Какво е да се влюбиш

Глава 54 - Александър

Изгониха ме навън. Не ми позволиха да остана с нея. Съзнанието ми бе заето от една едничка мисъл: Не искам да преживявам съдбата на Матей. Не искам да отгледам момичета си сам. Господи, моля те ни ми я взимай. Живота ни тъкмо тръгна и взе да става по лек. Плаче ми се. Но сълзите не идваха и не ми остана друго освен да се взирам в нищото докато душата ми се бора заедно с нейната и заедно се опитват да се върнат отново на земята. А аз в този момент имах нужда от майчиния глас който да ми каже че всичко ще бъде наред. Извадих телефона си и с треперещи пръсти натиснах върху номера й. Вдигна на мига.

- Ало, Алексче. - чух галеното си име и сълзите пристигнаха в очите ми.

- Мамо. - казах с плач в гласа ми.

- Какво има, скъпи случило ли се е нещо. - попита загрижено.

- Мамо, кажи само че всичко ще бъде наред, моля те имам нужда да го чуя.

- Всичко ще бъде наред, скъпи. Всичко ще бъде наред. - повтори го. - Алекс, мили знам че си ми сърди, но ако имаш нужда от нещо кажи ми. Или ела си вкъщи това е и твой дом.

- Мамо, днес станах баща. - избърсах сълзите и вдишах тошко. - Станах баща на две момиченца.

Не се чуха думи от отсрещната линия, а плач.

- Алекс какво не е наред. - каза с голяма тревога в гласа си.

- Мамо, в момента съпругата ми се бори за живота си.

- Тя ще се пребори. - изплаках. - Чу ли ме, тя ще се пребори. Сега има най много нужда от теб. Не я оставяй сама.

- До нея съм, мамо. Но докторите ме изритаха от операционната.

- В коя болница сте. - попита ме.

- Мамо, сложно е не мога да ти кажа къде сме, но ще те държа в течение. Ще дойдем да те видим след изписването. Обичам те, мамо.

- И аз, скъпи. И аз те обичам.

Затворих телефона. Облегнах се на стената и чаках някой да излезе и да ми каже че всичко е наред и Жаклин е стабилна. Техните пътуват насам, а аз не знам какво да им кажа. Започнах нервно да скубя косата си. Безсилен съм. Отново съм безсилен и всичко е в ръцете на тоя горе. Само едно нещо не разбирам. Защо става така че едно невинно дете повтаря съдбата на родителите си. Кармата е несправедлива, а съдбата е нечестница.

- Не е честно. - изридах. - Ако ми я вземеш ще се кача в рая и ще си взема обрат.

Дишай..... когато е най трудно прости дишай..... и намери себе си в тишата. Намери нея. Силно я прегърни и я задръж тук.