След изминалите събития всички бяхме заети. Момчетата се подготвяха отново да се върнат на сцената. Това значеше , че ще изнасят концерти тук и там, нямаше да имат възможност да се задържат за дълго у дома, ние нямаше да ги виждаме за близо месец. Трудно щях да понеса всичко. Той щеше да е на километри от мен. Единственият ни варят да се виждаме щеше да е скайп. Нямаше да е същото. А до колкото познавах приятелката си, тя щеше да откачи без Ви. Знам колко и беше трудно когато ние бяхме в България. Сега , когато и двете бяхме толкова привързани към половинките си, раздялата за толкова време щеше да е болезнена. Времето без тях щеше да мине скучно и бавно, нямаше да я има забавата, разходките с Шуга през нощта, нямаше да се чуват писъците на Ви и Широ, Джимин нямаше да ме буди с ритници. Всичко това щеше да изчезне за месец, та и повече.
Още се притеснявах какво беше това с Оникс. Защо Шуга толкова се интересуваше от нея? Не бях споделила с Широ за случилото се. Знаех ,че няма повод да ревнувам , но имах едно гласче в главата , което крещеше разни неща , които щяха да наранят и двама ни , ако излезеха на яве. Въпреки това му вярвах на 100%.
В момента изпращахме момчетата на летището. Както винаги фенките се бутаха, само за да се докопат до идола си. Куки буквално беше бутан, ръган и дърпан.
Нервите ми бяха почти на краят. Вървях заедно с Широ и Хе , зад момчетата. Зад нас имаше около петима едри мъже, предпазвайки ни от разярените фенки. Минавайки покрай тях, цензурни думи и обиди се лееха от устните им като отрова. Бях свикнала с цялото това тяхно държание. Не ми пукаше. Вдигнах погледа си към Шуга. Нечия ръка се протегна към него, последвана от още 5. Яростно беше бутан на ляво и на дясно , като някаква играчка. Ако продължаваха така нямаше да си държа езика зад зъбите. Тогава гаджето ми беше изблъскан напред сблъсквайки се с гърба на Ви . Залитна назад, преди бодигардът му да го хване здраво дърпайки го. Това беше краят.
-Вие добре ли сте?! - извиках ядосано махайки маската от устата си. Всички млъкнаха и спряха на местата си гледайки ме. - Не може ли да се държите човешки?! От къде сте излезли?! От зоопарка ли? Какво искате толкова ?! Да идват с повече бодигарди и да нямате абсолютна никаква възможност да ги видите? Ако това искате ще се уреди! Погледнете Чонгкук! Нужно ли беше да го дърпате за тениската и раницата му! - виках с цяло гърло , гледайки ядосано подивелите фенки.
- Чакай малко за каква се мислиш? Това ,че ходиш с него не ти дава никакви права да ни говориш по този начин! - наглата фенка която беше бутнала Шуга се правеше на отворена.
- Да ти кажа ли за коя се мисля?! Ако ти беше на мое място щеше ли да ти хареса да те наричат с имена , които не си заслужила? Или примерно постави се на тяхно място! Щеше ли да ти е приятно да те ръгат и размятат като някакъв парцал? Стегнете се малко , защото ще направите така да спрат да ви допускат на места където са и те! - обърнах се бясна на поведението им , крачейки ядосано напред пред всички. Поставих слушалките си заглушавайки какъвто и да е било шум. Ръцете ми трепереха от насъбралата се ярост. Докато крачех , някой хвана рамото ми доста силно. Ядосана се обърнах , само за да вида Джимин. Дръпнах слушалките от ушите си гледайки го.
-Ей по-спокойно. Добре ли си? - братовчед ми насочи погледът си към треперещите ми ръце. Бързо го мушнах в джобовете на дънките си, гледайки настрани.
-Чудесно съм Джимин. - изказах се стискайки зъби.
- Юнги е добре. Искаше да те догони , но го изпреварих. Наистина не се случва за пръв път. Свикнали сме. - той постави ръката си на главата ми разрошвайки ме.
-Може да сте свикнали , но на мен ми втръсна да ги гледам колко груби са тези хлапета. - отблъснах ръката му.
Той прехапа вътрешната част на бузата си гледайки ме.
-Мъник спокойно. Ще се справим. Искам от теб да отидеш до Юнги и да седиш до него. Широ пази Те , а Хе е с Куки. Ако си близо до хюнг те няма да направят нищо. -планът му беше лесен за изпълнение. Кимайки бързо изтичах обратно при приятелят си. Лека усмивка се появи на лицето му.
l
Пред него разбира се имаше фенки. Виждайки ме , бодигардите ми направиха път за да премина. Самодоволно минах покрай всички от тях, хващайки ръката на Юнги . Изненадан от промяната в поведението ми, той се вцепени, преди да бъде издърпан от моя милост, тръгвайки напред. Както Джимин каза фенките не се доближаваха до него.
След близо час момчетата излетяха за Япония. Там беше първият им концерт. До колкото знам от тях , ще се приберат след 2 месеца. Жалко. След 1 месец беше Коледа и Нова година. Времето беше излетяло толкова неусетно. Щеше ми се да прекарам празниците заедно с тях, но поради натовареният им график, това нямаше да се случи. Както всяка година щяхме да сме само аз , Широ и Хе. Стана ми тъжно, поради липсата му. Нямаше го от едва час, а вече ми липсваше сякаш година беше изминала. Как ще издържа по дяволите?
* 1 месец по-късно*
Коледа е след 2 дена. Въпреки ,че момчетата ги нямаше , подаръците им седяха под елхата ни, чакайки ги да се завърнат. Моят подарък не беше нещо особено. Просто колаж от наши снимки в рамка. Малко но от сърце. Когато Шуга имаше време , ми пишеше. През повечето случаи това ставаше късно вечерта, когато бях вече заспала. Въпреки това оставахме до късно, пишейки си. Казваше ми как е минал деня му, как е минал концерта, кого е видял. По думите му Ви не спирал да мрънка. Широ го дразнеше, как някой от Монста я е обарал, а всъщност нямаше нищо подобно. Тя просто обожаваше да го измъчва. Горкото момче. Ставаше ми жал.
Погледнах часовника на стената пред мен. Беше късно. По това време Шуга по принцип ми пишеше. Може би е изморен. Не едва ли. Ако е изморен , той ми звънкаше и двамата заспивахме говорейки по телефона. Вероятно има нещо работа. Бавно затворих очи, заспивайки за отрицателно време, сънувайки Шуга.
На следващия ден имахме репетиция. Всички се бяхме събрали в залата чакайки да започнем. И трите седяхме с телефони в ръце очаквайки момчетата да пишат. Мисля ,че днес нямаха концерти. Вероятно спят. Нека нужно им е. Оставихме телефоните си настрана , започвайки с дългата тренировка която имахме по разписание. Днес беше ред да измислим хореография за Y-teen. Имахме нещо в главите си. Събирайки всички стъпки които бяхме измислили за момента, получихме одобрението на всички. Заехме се да ги обучим . Бях разсеяна. Случваше се да сбъркам , но в момента просто бях като новак. Тръгвах в грешната посока, вдигах грешната ръка, движех тялото си на различни посоки. И не само аз бях в такова състояние. Широ беше зле колкото мен. Виждайки ,че няма шанс да продължим двете се оттеглихме настрана облягайки се на стената зад нас. И двете мислехме само за момчетата. Но те бяха достатъчно зрели за да се оправят. Само се надявах да са добре.
-Хайде да се връщаме. Момчетата са наред. - решена ,че ще продължа тренировката , отблъснах тялото си от студената стена заставайки на мястото съсредоточена. Явно ни трябваше кратка пауза за да отпуснем нервите си. Те са наред .
Изморени след дългата работа която имахме , трите се прибрахме. Поглеждайки към къщата на момчетата, тя беше все така тъмна и пуста.
Изкъпахме се и седнахме да вечеряме. Говорехме на различни теми , но нито една от нас не спомена момчетата. Обсъждахме утрешният празник. Преди година трите бяхме в България , празнувахме заедно с родителите си. Сега беше различно. Майките и бащите ни бяха на другия край на света , а ние на другия...сами. Седяхме до късно. Нямахме работа утре така ,че щяхме да спим до късно. Прекрасно. Обожавам да спя.
Към 12 часа очите ми вече натежаваха. Нямах сили да седя повече. Пожелах приятна вечер на момичетата , отправяйки се към стаята си. Веднага се метнах под завивките. Ароматът на Шуга , сякаш беше попил във неговата възглавница. Сгуших се в нея, представяйки си ,че е приятелят ми. С много мъка заспах след час.
Май бях забравила да пусна щорите снощи. Слънцето биеше право в очите ми, прекъсвайки съня ми. Изръмжах раздразнено отваряйки леко очи. Бях права. Щорите бяха вдигнати , давайки възможност на скапаното слънце да ме събуди рано. Няма да се разберем така. Раздразнена се завъртях на другата страна.
-Добро утро Ноя.- сънения глас на Шуга ме поздрави. Усмихнах се отваряйки очи .
-Добро утро Юнги оппа. - затворих бавно очи сгушвайки се в него.
След няколко минути лампичката в главата ми светна. Избутах се рязко от полуголото момче гледайки го.
-ЮНГИ! - извиках радостна гледайки съненото момче до мен. Той ме дари с ленива усмивка протягайки се мързеливо.
-Какво ? Как? Защо си тук?
Прозявката му прекъсна редицата от въпроси , които отпращах към него.
-Джагия рано е. Хайде да спим. - стана за части от секундата от леглото сваляйки щорите. Изправих се със скоростта на светлината тичайки към него. Прегърнах го силно отзад, опирайки челото си на голият му гръб. Седяхме така за минута преди той да се обърне. Все още беше сънен. Наведе се, целувайки нежно челото ми.
-Весела Коледа Ноя! Не знаех какво да ти взема за това довлякох себе си.
Прехапах радостно устни гледайки го право в очите. Тъкмо да го целуна , когато се чуха писъци от другите стаи.
-А да. Ви и Куки също са тук. Всички сме. Момчетата са в нас. Дойдохме когато бяхте заспали. - той се подсмихна доволно вдигайки ме . Буквално ме хвърли на рамото си като торба, след което ме остави да легна на леглото. Да но аз бях твърде развълнувана за да заспя или да седя на едно място.
-От кога сте тук? - седнах на леглото кръстосвайки краката си.
- Снощи кацнахме. Седяхме в нас и ви чакахме да заспите за да може да се промъкнем. - той се уви в завивките гледайки ме. Беше вече късно да заспя. Нямаше шанс, след като гаджето ми се беше върнал обратно. Изправих се рязко от леглото , чувайки нечие тичане. За част от секундата застанах до вратата отваряйки я. Широ влезна в стаята, след която Хе я последва.
-МОМЧЕТАТА СА ТУК! - Широ пищеше и подскачаше.
-Да знам вече. - усмихнах се посочвайки Шуга на леглото ми.
-ЗНАЕШЕ ЛИ? НОЯ ЩЕ ТЕ ОБЕЗГЛАВЯ! - двете както винаги почнахме да се боричкаме по пода. Както се въргаляхме, телата ни се удариха в нечии крака. Поглеждайки нагоре , видяхме издигащата се фигура на Ви.
-Добре ли ви е на пода? - той подаде ръка на приятелката си изправяйки я от пода. Аз си останах долу гледайки всички.
-Не знаех Широ. Като се събудих той просто си спеше до мен. Безсрамник. И виж само как спи! - бързо долазих до леглото дърпайки завивките , показвайки тялото на Юнги . Бурно „О" се чу от приятелите ни.
-За първи път го виждам така. - Ви се подсмихна мазно.
За няма и минута , възглавница летеше в негова посока.
-Ей не смей да замерваш гаджето ми. - Широ възмутено вдигна възглавницата от пода метайки я по Юнги.
След боя с възглавници всички се изнесоха. Протегнах се. Краката ми бяха измръзнали, поради факта ,че бях боса а на вън бяха минусови температури. Изприпках обратно до леглото, мушкайки тялото си на топло под завивките. Ръцете на Юнги веднага ме дръпнаха към него. Гърба ми беше силно притиснат към гърдите му. Зарови глава във вратът ми. Винаги го правеше. Не знаех защо. Просто ме гушкаше супер силно и криеше лицето си във вратът ми.
Тогава усетих пак да захапва вратът ми.
-Юнги какво правиш? - измрънках когато той не спираше да обсипва вратът ми с целувки.
- Ммм занимавам се с нещо. - той обърна тялото ми към себе си гледайки ме. - След час трябва да се видим с мениджърите ни. Оставаме тук до нова година, след това няма да ни има за две седмици мисля, след което сме обратно тук и няма да мърдаме. - той хвана бузите ми стискайки ги.
Както и каза , след час момчетата излетяха на някъде. Ние бързо се захванахме да приготвим храната за довечера. Трябваше да напазаруваме в огромни количества, тъй като не бяхме малко. Създавайки списък трите отидохме до супермаркета взимайки покупките които ни трябваха.
*Гледна точка Техьонг*
Странно. Мениджъра ни извика в офиса си за нещо. Каза ,че е задължително Юнги да присъства. Тъй като бях супер любопитен , нещо ме човъркаше отвътре . За това и не седях мирен. Задавах въпроси на по-големите момчета от мен, но и те нямаха пукната представа какво се случваше и каква беше тази паника. Оставаше да чакаме докато пристигнем в офиса и чак тогава щяхме да знаем какъв е проблема.
Вече на мястото , всички се изстреляхме като стрели , влизайки през вратите с бясна скорост. Офиса на мениджъра ни беше на 23-тия етаж. Набутахме се в асансьора. Усещах напрежението във въздуха. Още не разбирах какво е толкова важно.
Най-сетне железните врати се отвориха. Мъжа който отговаряше за нас седеше на една маса чакайки ни. Притеснени ние заехме местата си.
-Здравейте момчета надявам се сте си починали.
-Защо ни извика толкова спешно? - лидерът ни не обичаше напрежението.
Шефът ни се намести на мястото си изваждайки телефона си.
-Предполагам знаете коя е Оникс, благодарение на рапърите? - погледът му мина през всички ни.
Всички кимнахме одобрително. По време на турнето Юнги не спираше да чете текстовете и , въпреки че бяха на английски и бяха с доста странно звучене. Самата тя имаше доста странен глас, но явно доста беше впечатлила Юнги хюнг и Мони.
-С доста усилия проследихме адресът и. Разбрахме коя е и се свързахме с нея. Докато ние бяхме в Япония изнасяйки концерти, мои хора са я прослушали. Компанията веднага я харесали. От днес тя ще работи под името на Биг Хит . Изрично сме помолени да пазим самоличността и в тайна до благотворителния концерт след 2 дена. За момента имаме само една нейна песен , с която тя ще излезе на сцена. - шефът ни плъзна телефона си към нас. Бързо пуснахме аудиото , слушайки музиката. Гласът и беше на места писклив, биваше я да рапира. Може би това беше причината и рапърите ни да я харесат толкова.
-За какво се пее? - някои от нас не разбираха английски толкова добре , колкото лидерът ни.
- Не мога точно да ви го обясня. Смисъл тя пее нещо от типа „ Искам твоя сладък малък психопат „ .- Лидерът се напъваше да разбере текстът . -Мисля ,че песента е отправена към някого .
Погледнах Шуга. Защо е толкова развълнуван?
-Също след нейното изпълнение Хоуп, Шуга и Рап Монстър ще излезете с Cypher pt3. Тя ще се включи към вас . Това е огромна възможност за компанията . Ще стискаме палци да я приемат.
Цялата тази суматоха , беше заради някакво си момиче? Вместо да съм с Широ и да празнуваме празникът ние се занимаваме с глупости. Боже. Нищо ще си наваксаме , изпуснатото време без проблем.
Обсъдихме още няколко глупости , за благотворителния концерт. Всички щяхме да излезем ,но първи бяха рапърите с новата , каквато и да е. Не знаем от къде е. Не ми пукаше особено. Но явно Шуга доста се вълнуваше от момичето. Ще си поговоря хубаво с него. Хващайки го за рамото издърпах по-голямото момче настрана.
-Какво става Техьонг? Защо ме издърпа толкова грубо? - объркан Юнги ме погледна.
-Мислех ,че си с Ноя. - кръстосах ръце привличайки вниманието на момчетата зад гърба на хюнг.
-Така е? Не виждам на къде биеш Ви.
-Бия на там, че се вълнуваш твърде много ,за една непозната. Тя е просто рапърка. Има много.
- Просто ми харесва стилът и, нищо повече. Ви държа на Ноя и ти си на ясно. - Юнги ме потупа по рамото връщайки се обратно. Ноя ми беше приятелка. Да не сме толкова близки, но ако Широ разбере за това щях да си го отнеса заедно с него. А аз за нищо на света не искам да се карам с нея.
След приблизително час вече бяхме пред вратата на момичетата. Разбира се ,без предупреждение нахлухме в къщата. Ухаеше на нещо. Явно всички бяхме освирепели ,защото цялата група се насочи към кухнята. Масата беше подредена, но нямаше и следа от момичетата.
-Широо!!! - изкрещях силно от долния етаж, смятайки ,че трите са горе. Както и предположих , гаджето ми подаде главата си от стаята си. Не носеше обичайните си дрехи. Беше заменила клинът и тениската, с пижама на елен.
-Как съм? - тя се завъртя. Точно отзад на дупето имаше едно топче което май трябваше да е опашка или нещо подобно. Разклащайки дупето си , очите ми бяха приковани към малката топчица отзад. Дразни ли ме това момиче или да?
-Ей че си дразнител Широ. - поставих ръце на кръста си зяпайки я. Тя се обърна към мен с усмивка до уши подскачайки на някъде. Загледах се отново в опашката и, преди Джимин да ме плесне.
-Ти къде гледаш малчо? - момчето бързо ми се скара.
Аз просто вдигнах ръце , показвайки че съм невинен .
-Спри да ми зяпаш дупето Ким Техьонг! - приятелката ми се развика , а аз извърнах поглед настрани отново.
Изчакахме всички да се съберем. Аз се гонех с Широ. С много усилия тя ме набута в същата като нейната пижама. Щях да умра от срам , но ми беше забавно. Пасвахме си.
От своя страна Юнги беше този който се опитваше да събуди приятелката си от дълбокият сън. Да ама не. Момичето лежеше на леглото , като труп. Широ я избута от леглото, но приятелката и още спеше. Как може да спи толкова дълбоко?
-Ноя хайде ставай де, време е за вечеря! - Широ я буташе и риташе внимателно , но се чуваше само мрънкане.
-Джагия! Хайде ставай вече. - за първи път чувах и виждах Шуга в такава светлина. Той се молеше на момиче , наричайки я с някакво сладко име. Аз колкото и да се опитвах да измисля някое сладко име на Широ, все ми изникваше някое супер тъпото и детинското. Ако и кажех така , най-много щях да изям някоя тупаница в лицето. Боже опази. Харесвам си лицето такова каквото е. Но знам, на кого няма да ми дреме за визията на лицето му , ако продължаваше с това поведение. И не беше спящото момиче.