Глава 37 - Жаклин

769 36 8
                                    

Изведнъж заваля дъжд последван с гръмотевици. Времето плачеше заедно с разкъсаното ми сърце и душа. Не бях на себе си. Все още имах малка частица надежда в себе си че това е сън или е някаква сапунка и аз случайно съм попаднала в нея. Ако си мислех, че живота ми до сега бе сложен то сега се разпадна окончателно. Дъждът продължаваше да усилва, а дрехите ни попиваха всяка една какпа докато не подгизнахме. Студът от лошото време започва да навлиза в душата ми. Станах студена като вятъра. Бездушна като тъмнината. От опитите да предпазя хората който обичам се превърнах в човек без желание за живот, без желание да продължи напред, защото бъдещето се очертаваше тежко пропито с много болка и ненужна любов.

- Како студено ми е. Искам вкъщи.

Малките и зъбки такаха, а мъжа който я държеше свали сакото си и я обви с него след което ми я подаде и аз я прегърнах. Един от тях поне има малко съвест. Малката започна да се успокоя малко по малко. Държешеме здраво. Беше я страх някой отново да не я вземем.

- Ще тръгна с теб, а ти ще обещаеш никой от вас да не припарва до сестра ми. - обърнах се към Адриан и дадох една крачка напред.

- Не си в позиция да оправяш искания. - протегна ръка и съвсем леко докосна гръбчето на Ани.

- Не. Не. Не ме пускай. - Ови се здраво около мен, а гласа и бе приглъхнал но не спираше да се бори. - Како не ме дадавай на гадния чичко.

Адриан се усмихвам от чутото. Хората му също. Много е забавно да разбиеш психиката на четири годишно дете. Емоциите отдавна ме бяха напуснали, но сега яростта в мен отново се пробужда.

- Върни я при майка й. Сбогувай се и когато тръгнеш в моя посока бъди сигурна че никога повече няма да ги видиш. - каза го толкова сериозни и без никакво съмнение в думите си и вече бях сигурна че изпитвам само омразата към това подобие на човек.

- Първо обещанието което поисках. - казах с същата увереност.

- Не се отказваш. Харесвам тази борбеност в теб. Никой няма да докосва Аника. - последните думи ги изкрещя. - Но всичко си има цена която ти ще платиш. - посочиме с пръст. - Ще ми родиш деца.

Отказвам да мисля за това сега. Не искам да мисля какво ще става за напред. Обърнах му гръб и тръгнах към наще. Хвърлих се в прегръдката на майка ми. Усетих майчината обич и топлина. Вече не ми беше студено. Стояхме така прегърнати в тишината и взимах цялата топлина, надежда и майчина обич.

Какво е да се влюбиш Where stories live. Discover now