На сутринта се събудих пълен с енергия. Направих си една мини тренировка да разгрея мускулите, която не изискваше много от енергията ми. Отидох в кухнята и си направих варени яйца с чери доматки и бейби броколи. Наядох се и седнах на дивана и започнах да мисля.. През целия ден мислих за нещото, което щеше да се случи довечера. Не ми даваше мира как ще избягаме и дали ще ни видят. Беше 16:00, а аз излязох навън. Намерих и купих спрей, който се изтрива само с пароструйка. Беше перфектен. Сега остана да намеря автомивка, която да е на наш човек и да не ни видят как си изпръскваме колата и тя променя цвета си. Звъннах на човека на Ел Патрон.
Аз:Трябва ми автомивка, която да работи довечера между 20:30 и 22:30. Да има само един човек вътре и той да е доверен или мъртъв след това.
Той:Ще ти пратя смс с адреса.
Този човек винаги отговаряше кратко.. Получих смс-а и за жалост не бе толкова близо.. Трябваше да премина през надежда и да стигна до жк.Фондови Жилища. Нищо.. ще се справим. Само да не си навлека полиция. Купих и табелки за кола, само че без нищо написано на тях. Написах някакъв номер, който изглеждаше почти като оригиналниата табела. Дойде време за срещата. Отидох на оговореното място с половин час по-рано и напръсках колата със спрея, като тя стана бяла. Залепих фалшивата табелка и зачаках момчетата. След не дълго чакане дойдоха.
-Слушайте ме внимателно. Кой може да кара?-попитах.
-Аз мога.-отговори Антон и повдигна ръката си.
-Добре. Антон кара. Ще ви кажа къде отиваме и къде ще ме оставиш. Отвличаме момиче, дете на влиятелен бизнесмен. Трябва да сме много бързи. Изчаквате да чуете шум от снайпер. Предварително казвам със заглушител е ще се чуе по тихо. След това веднага излизате и някой от вас убива втория охранител, като внимава момичето да е невредимо. Хващате момичето набутвате го в багажника и тръгвате. Спирате взимате ме, аз ще ви чакам вече и тръгваме към село Кокаляне. Аз ще карам до там. Винаги ще има един, който да стои с нея в селото. Ще вземем откупа и ще я пуснем на Нова година. Нека екшъна започне.
Влязохме в колата и тръгнахме натам. Спряха ме пред къщата, аз влязох вътре, качих се на тавана и зачаках със снайпера. Момчетата заеха места на ъгъла на малко кръстовище, а Антон беше в колата и чакаше момчетата да я натикат в багажника и да отпрашим. След 15 минутно чакане дойде кола и спря на 20 метра от входа. От нея излязоха момче и момиче на видима възраст момчето на 20, а момичето беше същото, което видях като идвах да оглеждам вчера. Дъщерята на фамозния бизнесмен излезе от входа с двамата бодигарди. В този момент един от хората ми се показа на ъгъла и вдигна палеца си. Аз стрелнах право в гърдите на единия охранител, а другия бе повален от пистолета на едно от момчетата ми. Виктор насочи пистолет към момчето, което дойде с колата и се приближи до него, докато другите момчета хванаха вече побягналата бизнес щерка и я натикваха в багажника. Виктор се приближи достатъчно и удари момчето в тила, като той припадна. Същото последва и с момичето, а веднага след това Антон запали колата и Виктор се качи. Аз вече бях скочил от покрива, като взех снайпера с мен. Антон спря пред къщата и се премести на пасажерско място, а аз хвърлих снайпера на момчетата от задните седалки и се качих на шофьорското място. Настъпах педала на газта до долу, когато чух сирени, отиващи към мястото.
-Закъсняха пичовете. Браво велики сме. Никой да не си казва името, че онази отзад е жива и слуша.
-Сега?-попита Виктор и повдигна рамене.
-Мълчи си и чакай.-отговорих, като погледнах назад. След не дълго пътуване стигнахме до автомивката на Ел Патрон, където чакаше един човек. Паркирах колата в автомивката и отворих багажника, като преди това сложих маска. Момчетата хванаха ръката и, а аз забих инжекция с успокоително във вената и. За около 30 секунди беше заспала изцяло. Затворих багажника и изпръскахме колата, за да падне спрея. След това махнах фалшивите табелки. Запалих колата и с момчетата тръгнахме към селото, където щяхме да оставим момичето и един, който да я пази. На изхода на София имаше полиция, но за щастие не ни спряха. Влязохме в селото и отидохме в къщата. Сложихме белезници на леглото и закопчахме всеки крайник на момичето.
-Винаги искам, който е тук с нея да е с маска. Единствено на двора задължително без маска. Там няма да излизате обаче. Само при смяна. Дори в тоалетната искам да сте с момичето, но без секс. Ако се слуми отговаряте с животите си. Без жалост и без глупости. Нека изкараме парите си.-дадох инструкции.
-Разбрано.-отговориха всички в един глас.
-Първи е Антон. След него застъпва Виктор, и след това аз. Другото момче, на което не знам името е свободно за сега. Парите ще получите на 1ви Януари.-казах и се обърнах и тръгнах. Трябваше да скрия снайпера някъде, защото имаше шанс полицията да ме спре. Дойде ми брилянта идея..
Здравейте❤ Каква ли е идеята му? Къде ще остави снайпера? Ами момичето? Дали ще избяга? Харесва ли ви книгата? Чакам мнения.💙💙