*Гледна точка Широ*
Рожденият ден на Ви мина. Определено и двамата щяхме да запомним този ден. Тъй като следващият ден беше Нова Година за нас , всички бяха съгласни да празнуваме. Разбира се за нула време бяхме свършили с всичко. Излежавахме се по-цял ден . Когато вечерта настъпи всички се забавлявахме. Минутка преди полунощ Шуга придърпа Ноя целувайки я. Моя заплес беше отвеян някъде и трябваше аз да се погрижа , последният ни спомен за тази година да е щастлив. Въпреки че нито един от нас не докосна алкохола толкова , накрая Юнги и Джимин бяха безумно пияни. Наложи се тогава Ноя да заведе момчетата в стаите им за почивка.
След празненството , момчетата нямаха много време. Трябваше да се върнат на сцената. Все пак имаха нов албум, които трябваше да промотират. През повечето време бяхме само аз и Техьонг. Аз , Ноя и Хе се радвахме на момчетата си. Нямаше да ги виждаме до рождения ден на Шуга , когато те щяха да се върнат за кратка почивка.
На летището този път беше необичайно спокойно. Никой не се буташе , никой не викаше. Фенките се бяха организирали , седейки отстрани , изпращайки момчетата . Както всеки път , раздялата ни беше трудна. Започвах да свиквам с липсата му. Е! Ще мине бързо.
Докато момчетата ги нямаше , Ноя работеше усърдно върху предстоящ дует с гаджето си. Това беше мечтата на Шуга. Да запише песен с Оникс. По думите на Техьонг , Шуга бил много развълнуван като я открил. Още е забавно как тя през цялото време е била под носа му. Нямаше да и го простя толкова лесно , че скри нещо подобно от мен. Как смее?! Ооо ... Не е познала.
Е може би не го заслужаваше. Шеф ми е. Мда . Работех за нея като хореограф. Тя беше твърде заета със създаването на предстоящия им микстейп. За момента заглавието , с което двамата бяха съгласни е "Bounded". Ноя уточни , че заглавието не се отнасяше само за това , че кръвта на Пак Джимин течеше във вените и, а и че има чувството че двамата с Юнги са свързани. Музиката ги свързваше. Допълваха се. Няколко пъти присъствах на работата и. Тъй като Шуга беше на майната си , варианта за работа чрез скайп беше единствената опция която имаха. Гласовете им пасвах като парчета от пъзел. Докато той пееше , което се случва веднъж на хилядолетие , тя хармонизираше заедно с него. Определено тези двамата имаха уникални певчески таланти. Аз от своя страна , бих убила човек с пеенето си.
Не зная, дали причината беше стрес заради микстейпа или нещо подобно , но Ноя не беше както преди. Преди се изморяваше едва след може би третият танц , а сега угасваше след първия. Краката я боляха доста често. Мрънкаше постоянно за нещо. Но това което ми направи впечатление беше , че тя наблягаше на сладкото. Познавам я. Тя ако пипнеше сладко ще е веднъж на високосна година. А сега мисля че за изминалите месеци , тя беше изяла толкова огромно количество сладко , колкото аз никога през ЦЕЛИЯ си живот не бях изяждала.
Днес беше и деня в който момчетата се прибираха. Шуга имаше рожден ден. Изрично беше предупредил , че не иска каквито и да е било подаръци. Единствено бяхме приготвили торта, която беше опазена цяла с триста зора
-Ноя спри се момиче ще получиш диабет! - опитвах се да предпазя шоколадовата торта от лапите на Ноя.
Раздразнената тинейджърка си измрънка нещо мятайки се на дивана . Какво и става на това дете по дяволите? Цикъла и беше минал преди 2 седмици , а тя все още беше с объркани хормони. Мисля че и трябва почивка. Най-много , ако продължи така , да ме изяде жива.
Погледнах часовника на ръката си който Ви беше изпратил . И не. Не беше скъп часовник с камъни и дрън дрън . Не далеч от истината сте. Часовника беше най-обикновен фен артикул на момчетата със снимка на Техьонг. От всичко , което той можеше да вземе , той беше избрал това? Но хей важен е жеста. Нищо , че вчера видях малко арми със същия часовник, защото може би беше детски? Но както казах- жестът е важен.
-Някой има ли идея кога ще кацнат? - Хе се разхождаше в кръг нервно.
- Хе спри. Създаваш течение. Когато кацнат тогава.
Нямаше полза да се притеснява толкова. Трябваше да спрат да ги виждат като безразсъдни деца... Кого залъгвам?! Джин е най-големия а на моменти се чудя дали не беше кой знае , дете затворено в тяло на зрял мъж. Е Куки е дете все още и му е простено. Ами останалите? И те бяха тъпчовци на моменти. Най-вече моя. Не мога да кажа дали тогава беше пиян или нещо от сорта , но той беше достатъчно добър да ми се обади в три сутринта за да ме пита кое е дошло първо- яйцето или кокошката. Заклевам се ако това момче беше до мен в онзи момент , БТС щяха да са с един човек по-малко. Но това и не беше последният път в който той звънеше рано сутрин ,за да ми каже виц или скапана гатанка. Взех си поука и от тогава телефона спинка сладко, сладко , изключен , без никой да го безпокои и него и мен. Макар че да си призная след време ми липсваха шегите му. Сякаш те бяха станали ритуал за нас , а аз го бях прекъснала ей така от нищото. Но той не се сърдеше. Има краткотрайна памет. Помни за кратко и после се чуди цял век . Ще му залепвам бележки тук и там за да се сеща. Можеше да са му от полза. Кой знае. Ще го пробвам веднъж щом се приберат и ще видим резултата на края.
И ето я пак- Ноя набива шоколад като за световно.
Грабнах буркана нутела от ръцете и , при което тя изскимтя като малко кученце което му бяха взели играчката.
-Казах спри! - леко повиших тон на по-голямото момиче .
За секунди , Ноя промени настроението си . Ядосана ми е. Но както преди малко , така и сега , нямаше и следа от ядосаното момиче от преди две секунди.
Отвън се чуваха само и единствено нечии смехове. Момчетата! Тук са! Чу се почукване на вратата преди седемте момчета да нахлуят в къщата ни , ентусиазирани.
-Ноя! - Джимин извика буквално с цяло гърло , гушкайки силно братовчедка си. За секунда две тя беше радостна , но започна на мрънка да я пусне. Объркан сивокосото момче се отдръпна от момичето. Като малко дете тя мрънкаше , държейки гърдите си.
-Какво има Ноя?- конфузена от цялата ситуация реших да се намеся , разучавайки какво се случваше.
-Болят ме. - сакаш засрамена тя прошепна едва доловимо.
Но цикъла и беше свършил преди 2 седмици. Не беше нормално , гърдите и да са толкова чувствителни. Предимно я боляха преди да и дойде не след това. А сега беше обратното.
Кимнах в ляво посрещайки Ви. Толкова ми липсваше. Сгуших се възможно най-близо до него , вдишвайки от аромата който той самия излъчваше. Ароматът на моето момче.
- Доста съм ти липсвал а любов? - Ах гласът му. Толкова дълбок .
- Нямаш и на идея Техьонг. - обвих ръцете си около кръста му заравяйки главата си в гърдите му.
Отново се чу мрънкане от Ноя. Сега искала диня. Това момиче има огромен апетит напоследък. Целунах Ви , след което издърпах Ноя в стаята до нея или по точно банята.
-Ноя болна ли си? - погледнах я сериозно докато тя ме гледаше неразбираемо.
-Неп. Не мисля. - заедно с отрицателния си отговор тя поклати глава.
-Мисля, че си . Ядеш като за петима дори вече и не си стегната ами имаш корем. Мрънкаш постоянно. Ядеш сладко нон стоп. За тези два дена си изяла три буркана с Нутела, Ноя! - отново и повиших тон, при което тя вдигна рамене безразлично.
-Просто ми се яде.
-Да но не си яла така никога. Не е нормално Ноя!
Двете седяхме в мълчание докато разсъждавах какво може да е причината за нейното състояние. Дали беше защото Юнги и липсваше? Не едва ли. Болна? Но тя нямаше никакви симптоми. Извадих телефона от джоба на суитчъра, въвеждайки това което знаех- голям апетит, болки в гърдите . Натиснах бутона за търсене и при видяното ми стана зле.
-Ноя? - с треперещ глас вдигнах погледа си гледайки я.
-Какво ти стана по дяволите? Какво намери? - тя свъси вежди гледайки ме. Доближих се до чантата ми с хапчета и куп глупости които бях взела за спешен случай. Грабнах една кутия връчваки я на момичето.
-Тест за бременност? - момичето се изсмя гледайки го.
След като вече водех полов живот , бях взела за всеки случай тест за бременност. Не знаеш кога можеше да ти потрябва , а сега беше един доста сериозен случай.
-Просто го направи Ноя! - тя ме послуша. Изпълни упътването. Остана само да изчакаме пет минути. Напрежението се усещаше във въздуха.
-Широ всичко наред ли е? - загрижения тон на Хосок ме върна обратно в реалността.
-След малко излизаме Хоби. Обсъждаме нещо не се тревожете.
-Добре. - момчето се върна при останалите точно когато таймера който бях нагласила , оповести изминатите 5 минути. Ноя грабна теста . Гледаше го няколко секунди преди да вземе листовката. За секунди намери това което и трябваше , прочитайки го на ум. Сякаш попарена , приятелката ми метна теста далеч от нея.
Звънецът на вратата звънна.
-Момчета отворете! - провикнах се преди да грабна това което Ноя беше захвърлила. Две черти. Бях чела толкова книги , бях гледала толкава филми и бях наясно. Писък напусна устата ми. Мамка му не успях да запазя ентусиазмът за себе си.
За части от секундата Ви влетя през вратата.
-Момичета какво става? - изплашеното му лице беше насочено към мен. Очите му преминаха през цялото ми тяло спирайки се на това което държах. За секунди лицето му беше безизразно, облизвайки устните си притеснено.
-Широ да не си ...? Сериозно ли? Ще ставам баща?- Ви беше толкова радостен. Поклатих бързо глава. Той се спря на място , зад него появявайки се Мин Юнги.
-Какво каза Техьонг? - той насочи погледа си към по-малкото момче.
-Не аз Ви. Ноя...- не знаех какво да кажа . Радвах се .
-Ноя какво? Не разбирам. - Техьонг грабна теста показвайки го на своя хюнг.
- Нека ти обясня. Жена прави този тест, чака там не знам известно време. Ако е едно черта е ок , ако са две търси бебешки дрешки.
Ноя излетя през вратата с двеста. Всички влетяхме в стаята и. Момичето седеше безмълвно.
-Тоест?- Юнги не разбираше. -Ако тестът не е на Широ , то тогава....- Юнги вдигна погледа си към седящото момиче.
Едно по едно момчетата вече бяха в стаята чули суматохата която бяхме създали. Мениджъра им също беше с тях. Нямам дори и идея какво търсеше тук.
-Какво става Ви? - разтревожения братовчед бързо притича до момичето хващайки ръцете и. Тя седеше като статуя.
-Ще ставаш чичо Чим! Ноя е бременна! Отваряйте шампанското! - Ви се радваше сякаш детето ще е негово.
Ударих гаджето си. Сега не беше моментът за такива глупости.
-Ноя? -гласът на Шуга омекна. Той клекна до Ноя гледайки я. -Джагия вярно ли е?
Момичето не пророни и дума.
-Ще ставаш баща Юнги! Куки съжалявам но няма да си златното макне. - Ви потупа Куки по главата а аз пак го ударих.
-Моля? - мениджъра им направи няколко крачки напред кръстосвайки ръце ядосано.-Правилно ли чух? Мин Юнги ще ставаш баща? Парк Ноя е майката. От кога знаеш? - леко заплашителниа тон накара Ноя да стисне очи. Погледът на Джимин беше прикован към мениджъра им , но нещо го накара да извърне загрижен поглед към момичето седящо на леглото.
Протегна ръка към лицето и. Приятелката ми плачеше тихо.
-Нямах представа. Сега разбрах . -Шуга поклати глава объркано.
Мениджъра им притисна ръка към слепоочието си.
- Джимин , Шуга елате с мен веднага. - тримата излязоха. Нито Ноя нито Шуга обели и дума. За всички ни беше шок. Хоби веднага се погрижи да успокои момичето, Джин побърза да направи чай за всички. Оставаше да чакаме момчетата да се върнат.
*Гледна точка Шуга*
Ноя беше бременна от мен. На седмото небе бях. Но кога? Винаги ползвах предпазни средства. Дали? Не сигурен съм че...Опа... Мисля че имаше един път в който бяхме в студиото ми. Май тогава ползвахме некачествени. Но няма проблем. Аз съм виновен. Ще понеса последствията.
Тримата седнахме у нас. Мениджъра ни не беше щастлив.
-Обяснявай!
Свих рамене. Не знаех какво да кажа защото аз едва сега разбирах за това.
- Нямам идея. С Ноя сме двойка . Нормално е за една двойка да правим нещо подобно. Предпазвахме се . Може да се е скъсал кондома не знам. - свих рамене объркано.
Не виждах защо Джимин беше тук. Той не е бащата просто и е братовчед. Наблюдавах шефа ни докато той разсъждаваше.
-Сигурен ли си че детето е от теб? -той да не би да каза че Ноя ми е изневерила? Абсурд. Познавах момичето си. Не е такава. Виждах го в очите й и в държанието й. Тя държеше на мен и не би сторила нещо подобно. Да вярно зает съм през голяма част от времето си , но съм сигурен че никога не и е минавало през ум да отиде при друг , докато ме няма.
- На 100% съм сигурен.
Шефът ни си пое въздух. Минаха няколко минути преди да проговори отново.
- Това ще засегне не само теб но и групата. Имаш два избора. Единия е: оставаш в групата , но Ноя изчезва от живота ти както и детето. Махате го.
Джимин скочи на крака бесен. Хванах го бързо дърпайки го да седне.
- Вторият е да си с Ноя , но БТС няма да са част от живота ти. Ти избираш Юнги. - шефът остави избора върху мен. От тук аз трябваше да избера по кой път щях да поема. Може да бях млад, да ме смятаха за безразсъден или мързелив, но аз знаех което е важно за мен. И щях да направя своят избор, без значение какво мислеше възрастният мъж. Подсмихнах се гледайки го.
-Предпочитам семейство с Ноя , пред това да я изгубя за кариерата си. След десет , петнадесет години никой няма да помни кой съм. Докато тя. Тя ще е до мен през цялото време. И предпочитам да изгубя работата си и да съм безработен , пред това да изгубя Ноя и бъдещето ми само за да имам работа. Винаги мога да намеря работа, но никога няма да намеря момиче като нея. За това решението ми е да оставя БТС и да се грижа за семейството си. - бавно се изправих тръгвайки към вратата.
-Щом хюнг не е в групата аз съм аут. Искам да съм с братовчедка си и детето им.
Двамата тръгнахме към вратата.
-Чудесна работа момчета. Доказахте се. - гласът на мениджъра ни прониза ушите ми спирайки ме.
Обърнах се ,объркан. Върнах се , садайки на мястото си заедно с Джимин.
- Виждам , че Юнги вече не е с детско мислене. Взимаш правилните решения. Мислите като мъже , не като деца. Цените каквото имате. Това исках да чуя от вас. Да защитите това което е важно за вас. - той се усмихна слагайки ръката си на рамото ми. - Честито Юнги. Пазете се.
-Какво значи това? - Джимин отправи съпроса си.
- Че все още сте в групата и че ще имаме ново попълнение.
Усмихнах се толкова широко както никога преди. Двамата с Джимин започнахме да подскачаме на дивна от радост преди да скочим прегръщайки се.
- Ще има бебе! - момчето се радваше докато двамата подскачахме.
- Трябва да видим братовчедка ти. - двамата излетяхме от къщата ни буквално. Избихме се кой пръв ще влезне в къщата. Веднъж вътре , нямаше никакъв шум. Нищо. Гробна тишина. Моментално краката ми ме отведоха право в стаята на гаджето ми. Натиснах дръжката леко отваряйки вратата. Тя лежеше на леглото плачейки , Широ я успокояваше докато петте момчета седяха отстрани. Без момичетата да ме забележат тупнах момчетата казвайки им да излязат. Мушнах се бързо гледайки я. Сърцето ми се късаше да я гледам така. Тихо легнах до нея прегръщайки я. Широ се отмести , а Ноя се завъртя гледайки ме.
-Ей. - тихо прошепнах целувайки челото и.
-Юнги аз не знаех. Не знам какво е станало. Моля те не ме мрази. Не искам да се разделяме ще направя всичко възможно... - тя отново се разплака а аз я придърпах към себе си.
- Скъпа... Не бих могъл да те мразя. Знам че не си искала това да стане. И любов. Няма да те оставя. Това сега говорих с мениджъра ни. Трябваше да избера между нас тримата и работата си. - гледах момичето право в очите. - И познай какво. Избрах теб. Ти си като мен. Допълваш ме. Щастлив съм с теб. Мога да намеря къде да работя , но няма друго момиче като теб.
-Юнги не искам да се отказваш от мечтата си. - изтрих сълзите и.
- Не съм. - повдигнах брадичката и - Мечтата ми е да създам семейство. - дарих я с лека целувка след което продължих. - В момента е в процес на създаване.
Широ и Ноя се засмяха тихо.
- Но... Мениджъра ни промени решението си. След като вида колко държа на теб, той каза че няма проблем да имам и работата си , и семейство.
- Това значи че..
Усмихнах се поставяйки ръката си на малкото коремче което се беше заформило.
- Това значи че сме семейство. Аз, ти и мини Юнги. - бавно движех ръката си , галейки коремчето и.
Тя се засмя заедно с другото момиче в стаята.
-Юнги... Може да не е момче. - тя постави ръката си върху моята. Вплетох пръстите си в нейните.
-Няма значение дали е момче или момиче. Ще го обичам , точно както обичам майка му.
Погледнах Ноя. Няколко сълзи се стекоха по бузите и. Избърсах ги преди да се изправя на колене . Дръпнах завивката от тялото и, леко повдигайки блузата и нагоре. Тя я хвана гледайки ме неразбираемо. Застанах над коремчето и целувайки го.
- Слушай сега господинчо или госпожичке. Няма да се разберем така. Чух от кака Широ какъв апетит имаш. Мисля че взимаш твърде много пример от чичо ти Джимин. - гледах малкото тумбаче докато Широ и Ноя се смееха бурно на идиотското ми поведение.
-Чух те Мин Юнги! - Джимин влезе през вратата бутайки ме далеч . -Недей да настройваш бебето от сега!
- Ама няма да се разберем с този апетит където е наследил! - дръпнах се. Едно по едно момчетата поздравиха мен и Ноя.
-Здравей дребосъче. Аз съм чичо Чим.- Джимин гушна корема на Ноя. Момичето беше щастливо, гледайки братовчед си който търкаше бузите си в корема и , един вид приветствайки новото попълнение.
-Мой ред е. - Ви избута Джимин.- Здравей малко извънземно. Аз съм батко Ви. Ще се забавляваме с теб обещавам ти. - Ви се засмя докато говореше на малкото същество което растеше в корема на гаджето ми. Трябваше да видим колко е голямо бебето или по-точно казано , в кой месец Ноя беше бременна.
-Мърдай! - Куки бутна Ви намествайки се. - Така аз съм Чонгкуг. Чувал си за мен. Златното макне. Ако се докажеш , титлата е твоя. Но ще трябва да поработиш върху това да ме впечатлиш. Впечатли своя хюнг. - Куки се засмя полагайки ръка върху коремчето.
- Добре може би ще успееш да ме впечатлиш. Но! Аз съм твоя хюнг и ще имаш уважение към мен иначе си взимам титлата. - Куки се мръдна ,все още смеейки се, предоставяйки мястото си на Хосок
-Още не мога да повярвам, че Шуга ще има дете. Така аз съм Джей Хоуп. Ще съм твоят ангел пазител. Не слушай Куки. Ти си макнето вече и дори и да не иска ще трябва да се раздели с имиджа си.
Ноя се усмихна гледайки Хосок.
-Много мило Хоби. - тя го гушна набързо.
-Аз съм Рап Монстър. Не съм истинско чудовище! Просто съм много добър в рапът. Като порастеш ще те науча.- лидера ни се усмихна гордо.
Прочистих гърлото си гледайки го.
-Има баща си за тази работа. - засмях се целувайки коремчето и пак. Още не се е родило, а можех да умра за него. Обичах мъничкото същество от сега. Малко същество което заедно с Ноя бяхме създали , без да искаме. В крайна сметка сега жалехме бебето.
- Аз съм Сокджин. Ще съм ти като твоя втора майка. Ако си гладно казвай. - Той подстави ръката си на корема на гаджето ми.
-Дояде ми се рамен и кимчи. - Ноя се засмя гледайки ме.
- Ама ние не си ли говорихме за апетита ти малък Мин? - поставих ръцете си на кръста гледайки я. -Радвай се че те обичам безумно много мини Юнги.- извърнах погледа си към коремчето и клатейки глава "раздразнен" от апетита на бъдещото ми дете, въпреки ,че нищо в момента не можеше да ме издразни.
-Аз може ли да мина? - Широ вдигна ръка. Ноя и даде знак и тя седна.- Аз съм Широ. Обещавам да те пазя така както пазех майка ти от каквито и да е било неприятности. Нищо че през повечето време аз бях причината , но това е различна тема. И спокойно. Няма да казваме на тате Юнги като ти се дояде нещо. Кака Широ ще ти дава всичко.
Седях и гледах отстрани как всички говореха на бъдещото ми дете. Въпреки че то дори не се знаеше колко е голямо.
-Моля да ни оставите сега. Искам малко време със семейството си. - безсрамно изпъдих хората от стаята. Веднага щом всички се бяха изнесли, легнах до Ноя.
- Юнги? - тя вдигна погледа си. Усмихнах се гледайки я.
-Какво има джагия? - прокарах ръката си през косата и.
- Нямам подарък за рождения ти ден. - засмях се тихо, целувайки я нежно.
-Напротив Ноя. Ще дойде след няколко месеца.
-Но аз нищо не съм поръчвала? - тя се изправи леко гледайки ме тотално объркана.
Засмях се с цяло гърло. Целунах я по главата усмихвайки се.
-Не си поръчвала . Аз бях. Ти ми помогна. - поставих ръката си на тумбачето и.
-Юнги! - тя ме бутна назад смеейки се.
Усмихнах се гледайки я. Радвам се, че всичко стана така. Да вярно, млади сме но ще се справим.
-Не бих желал нищо друго. Без значение колко трудни избори трябва да правя , ти ще си на първо място. Ти и детето ни. А това е най- прекрасният подарък който някога съм желал.
(Бележка : Пиша за да ви кажа , че качвам главата днес, тъй като може би ще съм заета събота и неделя и няма да имам време. Ако случайно съм свободна ще имате бонус глава за седмицата хд <3 )