Времето ни в Дубай свърши твърде бързо. Днес беше последният ни ден на това прекрасно място. Вечерта щяхме да напуснем Дубай ,връщайки се в Корея, а след седмицата там, обратно в България приготвяйки се за бала. Момчетата щяха определено да ми липсват. Да вярно Широ и Хе бяха с мен ,но нямаше да е същото. Нямаше да се събуждам от нечий писък , нямаше да виждам лицето на братовчед си , нямаше да ги има шегите с Хоби и Намджун, караниците с Юнги. Всичко това скоро щеше да се превърне в спомен. Не знаех кога ще ги видя отново. Едва ли щеше да е скоро. Те бяха заети с концерти и прочие. Вече бях казала на Широ и Хе ,за работата с Y-Teen. Разбира се, че бяха съгласни. Нямаше да изпуснем тази възможност. След като се върнехме се залавяхме с хореографията. Стискахме палци и имахме огромни надежди.
За поредна сутрин не бях мяркала Широ никъде. Явно беше с Те. Толкова им се радвах. Най-очарователната двойка. Той я обгрижваше с цялото си внимание. Ако имаше конкурс за най-сладка двойка щях да гласувам с двете си ръце и двата си крака. Да малко съм странна. Но това е приятелката ми. Нейното щастие е най-важно. А тя определено беше повече от щастлива. А само да я нарани. Не мисля ,че имаше сила която да ме спре да не му размажа хубавото лице в цимента.
Като за последно , всички се бяхме събрали около басейна. Не влизахме. Просто лежахме и си говорихме.Широ най-нагло се набута при мен. Те лежеше между краката на Юнги.
-Не мисля ,че си починах особено. -Намджун се протегна лениво. И беше така. През последните дни те бяха заети със снимане. Винаги се връщаха капнали от умора.
-Ще ми липсва това място. - гледайки небето Хосок си припомни всичките моменти.
-Ей хюнг нали знаеш ,че пак ще седиш с Ноя?- Те се подсмихна.
-Сега имаш оправдание да седиш с Широ. Да имаш да ми обясниш защо седях до нея на идване? - Юнги хвана вратът на Ви. Той от своя страна го намираше за забавно.
-Никаква идея нямам за какво говориш. Може да си сънувал. -бързо Юнги се престори ,че прекършва вратът на Техьонг, който веднага изкара актьора в себе си , правейки се на умрял.
Докато разговаряхме, Те и Широ за пореден път се изпариха. Просеше си боя за това ,че ме оставяше така сама.
-Ела да се разходим скучно ми е. - Юнги ме дръпна бързо.
Бях навита стига да не седях сама.
-Влюбените пак се изнизаха на някъде. - блондинът до мен се засмя.
-Нека се радват. Сега им е паднало. - усмихнах се. Вървяхме по брегът. Усещах как детенцето в мен беше на път да излезе. Вълните се удряха в босите ми крака, карайки ме да подскоча всеки път щом студената вода докоснеше топлата кожа на краката ми.
-Какво правиш? -Юнги се смееше когато започнах да бягам от приближаващата се вълна.
-Забавлявам се за последно? - и беше така. Скоро нямаше да видя море или басейн.
-Сигурна ли си ,че не си на 10? - момчето ме подмина сядайки на пясъка. Реших да се успокоя и седнах до него. Загледах се в хоризонта. Слънцето се отразяваше прекрасно във повърхността на водата , карайки я да блести сякаш имаше милион кристали.
-Вие кога ще се връщате обратно? - след дългото мълчание,Шуга я наруши.
-Предполагам другата седмица. - подпрях глава на коленете си .
-Защо толкова рано?- в гласът му се долавяше нотка на тъга. Доста се бяхме сближили през времето , което бяхме тук. Сутрешната ни рутина беше да скачам на леглото му или да се метна върху него докато не го събудя. Ако след 5 минути не беше буден искаше да го извлека от леглото буквално. Хващах кракът му дърпайки го на пода. Ако аз бях тази която се успиваше, той започваше да вика и да блъска докато не станех. Когато трябваше да пътуваме до някъде и трябваше да седя до него винаги се ръчкахме и бутахме. Веднъж дори с Джимин ме сплескаха. Ако не сте виждали човешки сандвич то това ще да е. Държанието ни помежду ни беше като това с Широ. Нямаше и следа от старото държание на Мин Юнги. Той беше сякаш чисто нов човек. Надявах се ,след като се върнем в България отношенията ни да останат същите до моментът в които се видим отново.
Поседяхме още малко на брегът. Никой не говореше. Седяхме взирайки се в гледката пред нас. Беше време да заминаваме. Двамата станахме от пясъка изтупвайки го от дрехите си. Побързахме за да стигнем точно на време. Малко ни се развикаха ,че бяхме закъснели с николко минути но хванахме полетът.
Както в Дубай, времето в Корея мина неусетно. Няма да навлизам в подробности ,но мога да кажа ,че на летището когато ни изпращаха момчетата, Те беше хванал кракът на Широ. Не искаше да я пуска. Седеше на земята, докато Джин ,Джимин и Куки се опитваха да го откъснат от приятелката ми. Беше емоционално. Двамата се гушкаха и си повтаряха как ще си пишат . Той и обеща ,че ще и звънка всеки път щом беше свободен. Бяха твърде сладки. Повторих и ,че може да остане и да дойде само за балът, но тя категорично отказваше да ме остави сама. Изчаках да приключат със сбогуването си. Докато чакахме Джин ни каза ,че довечера наше време ще са на живо във V App, и трябваше непременно да го гледаме.
И ето ни сега седяхме в Широ чакайки шоуто да започне. Бяхме си взели храна. След полетът не ни се готвеше особено. Бързо щракнах снимка на нас двете изпращайки я на братовчед ми. Минути по-късно получих две известия от снапчата му. Първата беше снимка на него и Ви. Бързо показах на приятелката си снимката заедно с текста.
-Широ му липсва. Помощ.-тя бързо прочете .
- Толкова е сладък! - тя изпищя радостно. Изчаках за следващата снимка да се зареди-Шуга.
-Мисля ,че Юнги е на път да го пребие. - засмях се гледайки снимката с надпис :" Те става досаден! „.
След като бях получила снимките стриймът се пусна. Момчетата се намираха в хола смеейки се на нещо. Включвайки се, Ви веднага започна да маха знаейки отлично ,че приятелката му го гледа. Силен смях огласи стаята в която се намирахме. Широ ръкомахаше на екрана.
-Той няма да те види ! - потупах я по рамото.
-Остави ме да си представям ,че ме вижда Ноя! -приятелката ми почна да бучи за това млъкнах.
През повечето време те обсъждаха почивката си, предстоящи събития и концерти. Дойде ред на въпроси от фенове.
-Момчета имате ли приятелки? - Джин прочете обръщайки се към приятелите си. Ентусиазиран Ви извади телефона си отключвайки го.
-Имам да и е прекрасна вижте как сладко спи! - той започна да пищи като момиче , навирайки телефона си пред камерата . Снимка на Широ сгушена в него беше на тапета му. Спеше спокойно а той се усмихваше щастливо.
-Охооо. - засмях се бутайки я,карайки я да прикрие бързо червено си лице в блузата.
-Юнги хюнг също си харесва едно момиче! - Куки се провикна криейки се зад Джин. Юнги не показа никаква реакция. Само кимна и започна да говори.
-Така е. Харесвам едно момиче , но не бих споделил име или информация. Не бих искал тя да гледа в момента и просто да стане конфликт. Мога единствено да кажа ,че е красива и ако потръгнат нещата бих се радвал да я приемете. Същото се отнася за останалите най-вече за Те. Не искаме да мразите момичетата с които сме. Те са страхотни и много грижовни. -той се усмихна на камерата.
Отново ми стана кофти , но щях да го послушам. Когато той излезеше на яве с момичето щях да съм първата да му честитя.
Започнаха да се леят въпроси как Те се е запознал с приятелката си.
-Ами от една роднина на Джимин. -той се изчерви и избяга от кадър очевидно засрамен.
Чатът на живо продължи приблизително час и нещо. Продължаваха да разказват. Куки си призна ,че и той е хвърлил око на едно момиче и че двете бяха приятелки с момичето на Те.
Оставих Широ да гледа и се разрових из сайтовете от скука. Отворих имейла си . Песента за състезанието ни беше изпратено. Изпищях от радост и показах на приятелката си. Не ми дремеше ,че гледаше гаджето си. Пуснах песента за да я чуя. Вече след като бях чула мелодията и всичко останало стъпки веднага изникнаха в главата ми. Започнах да танцувам слушайки музиката. Завъртях се към приятелката си. Тя следеше всяко движение.
-Добре радва ме. Продължавай.
Звученето беше точно моят стил музика. Раздавах се . Приятелката ми отзад снимаше за да запазим движенията . Движенията трябваше да не се твърде трудни. Не знаех колко бързи и резки можеха да бъдат групите. Придържах се към леки, в същото време бързи добре изглеждащи. След като бях измислила част от стъпките приятелката ми стана за да упражним движенията. Съвсем изключихме за момчетата, но в момента танците бяха доста важни за бъдещето ни. Тренирахме до късно. Трябваше всяко движение да е изпипано и завършено. Изморени и двете след дългата репетиция , бяхме заспали на секундата. Трябваше да ходим на училище утре.
Седмицата мина доста скучно. Всеки ден едно и също както преди. Тренировки след училище, но този път бяха доста по- сериозни. Раздавахме се на макс. Влагахме цялата енергия която имахме, за да можем да се изявим възможно най-добре. Дори и да не спечелехме ,за мен и за момичетата беше важно , да знаем ,че въпреки загубата , ние сме дали всичко , което можем за представянето си.
С Широ вървяхме към училище. Не бих казала, че мозъка ми все още работеше. Можех спокойно да кажа ,че вървейки ,аз все още спях. Чувах как приятелката ми говори нещо , но не я отразявах. Спеше ми се. Само да се настаним в час ,главата ми нямаше да стане от чина до края.
Прекрачихме вратите на училището насочвайки се право към предметът които имахме. Подминавах съученици и познати в училище. Когато Широ отвори врата беше гробна тишина. Без да ми дреме се насочих към мястото си.Поставих раницата на чина си лягайки.
-Ноя не е момента да спиш! - гласът на Широ трепереше. Какво пък и ставаше сега? Сигурно пак нещо с Техьонг.
-Събуди ме , когато часът свърши. -затворих очи и тъкмо бях на път да заспя и познат глас ме накара да се разсъня за секунди.
-Чимчим може ли да те събуди?-обърнах се рязко падайки от стола.
-ДЖИМИН! -извиках ставайки с бясна скорост от пода хвърляйки се върху братовчед си. Всички бяха тука. Единствено Юнги и Ви липсваха. Все още не знаех къде се намирам. Или по точно знаех. Бях се увила като коала около братовчед ми.
-Радвай се ,че тренирам иначе сега щяхме да сме на пода! - Джимин ме гушна силно.
-Какво правите тука идиоти такива? - ударих Джимин по главата.
-Ами чухме ,че нашите момичета завършват . Трябваше да се погрижим ,че балът им ще мине чудесно за това BTS се отзовават на вашите услуги. - Хосок дойде до нас смеейки се. Погледнах приятелката си . Прегърнах всеки един от тях.
-Къде е Ви? - пълният глас с надежда на Широ накара момчетата да замълчат.
-Те имаха работа да довършат и няма да могат да дойдат. - Джин се усмихна неловко.
-Няма проблем сигурно са заети.- въпреки ,че се усмихваше знаех колко кофти и беше станало ,поради факта ,че на бала си тя щеше да е сама. Аз бях свикнала с идеята ,че на балът ще съм сама за това не ми направи впечатление. Въпреки ,че тайно се надявах да видя Юнги заедно с останалите.
-Ще ви придружим до бала. Говорихме с госпожата и платихме всичко което е необходимо. -Джимин се подпря на мен. Разбира се. Това беше неговият намек да ми подскаже , че бях твърде ниска.
-Джимин ще те изритам. -заплаших братовчед си а той се засмя.
Оставаха ни още 2 дена и балът щеше да е факт. Роклите , обувките, всичко беше подготвено отдавна. Утрешният ден беше свободен за нас. И двете бяхме решили ,че прическите щяхме да си ги направим ние. Синята боя вече беше паднала от косата ми ,оставяйки ме с прекрасен нюанс на русо.
Разбира се часовете днес не бяха както по принцип протичаха. Всички бяха развълнувани и напрегнати. Следващите два часа бяха спорт. Имаше къде да изкарам разочарованието ,поради факта ,че най-добрият ми приятел не беше тук . Да с Юнги се възприехме по този начин. Пишеше ми в 3 часа през нощта ,заради кошмар или не можел да заспи. Всеки ден ми пращаше влогове как е минал денят му. Беше интересно да слушам как той следваше мечтата си. В момента дори се очакваше да издаде микстейп. Но когато сега аз имах нужда от него-той не беше тук.
С Широ сложихме спортните екипи. Наколенките бързо заеха тяхното разположение на коленете ни. Бяха ни от голяма нужда.
Излязохме от съблекалнята. Момчетата бяха седнали на пейката. При видът ни Джимин веднага дойде до нас.
-Какво е това? - той посочи късите шорти и потниците. Определено привличаха мъжкото внимание.
-Така трябва да сме облечени когато играем волейбол Чимчим. -избутах го настрана взимайки топка. Метнах я на приятелката си която беше приключила загрявката. Всеки спортист се нуждаеше да разтегне малко мускулите си преди да започне с тренировката.
Вече готова за подвизи заех позиция.
-Забивай. - най-спокойно казах на приятелката си.
Започна да тупка топката в земята подготвяйки ръката си . Когато беше сигурна ,че е готова , Широ подметна топката във въздуха. Ръката и бързо срещна топката запращайки я право към ръцете ми. Приклекнах. Топката се удари във вътрешната част на лактите ми оставяйки единствено парещо усещане.
Последвах примера и забивайки към приятелката си с всичка сила. Редувахме се преди Джимин да ни извика.
-Ноя, Широ елате за малко викат ви. - Джимин се подаде на вратата. Взех топката която бях хвърлила във въздуха готова да забия. Погледнах Широ и я последвах. Не бях забелязала ,че момчетата ги нямаше. Само дано не са се изгубили.
-Кой е Джимин? - вече на вратата забелязах ,че момчетата седяха усмихнати. -Какво се случва?
Погледнах объркано петте момчета. Те се отдръпнаха. Ви се беше скрил зад стената , която момчетата бяха изградили, държейки няколко розички в червен цвят.
Знаех какво следва за това бързо запуших ушите си. Писъка на приятелката ми се разнесе из целият салон, а той беше меко казано голям. За части от секундата се озова в прегръдките му хлипайки. Той ме погледна и аз му помахах показвайки му , че ще се върна към тренировката. Влязох в салона. Тупках топката в земята . Тъй като всички бяха заети вече с тяхната загрявка на мен ми оставаше да забивам на стената. Отдалечих се и започнах да удрям топката силно.
-Ноя? -стори ми се ,че някой ме вика. Едва ли. Всички бяха заети,а момчетата бяха още при Ви и Широ. Продължих тренировката си, когато някой отново ме повика. Раздразнена ,че някой прекъсваше тренировката ми , обърнах тялото си в посоката от където се чуваше гласът. Стиснах топката здраво при видяното.
Юнги се беше подпрял на вратата усмихнат както винаги.
Наблюдавал ме е през цялото време. Не знаех как да реагирам. Разплаках се и се свлякох на пода. Поставих ръката пред устата си. Бързо дръпнах коленете до себе си криейки мокрото си лице. Добре ,че наколенките ми имаха дунапрен в тях, абсорбирайки всичките сълзи които се изливаха от очите ми. В противен случай щях да седя в локва.
С бавни крачки той се доближи до мен гушкайки ме внимателно.
-Защо плачеш сега а? Да не е защото нямаш другарче за да играеш? -той се засмя. В отговор върнах със същото все още криейки лицето си. -Погледни ме.
Да бе как ли пък не. Поклатих глава в отрицание. Кикотене само напусна устата му преди да сложи големите си ръце на бузите ми повдигайки главата ми.
-Мислех ,че си зает. Идиот такъв! - закачливо ударих Юнги в корема. Той падна на земята преструвайки се колко много го боли. Изправи се отново да е на моето ниво и ме погледна.
-Едно птиче ми каза ,че ти и Широ май нямате кавалери за бала право ли е? -той ме погледна . Завъртях очи.
-Хах да бе имаме. Знаеш ли колко момчета се редиха на опашка за нас. - въображаемо отметнах коса тъй като в момента беше вързана на опашка.
-Ако са били момчета от лудницата повече бих повярвал.
Знаеше опитът ми с момчетата и ,че повечето не ни обръщаха внимание.
-Точно за това съм тук. За да бъда твоят кавалер за вечерта. Другите също ще са там, но аз ще съм официално твой придружител. Също не приемам „ не" за отговор. - той седна на земята гледайки ме.
-Полудял си Юнги. - засмях се. Той се наведе и избърса сълзите ми.
-Когато ви видях с Широ се чудех защо сте толкова откачени. Сега започва да ми ставата ясно. - той се засмя шумно на шегата си.
- Нали знаеш поговорката „ С какъвто се събереш , такъв ставаш. „ . -засмях се връщайки му затапката ставайки от пода.
-Мразя да ме затапваш .- той се размрънка и ме последва.
Изплезих се на Шуга взимайки обратно топката. Той седеше мирно гледайки ме да забивам. Широ се върна.
-Не биваше да се ядосвате толкова. -Ви се възмущаваше на нещо.
-Не боли толкова. -обърнах погледа си за да видя какво ставаше.
Широ имаше червени петна по ръцете си, на места даже вече беше и синьо. Погледах и моите ръце. Всичко ,беше от забиването. Нямах ядове.
-Ще ни мине Те.- свих рамене и всички ,които щяхме да играем се разделихме на отбори. Шуга и Те седнаха обратно при момчетата на скамейките.
- Ще ги размажем ли? - подсмихнах се на приятелката си и приклекнах очаквайки сервисът на другият отбор. Двете с Широ бяхме най-отпред. Следях топката.
-АУТ! - извиках бързо преди някой да докосне топката. Отборът ми ме послуша оставяйки топката да падне извън полето. По правило трябваше да се завъртим. Широ беше на ред за сервис.Бързо зад гърба си направих знак в коя зона да се цели. Когато ме беше разбрала тя се прицели точно на мястото където и бях показала. Другият отбор хванаха топката подавайки си я преди да я прехвърлят в нашето поле. Широ нямаше как да реагира бързо. Изстрелях се към топката която летеше зад мен. С помощта на наколенките , плъзнах тялото си на колене удряйки топката с една ръка преди да е тупнала.
-Широ подай я напред! - дадох команда на приятелката си. Тя вдигна топката в моята зона. Изправих се бързо и догоних топката. Ударих я забивайки право в момичето пред мен отбелязвайки точка. След отбелязаната точка Широ дойде и ме гушна.
-Тактиката ни е незаменима. - поздравихме се по нашият си начин.
-ДАВАЙТЕ МОМИЧЕТА! - тъкмо се чудех как момчетата бяха толкова тихи. Погледнах в тяхна посока. Те и Юнги се бяха изправили най-отпред с гръб танцувайки на победата която гонехме.
Хоби гледаше и викаше, Джимин обсъждаха с Джин нещо относно играта ни.
Продължихме да отбелязваме точка след точка . Момчетата скандираха през цялото време. Коленете ме боляха заедно с ръцете. Тогава нещо ми прищрака. Щом момчетата щяха да идват с нас трябваше да изглеждаме възможно най-добре. Но повече ме притесняваше мисълта ,че Мин Юнги щеше да ми е кавалер на бала.