Какво е да се влюбиш

Глава 36 - Жаклин

Гледам втренчено през предното стъкло на колата и обмислям какво да направя. Хората на Адриан бяха заобиколи тате и Алекс и само чакаха нареждане от шефа си. Все още никой не предприемаше нищо повече от размяна на думи. Алекс бе на нокти. Целия се бе наежил и това се забелязваше от километри. Баща ми бе спокоен, твърде спокоен. Знам че до проливане на кръв няма да се стигне по простата причина че след това потърпевшата стана ще търси отмъщение и ще се започне един омагьосан кръг от който няма да има измъкване.

"Пали колата и изчезвай. Ние ще се оправим." - мама.

Не. И дума да не става. Не съм мишка за да се скрия в някоя дупка. Не ме е страх. Не ме е страх какво ще стане с мен, но с наще. Те трябва да се измъкнат невредими, мен кучета ме яли. Ще направя всичко възможно всеки да си тръгнат по пътя без кръв по ръцете си.

Започва да се крещи и в един момент забелязвам как двама мъже издърпаха майка ми заедно с сестра ми навън. Друг тип тръгна в моя посока. Не изчаках да стигне до мен, а аз сама си отворих вратата и излязох от колата.

- Да не си ме докоснал. - изкрещях на мъжа който се опитваше да ме хване за подмишницата.

Всички погледи се заковаха в мен. Баща ми ме гледаше с гордост, а мама. Тя имаше сълзи в очи и дете в ръцете си. Дете което е твърде малко, но видяло много. Дете за което ще направя всичко за да не изживява същото. Пристъпих в оформения кръг и застанах в центъра. Между добро и злото, между миналото и настоящето, между любовта и омразата. Бях тънката граница на двата свята.

- Мисля че бях много ясен с думите си и в исканията си. - Адриан направи знак с ръка и всички мъже извадиха пистолетите от саката си. - Всичко си има последствия. Предупредих ли те.

Гледаше ме право в очите с цялата си ярост в тях. Ръцете му бяха стиснати в юмруци отсрани на тялото и трепереха от силното напрежение създадено от натиска. Четейки по изпъкнатите вени по врата му беше побеснял. Отпусна юмрук, раздвижи китка си и обърна длан към брат си искайки да му даде оръжието си.

- Кой ще бъде първия с когото ще се сбогуваш. - започна да насочва пистолета ту към баща ми ту към Алекс. - Онче, бонче счупено пиронче.

Последва изстрел. Звука беше толкова силен, че писака на Ани бе заглушен но аз чух само него.Сестра ми заплака с глас, а аз цялата треперех. Майка ми и баща ми бяха пред нервна криза. За радост поне не бе улучил никой.