Bloody Tears / Кървави сълзи

Пролог

*1231г. Сл.Хр.*
- Майко, моля те, тя няма вина! Аз я повиках. - крещеше момчето обляно в сълзи.
- Не! Тя ще си плати. Тази уличница! - възрастната жена замахна с ръка и клетото момиче изхвърча към стената и с тропот се строполи върху мръсния под. От очите й капеха сълзи.
- Моля Ви! Моля Ви! Кълна се повече няма да ме видите. - ридаеше момичето паднало на колене.
- Разбира се, че няма. Ще съжаляваш! Ще съжаляваш, че точно ти омая моя син. Осиротяла уличница! - възрастната жена замърмори думи на латински, докато Алис казваше поредната молитва отправена към Бог. Знаеше... знаеше, че вярата ще й помогне. Уви, това още повече разгневи вещицата, която крещеше все по-силно думи неясни за никого.
- Вярваща си, а? Вярваща си и се въргаляш в леглото със сина ми! Ще гниеш в Ада! - изкрещя за последно, когато тялото на Алис се задвижи в бесни конвулсии.
- Майко! Моля те, спри! Моля те! Никога повече няма да се срещна с нея! Пощади я! Не я убивай! - крещеше момчето и опитващо да спре майка си.
- Да, синко! Няма... никога повече няма да я видиш. Но смъртта за нея ще бъде награда! Ще я прокълна. Ще се превърне в бясно животно. Животно, което никога да не може да намери любовта, защото е принудено да убива, за да се храни - да живее. Изрод, от кошмарите на всеки простосмъртен. Кръвопиец, който ще надживее всички свои любими хора и ще гледа тяхната смърт. - с края на думите на старата вещица конвулсиите на момичето спряха. Тялото й изглеждаше досущ като мъртво. Лицето й по-бяло от обикновено, устните й, изгубили розовия си цвят, клепките затворени, криещи сините й очи. Дори гърдите й не се повдигаха с поемането на глъдки въздух.
- Изродът си ти! - изкрещя момчето към майка си. Отиде до тялото на любимата си и нежно повдигна главата й. Черните кичури се спуснаха като водопад. Сълзите му закапаха, върху лицето й. Майка му бе изчезнала. Бяха само двамата. Само той и тялото на красивото момиче. Любовта на живота му. Приказките за красивата им сватба, многото деца и уютния дом звучаха в главата му. Тя бе всичко, което той бе искал.
- Алис?! - може би отне секунди, а може би и часове, когато очите на Алис се отвориха. Нейният любим не можеше да повярва. Гледаше изумено, морско сините й очи, а душата му се пълнеше с щастие. Ето, че тя диша. Гърдите й се движеха ритмично с поемането на всяка глъдка въздух. - О, Алис! Ти си жива!
След тези думи той притисна главата на девойката в гърдите си. Усети аромата на косите й и изпада в транс. Не можеше да й се насити. Не можеше да я пусне, а може би и не трябваше... когато отдели лицето й от себе си, очите й вече не бяха същите, бяха черни, дълбоки и зловещи. Перфектните й зъби бяха различни... кучешките бяха дълги и заострени. Лицето й се изкриви в грозна гримаса и зъбите й пробиха нежната кожа на момчето, което я прегръщаше с любов. Кръвта заблика в устата й. Жажда, глад... това изпитваше сега Алис. Нямаше и следа от нежността, любовта и желанието, което я обземаха преди минути. Беше различна. Тогава и последната капка кръв на любовта й се изля върху устните й. Тялото му се строполи на земята, а Алис... тя се чувстваше по силна от всякога.