Глава 4 - Жаклин

1.4K 45 1
                                    

Най накрая вкъщи. Качих се в стаята си, легнах на леглото и се загледах в тавана. Усещам лека болка  в главата ми от високото количество алкохол снощи. Мислите ми са пълна каша. Прекарах нощта с него. В него легло. В неговите ръце. Не мога да отрека че не ми е добре с него, но ми е странно. Онова чуство в корема ми когато ме докосне. Не са пеперуди по различно е, и трудно за обяснение. Когато съм с него времето тече някак различно по бавно. Не мога да отрека че не го харесвам, но града ни е малък всички се познаваме и какво ще си помислят хората. Разликата помежду ни е голяма и малко това ме притеснява, но очевидно на него не му пречи. Телефона ми извивбрира в джоба.

Александър Алексиев ви изпрати покана за приятелство.

Преди да приема покана му разгледах профила. Снимките са му хубави и не само снимките. Става все по трудно да отричам, че не го искам близо до мен. Всички мъже са еднакви взимат това което искат и после те зарязват.

...

" Как си след снощи. Май водката не беше много добра идея- Теа"

" С леко главоболие съм, но ще ми мине.- Аз "

" Искаш ли да пием кафе. Само двете - Тея"

Имам нужда да споделя с някого. Да видя друга гледна точка.

" Да. След двайсет минути на нашето място"

Станах от леглото. Взех душ. Облякох черни дънки,бяла тениска,карирана червена риза която вързах на кръста и тръгнах към кафето. Теа ме чакаше отпред. Прегърнах я и влязохме вътре. Седнахме на една от малкото свободни маси, защото кафето бе пълно.

"Той е зад теб - Теа"

Теа започна да ми сочи телефона който бях оставила на масата с гърба на горе и се виждаше розовия калъф. Така и не вдявах какво става. Обърнах телефона и прочетох съобщението изписало се на екрана. Шегуваш се. Това не е истина просто ми се иска да се гръмна. Бяхме в гръб един зад друг. Няма как да не ни е видял. Искам да се изместим, но това ще влуши нещата.

- С какво се прибрахте вчера.- започнах разговор, защото Теа се чудеше какво да каже.

- Мия ни прибра.- каза кратко и погледна в страни, а аз с поглед я попитах какво става.

- Здравейте момичета.- поздрави ни Калин. - На кафенце,а.

- Да малко да се видим. - по неудобно не може да стане.

Какво е да се влюбиш Where stories live. Discover now