- Здравейте, г-н Бонд, Джеймс Бонд. - засмя се. - И майка ми изобщо не ми е говорила за вас. Не мислите ли, че човек, който държи на някого ще...- Кук бе накаран да замълчи, заради силното ощипване по ръката си.

- Добре де. Шегувам се. - усмихна се невинно и се качиха в колата където бяха само тримата.

Хм, явно господин Техюнг е имал право на избор, но не и аз. Чудесно.

Врътна очи на мислите си и колата потегли, а неловката тишина бе разрушена от майка му.

- Скъпи, Те няма ли да идва? - попита майка му и усети тъгата в гласа й.

Скъпи ли? Чакай малко, какво? Защо го скъпосва? Аз не съм ли му по-скъп от този дъртак? И защо изобщо се натъжаваш заради този идиот, майко? Ако не идва негов си проблем. Че и не е Техюнг, а Тае. Браво, бе майко. Сигурно скоро ще забравиш за своя Куки.

- Каза, че имал някаква работа и по-късно ще се присъедини към нас. Знаеш, че той много те харесва. - отвърна й дядката, според Кук. 😂

Харесва я? Значи те са се виждали вече и аз разбирам последен за всичко? Сериозно ли аз съм последната дупка на кавала? Честно, почувствах се обиден.

Кук през целият път мълчеше и се мръщеше на случващото се. Не бе никак доволен и на всичкото отгоре бяха в изискан ресторант. Той не обичаше такива места, никак даже. Беше земен човек, явно за разлика от този дъртьо тук.

Настаниха ги на масата им, която беше за четирима. Майка му и този седнаха един до друг, а бъдещият му доведен брат се очакваше да седне до него. Чудесно. Господин Бонд прошепна нещо на майка му и тя се усмихна. Направо сияеше жената.

Ох, никога не съм те виждала по-щастлива...

Скоро при тях дойде една сервитьорка, която им даде менютата, след което им донесоха и вода в красива стъклена кана и чаши, като им напълниха чашите.

Часът вече беше 20:47, а от младият Ким нямаше ни вест, ни кост.

- Синът Ви явно е много несериозен и не харесва майка ми както казвате?! - заговори Кук ядосано.

- Моля те не ми говори формално и сигурен съм, че има някакво обяснение за закъснението му. - отвърна му спокойно по-възрасният.

- Ще ви говоря както на мен ми е удобно. Не сте ми близък за да Ви говоря на "ТИ" и обяснението е, че той просто няма да се вясне. Само аз ли разбирам това, че синът Ви няма желание да бъде тук? Не, че аз имам, но обичам майка си. Искам тя да е щастлива и я уважих, а какво направи господин Егоистичен задник? - попита Кук и бе леко сритан от майка си под масата. - Съжалявам, но няма да млъкна. Много добре знаете, че съм прав, така че и аз Ви оставям сами. Прекарайте си една хубава вечер двамата. И без това аз съм излишен. Последен научих, а ти вече го наричаш Те. Много сте близки, явно. - говореше Кук наистина много обиден и просто стана и остави младата двойка сами и се блъсна в някого на входа на ресторанта.

𝓗𝓮 𝓲𝓼 𝓶𝔂 𝓼𝓽𝓮𝓹𝓫𝓻𝓸𝓽𝓱𝓮𝓻? 𝓞𝓗, 𝓝𝓞! ♤♡𝓣𝓪𝓮𝓚𝓸𝓸𝓴♡♤Where stories live. Discover now