Глава 46

729 35 14
                                    

Здравейте на всички. Много се извинявам за забавянето на главата, но много я мислих и често казано вече реших да я пусна и в течение на времето ще я преработя. Възможно е пак да има забавяне тъй като сестра ми остави малката ми племенница малко на гости. Брат ми и той остави малкия и общо взето съм детегледачка на шестмесечна малка принцеса и батко на две годинки. Да но не ми се сърдите за това че не отговарям на коментари ви, но просто няма време. Хубав ден от мен.

Пистолетите, бронежилетките и картата по която бе начертан живота на любимата ми, моя и този на бъдещите ни деца бе пред очите. Нямаме право на грешки. Трябва да бъда внимателен, да не допусна грешката гнева да ме води. Плана е изпипан до последния детайл, единствено което ме притеснява е това дали ще успея да спра порива си на мъст. Първо да си върна обратно смисъла на живота после ще мисля за отмъщение.

- Сделката ще се проведе на някакъв черен път. Точно тук.- пръста на Тодор показваше на картата мястото. - Аз ще бъда тук. - маркира мястото с черен маркер. - Ще ги засека на идване, а ти ще чакаш ето тук на изхода. В радиос от четири километра няма нищо. Пустош. Говорил съм с Симбата. Жаклин ще бъде с него и ще се погрижи да ни я доведе жива и здрава.

Намръщих се. В кофти настроение съм още от сутринта. Нервно ми е, притеснено и не мога да се измъкна от лошите мисли в главата ми. Ще я прибера вкъщи каквото и ще да става. Искам я до мен дори мен да ме няма аз пак ще съм с нея. В някой друг живот но тя е моето момиче още преди да го изрека че е моя. С тези сини очи ме върза, а сега няма търпение за малката ни нестандартна среща. Взех в ръка пистолета и го стоснах силно. Имах нуждата да усетя твърдосто на смъртта и отмъщението което ще последва.

- Без глупости. - Тодор отправи предупреждение. - Само двамата сме. Не ме карал да съжалявам, че ти се доверям.

- Няма.

- Да тръгваме тогава.

...

Жаклин

Не съм спала цяла нощ. Като дете което чака да дойде Коледа и да си отвори подаръци под елхата. Едвам дочаках утрото. Да се преструваш на заспал цяла нощ е много трудно занимание. Особен когато всяка една клетка на тялото ти крещи бягай и не спирай. Той ще дойде да те вземе днес. Ще те чака. Ще бъде там. Алекс.

Какво е да се влюбиш Where stories live. Discover now