Номинациите вървяха чудесно. Все още не бяха стигнали до категорията на момчетата. Гледайки ги, видът им показваше колко нервни бяха. Опитваха да го скрият, но без успех.
Ви прехапваше устните си от нерви. Джимин май щеше да подгизне от толкова много потене. Шуга не можеше да задържи погледът си на едно място. Очите му шареха навсякъде по сцената, в залата , наблюдаваше другите номинирани. Държеше ръката ми здраво.
-Момчета спокойно вярвам във вас. - Хе, която седеше с Куки, се обади в опит да намали напрежението.
Всички я погледнахме. Бях ли споменала ,че нещата между нея и Чонгкук вървяха перфектно. Не ходеха все още. Бяха в период на сваляне. Няма ли да се вземат бе?
В дясно от нашата маса седяха Монста Х. Засякох погледа си с този на Кихьон. Той бързо ми направи знак да отида до него. Отръпвайки ръката си от тази на Юнги , изправих тялото си. Показах му бързо с поглед къде отивам, след което се приближих до момчетата за които работехме.
- Излизате с нас нали? -Джухон бързо обърна тялото си.
Как така да излизаме с тях? Премигнах няколко пъти. Изненадани от реакцията ми, Кихьон се обърна към Шоуну.
-Вие казахте ли им?
-Какво да ни кажете? Не разбирам какво говорите. - все още гледах объркано седемте момчета. Раздразнен Кихьон издиша шумно , оправяйки вратовръзката си.
-Трябваше да излезете с нас . Вие помогнахте да измислим хореографията на Stuck. А и сте част от танцьорите.
-Как ме виждате мен, Широ или Хе да танцуваме в тези дрехи? - бързо посочих облеклото на трите ни. При това мое движение забелязах изгарящия поглед на Джимин и Куки отправен към момчето до мен, което огледа облеклото ми. Широ се изправи от мястото си. Отправи се към мен. Погледнах Ви. Безсрамникът май оглеждаше дупето и. Усетил погледа ми , той отмести своя подсмихвайки ми се мазно правейки ми знак да замълча след което погледна на другата страна, сякаш нищо не беше станало. Педо!
-Какво става Ноя?
-Трябвало е да излезем с тях , но някой има кокоши мозък и е забравил да ни каже. - чувайки думите ми Хюнгуон се засмя шумно.
-Виждаш ли Минхюк не само аз мисля , че имаш памет като на кокошка.
-Мисля ,че ще влезнете в някои дънки ще ви намерим нещо. След тридесет минути отиваме да се оправим. Ще ви извикаме. - Джухон обясни набързо планът.
Кимайки двете с Широ се върнахме на местата си. Не успях да седна на мястото си. Шуга хвана ръката ми дърпайки ме в скута си. Ръката му се обви около кръста ми.
-Ей защо е това? - засмях се гледайки го. До момента преди да проговоря , погледът му беше някъде. Не успях да видя какво толкова гледаше.
-Просто искам да те гушкам малко. - той взе чашата пред него , пълна с шампанско, отпивайки малка глътка.
Мислех да не им казваме ,че ще излизаме на сцена. Нека бъде изненада за всички.
Минутите минаха неусетно. Усетих някой да докосва рамото ми. Вдигнах погледна срещайки този на Хюнгуон. Разбрах намека му. Изчаках ги да изчезнат от погледите на всички.
-Хе, Широ елате с мен за секунда. - бързо се изправих от мястото си повличайки двете момичета с мен. Бързо погледнах зад гърба си, засичайки обърканите погледи на момчетата.
* Гледна точка Джимин*
Всичко беше спокойно. Разговаряхме и точно тогава братовчедка ми скочи от място си. Хвана приятелките си и ги замъкна на някъде.
-Какво им стана? - Те беше готов да ги последва , преди да го спра.
-Вероятно ще отидат до тоалетна. Знаеш ги. Никога не ходят сами. - Джин се почеша по главата оглеждайки ни. Всички кимнахме и продължихме разговорът който водехме. Имаше кратка почивка, след което имаше изпълнение на някоя група.
След известно време Ерик Нам се появи на сцената.
-Нека посрещнем Монста Х и тяхното първо излизане на сцена с новата им песен. - всички ръкопляскаха .
Момчетата излязоха на сцената заедно с танцьорите им. Усмихнах се гледайки ги. Бяхме близки с тях. Интересно не знаех , че имаха танцьорки. Все мислех , че са само и единствено момчета.
Новата им мелодия зазвуча . Интересна хореография.
- Я чакай малко! - Хоби се изправи от мястото си гледайки изпълнението.
-Какво има Хоуп? - погледнах объркано съншайна .
Проследих погледа му. Не виждах нищо особено. Джухон рапираше а около него бяха танцьорките.
-Загледайте се! - Джин също се изправи от мястото си също толкова изненад колкото беше и Джей Хоуп .
Какво се случва? Опитах се да фокусирам , но движенията бяха бързи .
- ШИРО! - Те изкрещя с всичка сила. Тогава едно от момичетата на сцената вдигна погледа си усмихвайки се в посоката на Техьонг. Заглеждайки се осъзнах. Това на сцената беше Широ.
-Щом това е Широ значи ли че... - Шуга беше на път да проговори преди да го прекъсна крещейки името на братовчедка си.
Всички бяхме вперили погледи в изпълнението на нашите три момичета.
Бяха толкова енергични и щастливи. На една част трите свалиха шапките с които бяха , захвърляйки на някъде към феновете пред сцената. Писъци огласиха залата. Забелязах как на няколко пъти някое от момчетата докосваше или Широ или Ноя. Поглеждайки към Юнги хюнг , забелязвах колко ревнуваше. Лицето на Ви не беше различно. Ръцете му бяха свити на юмруци.
-Успокои се Ви тя е само твоя.- побутнах го когато изпълнението приключи. Всички пляскаха и викаха. Момчетата все още седяха на сцената заедно с Широ, Хе и Ноя. Ерик се приближи към тях подавайки на Джухон микрофон.
-Чудесно изпълнение момчета. Страхотна хореография. - водещия се усмихваше към момчетата игнорирайки момичетата.
Всички се засмяха. Джухон пое въздух преди да проговори.
- Имаме страхотни хореографки Ерик. Всичко дължим на тях.- рапъра погледна в тяхна посока. Нашата група разбира се не остана тиха. Скандирахме и пляскахме за момичетата ни.
-Чудесна работа момичета. Какво е чувството да работиш за тях? - Ерик подаде микрофонът си към Широ.
-Чувството е уникално. Още от малки мечтата ни беше да бъдем хореографки. Никога не сме предполагали ,че ще стигнем до тук. - Широ се усмихваше гледайки всички на сцената. Естествено Ви не можеше да бъде тих. Той пищеше като фенка, заедно с Хоуп.
- Чувам , че вече имате и фенове. - Ерик се засмя, карайки Ви да замлъкне за част от секундата, засрамен. - Нека чуем вашите овации за Монста и чудесните им хореографки.
Всички отново започнахме да пляскаме викайки имената им. Сякаш засрамени , трите изтичаха зад сцената.
-Успокоите се малко момчета. - Рап Монстър опитваше да укроти подивелите момчета.
Не след дълго трите се появиха.
-Чудесна работа. Мисля ,че имам конкуренция. - Хоби вдигна глава уж надменно.
-Не ни карай да те разбием Хоуп. Ще те издухаме. - и трите проговориха в един глас, сякаш бяха репетирали . Побиха ме тръпки.
-Това беше плашещо. - прегърнах братовчедката си поздравявайки я за успехът.- Да знаеш Шуга много ревнуваше. Прави се ,че не знаеш.
Когато се отдръпнах тя седна до Шуга. Не разбирах дали още ревнуваше заради това което момчетата бяха направили на сцената. От своя страна Ви показа на всички в залата. Той придърпа приятелката си към себе си , вдигайки я във въздуха. Въртеше се с нея като някакъв пумпал. Когато приключи с въртенето, я целуна . Или по точно искаше да я изяде . Не съм сигурен. Върнах се обратно на мястото си. Храна ни беше сервирана. Умирах от глад. Заедно с Хоуп се заехме да ометем чиниите с храна пред нас.
*Гледна точка Ноя*
Поведението на Юнги след като бях слязла от сцената беше различно. Вените на ръцете му бяха изпъкнали, дишаше дълбоко през носа.
-Шуга добре ли си? - хванах леко ръката му , разтривайки я.
Сякаш излизайки от някакъв транс, той премигна няколко пъти преди да ме погледне.
-Просто фантастично. -саркастичният му тон въобще не ми допадаше. Щом е саркастичен значи има нещо гнило.
-Какво има? - недоумявах какво се случваше. Дали беше ядосан ,че не му казахме за излизането ни? -Да не е защото не ви казахме? Шуга ние също не зна...
-Не е това Ноя. Съвсем различно е. - той отпусна мускулите си , издишвайки шумно.
-Какво е тогава? Не разбирам какво е станало?
Задържа погледа си в една точна за няколко секунди, преди да се усмихне. Тръпки ме побиха от тази негова усмивка.
-Няма нищо. Но ако още веднъж някой от тях те докосне, ще стане нещо, за което ще съжалявам.
Значи това било. Джимин беше прав. Рапъра ревнуваше.
-Юнги...- не успях дори да кажа и две думи. Момчето до мен ме дръпна грубо, целувайки ме като за последно.
Когато бяхме останали без въздух, Шуга се отдръпна гледайки ме. Очите му бяха потъмнели, дишаше учестено и прехапваше долната си устна. Беше му станало навик. Опитваше се всячески да ме дразни по този начин , но нямаше да му се предам толкова лесно. Отмести погледа си гледайки зад гърба ми подсмихвайки се някак си доволно. Погледнах другите на масата. Всички зяпаха нас.
-Ако ви трябва стая, мисля че имаше хотел наблизо. Знаете, да си свършите работата на саме , не пред стотици души. - Широ се подсмихна доволно изказвайки се . Почервенях от срам. Опитах да скрия лицето си в гърдите на Шуга, само за да прикрия , разпространилият се червен цвят по бузите ми. Когато лицето ми беше скрито, усетих гърдите му да вибрират от смехът, който беше напуснал устните му преди секунда.
След време дойде категорията на момчетата. Всички на масата затаиха дъх. Шуга беше съсредоточен , гледайки сцената. Поставих ръката си на коляното му привличайки вниманието му за секунди. Усмихнах се топло вдъхвайки му кураж. Потърси ръката ми, хващайки я леко. Стихнах я оттегляйки погледа си към сцената.
- Победителя избран от феновете за най-добра група е...- водещия проговори карайки всички да изострях слухът си , само за да разберат, кой ще отнесе наградата у дома. В тази категория бяха събрани доста популярни групи. Момчетата също бяха от тази част , но имаше доста по-високо поставени групи. Стисках ръката на Юнги в очакване. Бях по-развълнувана от момчетата. Всъщност бях гласувала доста пъти за момчетата , и надеждите ми бяха огромни.
- Искате ли да знаете? - Ерик дразнеше всички ни. Нервите ни бяха опънати. Трепнех в очакване, да чуя името на групата с която бях неописуемо близка. Затворих очи вдишвайки .
-Победителя е...- Ерик отново проговори подсмихвайки се доволно ,чувайки фенките и идолите да викат, подканвайки го. - БТС!
Писъци се разнесоха из залата. Самата аз изпищях , буквално скачайки от мястото си. Момчетата бяха вцепенени гледайки към сцената. Прожекторите бяха насочени към нас , осветявайки победителите. Погледите на всички бяха насочени към нас. Осъзнавайки какво се беше случило , момчетата се изправих поздравявайки се. Хоуп беше толкова радостен. Ронеше сълзи от щастие. Ръцете на Джимин трепереха.
-Честито Чим! - бързо прегърнах треперещият си братовчед. Мисля ,че той все още не можеше да проумее какво ставаше. Целунах го по бузата отдръпвайки се. Поздравих и останалите , стигайки до Шуга.
-Когато казах ,че ми носиш късмет беше просто на шега. Мисля ,че сбърках. Ти наистина ми носиш късмет. - радостна от думите му, бързо слях устните ни увивайки ръцете си около вратът му. Сякаш за части от секундата не съществуваше никой друг освен нас двамата. Винаги се чувствах по-този начин когато бяхме сами, когато ме целунеше , карайки главата ми да се замае и коленете ми да омекнат. Можеше да накара сърцето ми да подскача само с една лека усмивка от негова страна, с едно леко докосване на ръцете ни, едно нежно докосване на лицето ми когато отмества някой кичур коса , развяващ се пред лицето ми. Това момче ме убиваше бавно с всяка секунда.
Отделяйки се най-сетне, момчетата се оттеглиха за да им връчат така заслужената награда. Трите с Широ и Хе седяхме, гледайки гордо момчетата ни. Сякаш те ми бяха деца, награждавани за отличен успех в училище или някоя извънкласна дейност. Те си бяха моите момчета. Моето ново семейство. Единствените хора с които бях близка , колкото бях с Широ. Имах им пълно доверие. Знаех ,че мога да разчитам на тях по всяко време. Грижеха се за мен и приятелките ми.
Веднъж на сцената, Джин грабна микрофона изнасяйки реч към армитата , към семейството му, към нас, към всички които бяха до тях от самото начало.
Следващия , който пое микрофона беше Техьонг. В едната микрофона , в другата наградата , оглеждайки я сякаш беше най-скъпоценното нещо в живота му.
-Аз искам да благодаря на всички които гласуваха. Това ,че днес сме тук значи много за нас. Нямаше да стигнем до тук без нашите фенове. Искам да благодаря на BigHit . Без тях нямаше да се съберем заедно като група. Искам да благодаря също на родителите си, че ми позволиха да сбъдна мечтата си и че бяха до мен през цялото време. Но също искам да благодаря на един човек, който влезе в живота ми наскоро и го преобърна с краката нагоре.
Слушайки речта на Ви, отместих погледа си. Устата на Широ беше отворена , очите и бяха пълни. Усмихнах се на приятелката си гушкайки я, облягайки главата си на рамото и.
- Благодаря ти ,че ме подкрепяш и обичаш и ,че ме търпиш толкова дълго. Обичам те Ким Широ! Това е за теб! - той вдигна гордо наградата, погледът му насочен право към приятелката ми. Побързах да изтрия сълзите от лицето и предотвратявайки гримът и да се размаже по лицето и. Милото ми приятелче хлипаше гледайки приятелят си на сцената. Те се перфектната двойка. Погледнах обратно към сцената. Шуга гонеше мама Джин по-сцената само за да вземе наградата, която беше издърпана от ръцете на Ви преди секунда. Гаджето ми не откъсваше очи от наградата, обикаляйки напред назад за да я вземе. Така и не успя, отправяйки се към зад сцената. Успокоих приятелката си, сядайки до нея.
-Толкова е сладък. Не мога. Като дойде ще го смачкам от гушкане. Няма да му позволя да диша. - кикотейки се тя бършеше носа си.
-Само не го убивай. Не искам да гледам приятелката си през решетки. - разтърках гърба и утешително.
Когато групата се върна, нощта продължи. Както предположих момчетата обраха всички награди. Толкова съм горда с тях. Трябваше да измислим някаква изненада за тях . Да им покажем колко се гордеехме с тях.
След краят на наградите, разбрах че ще има афтър парти.
-Какво правим? - Джин, като най-голям зададе въпросът към останалите.
Всички бяха съгласни, освен Шуга.
-Аз съм изморен. Не ми се ходи на партита. Вие идете аз ще почивам в нас.
-Ако той не идва и аз се прибирам. - лекичко обвих ръцете си около рамото му, сгушвайки се. Нежно той целуна главата ми .
-Щом така сте решили. Но внимавайте ! - Джин размахваше заплашително пръст в наша посока. Поклатих глава смеейки се, излизайки от залата с Шуга. Отвън все още имаше фенове и папараци. Не се спряхме този път. Не исках да го задържам. Имаше нужда от почивка.
-Как бяха първите ти награди? Как прекара? - двамата вървяхме към колата , която ни чакаше, обсъждайки днешното събитие. Смеехме се и двамата до момента , когато колата вече беше пред нас. Шофьора дойде бързо, опитвайки се да отвори вратата на превозното средство. Шуга го спря, карайки го да се върне зад волана. Гледах го как отваря вратата за мен. Мушнах се вътре, той ме последва и колата потегли към домовете ни.
По пътя и двамата мълчахме. Ръката му беше увита около кръста ми галейки го нежно, главата ми отпусната на рамото му, почивайки. Вдигнах глава нагоре. Юнги беше затворил очи. Бях го гледала по този начин стотици пъти , и всеки следващ път той ми се струваше по-прекрасен от предишния. Имаше прекрасен цвят на кожата, който в момента беше прикрит с обемният слой грим. Розовият цвят на устните му , го правеше да изглежда толкова привлекателен. Жадувах всяка секунда за тези устни. Да ги докосна, да ги усетя върху моите. Шоколадовите му очи, които бяха скрити в момента, пълнеха сърцето ми с любов. Нежният поглед който ми отправяше, ме побърква. И тази прекрасна руса коса. Толкова мека на допир. Като коприна. Моите малки ръчички се губеха в неговите . Самата аз пред него бях миньонче. Често се налагаше да се надигна на пръсти или той да се наведе за да може да ме дари с целувка. Но въпреки това си заслужаваше всеки един миг с него.
Взирах се в заспалото момче до мен.
Гърдите му се повдигаха и спускаха бавно, миглите му трептяха съвсем леко и незабележимо , хватката около кръста ми беше лека. Просто като ангел. Протегнах ръката си , докосвайки нежно бузата му. Тялото му трепна при допира ми , но въпреки това той не се събуди. Винаги спеше дълбоко , без значение ситуация или място. Дори и да се качи на дърво и да заспи, нямаше сила която да го събуди толкова лесно. За толкова кратко време , през което сме двамата, бях открила толкова много черти , които докато бяхме просто приятели, бяха скрити за мен. Сякаш , нова история от живота му , беше отворена пред мен, а аз тепърва започвах с четенето и. Рядко се случваше той да говори за емоциите си. Не споделяше как се чувства в дадена ситуация. Рано или късно щях да стигна до този етап, където той сам щеше да ми казва, без да го принуждавам.
Звук от известие се чу от джобът на Шуга. Внимателно грабнах телефона, натискайки копчето за отключване. Спомням си когато си направихме тази снимка. Деня в който той ми призна всичко. Имах усещане ,че всичко се е случило едва вчера, въпреки че бяха изминали няколко месеца.
Отключвайки телефона , проверих от къде имаше известие. Рап Монстър го беше помолил да провери нещо в интернет. Беше написано какво точно се искаше от Юнги да разгледа. Тъй като той в момента беше в светът на сънищата , реших че мога да се справя и аз с тази задача, помагайки на лидерът им. Отворих браузъра и зачаках. Това момче не обичаше да затваря страници , които е гледал последно, карайки телефона да забави действията си. Когато минаха няколко секунди погледнах екранът. Какво е това за бога? Оникс? Страницата, която в моментът беше отворена пред мен, беше запазена в любими. Какво се случваше? Какво е всичко това?