Глава 26 - Жаклин

926 31 0
                                    

Часа отиваше към края си и госпожата по литература ни даваше домашно.

- Ученици за утре искам есе на избираема тема, написано на лърд и изпратени в школо. Хубав ден от мен.

Събрах си нещата. И побързах да изляза. Напрежението днес ми дойде в повече и все още съм на нокти как ще мине съвета. Отвън се чу клаксон на кола и всички се залепиха за прозорците за да видят какво става. Спрях на място и отидох да видя какво толкова има. Видях познат джип от който слезе Адриан и с дърза и уверена крачка влезе в училището. Не знам какво да правя да ходя да търся Алекс да звъня на наще който вече час са в дирекцията или да се изнасям към вкъщи. Не няма да се крия.

- Добре ли си. - попита ме Теа.

- Да.

- Какво става къде се отнесе. Всички си тръгнаха ти още зяпаш през прозореца.

- Имаш ли цигари в теб. - Не мислех че някога ще задам тоя въпрос.

- Имам.

- Да ходим да пушим, тогава.

- Жаклин не си пушила от осми клас какво става. - хвана ме за ръката и добави- Можеш да ми кажеш.

- Знам. Знам че няма да ме предадеш.

- Тогава какво те сприра. - Мамка му това че не мога да реша с какви думи да се изразя за да ме разбереш правилно.

- Ела да слезем долу да пушим и ще ти разкажа всичко.

...

Пушех трета цигара и чаках Теа да асимилира раказания от мен турски сериал, защото точно така изглеждаше отстъни, макар че никой не знаеше какво точно се случва в семейство ми.

- Да оказах се мафиотска принцеса. - казах и загасих цигарата.

- Какво ще правиш.

- Ще се боря с зъби и нокти но няма да се дам без бой. Всеки ще си получи заслуженото рано или късно.

- Аз съм винаги на разположение. Само кажи и ще направя каквото трябва. - прегърнах я.

- Благодаря. - каза и в същото време получих съобщение.

"Качи се веднага в дирекцията. -
мама"

- Викат ме в дирекцията. - казах и тръгнах към входа на училището.

През целия път си повтарях не се огъвай не е сега времето да се предаваш. Влизаш вътре слагаш за пореден път фалшивата маска и каквото и да стане с висока вдигната глава си тръгваш без сълзи в очите. Напоследък съм много емоционална и си позволявам да рева, но тук не е мястото за това. Сега си на война за оставяне в училището и трябва да извадиш забития нож от сърцето си и да върнеш услугата на Драго и най вече с един куршум два заека. Влязох в залата и настъпи тишина. Вървях първоначално плахо и бавно, но като видях погледа на майка ми който вкаменяваше всеки посмял да я погледне като медуза горгона. Като се сетя в детството ми този поглед ме караше да треперя, а сега да се гордея че тя е моя майка. Веднагически смених походка. Седнах по средата на кръглата маса, която имах чувството че е дълга цял километър. Всички учители присъстваха заедно с директора и Адриан който все още не знам какъв е.

Какво е да се влюбиш Where stories live. Discover now