Глава 21 - Александър

1K 41 5
                                    

Спи в ръцете ми. Спокойна и за първи път напълно отпусната. Не разбирам как толкова бързо се влюбих в толкова противоположен характер на моя. На пълно различни сме. До сега не вярвах в глупостта противоположностите се привличат но това се оправда щом срещнах нея. А точно какво ме привлече не знам. Сините очи и онзи заплашителен поглед щом не й позволих да си тръгне просто ей така в деня в който се блъзна в мен. Сблъсква с любовта на живота ми, единствения човек на този свят който ме прави уязвим и може да ме нарани. Напълно различна от всички момичета с който съм бил досега няма даже база за сравнение. В онзи ден в който я видях за първи път беше облечен в дънки оформящи прекрасно й сочно дупе и къса тениска през която се виждаше добре оформена преса, косата и бе прибрана на опашка. Огледах я много добре и през цялото време не спирах да си представям как я чукам назадна хванал в юмрука си дългата й коса докато тласкам дълбоко в нея.

- Ххммм. - измърка и издърпа цялата завивка. Погалих русите и коси, а тя отвори очи и се изправи в седнало положение.

- Сключих сделка. - изтърси просто ей така за добро утро.

- С кой.- реших да се направя на малоумен знаейки какво ще ми отговори.

- С Адриян Драго. - стигнах зъби и усетих как вените около врата ми се опъват от голямото количество гняв изливащо заедно с кръвта във вените ми.

- Каква е сделката. - изрекох остро с цялият гняв насъбрал се с мен.

Жаклин подскочи и се отдръпна от мен и веднага съжалих за държанието си. Погледна ме с навлажнени очи и аз веднага омекнах.

- Да се предам доброволно след като ми минат матурите и бала.

- С какво те притисна. - отново задавам тъпи въпроси на който знам отговора.

- Със сестра ми. - отговори подсмърчайки.

- Няма да я докосне отново. - няма да я дам без бой.

- Ти не разбираш.

- Кажи ми. Кажи ми точно какво не разбирам.

- Не е първия път в кой ме отвличат. Не е пътвия път в който ми слагат парцал напуен с преспивателна течност на устата, но за Ани бе първият и се моля да бъде последен. - спря за момент да говори и вдиша дълбоко, но се закашля леко всякаш се даваше, но не във вода, а в море от спомени.

- Дишай, любов и ми разкажи всичко онова което се е отпечатало в съзнанието ти. - придърпах ръка й и тя се отпусна върху мен.

Какво е да се влюбиш Where stories live. Discover now