* Гледна точка Широ *
Слънчевите лъчи си проправиха път в стаята. Отворих бавно очи свиквайки със светлината. Усещах силно напрежение върху ръката си. Обърнах главата си само за да видя Ви . Той пак спеше на пода , държейки ръката ми. Нямаше да се повтори отново. Размърдах го, получавайки мрънкане от него.
-След малко ще стана Джин. - все още спейки , той започна да бълнува.
-Не съм Джин , а Широ. - бутах го но той просто беше като труп. - Хоби ти взе новите игри.
Чувайки думите ми той подскочи тръгвайки към вратата с бясна скорост .
-Шегувах се Ви.- засмях се на реакцията му .Той изръмжа в раздразнение .
Станах от леглото взимайки принадлежностите си , намиращи се в малката чантичка.
-Ще отида да проверя дали онези двама са будни или дали не са се избили. -Ви се протегна прозявайки се. Кимнах набързо насочвайки се към банята.
Приключвайки със сутрешната си рутина,чух вратата да се отваря и затваря. Предположих ,че е Ви за това не очаквах никой друг. Прекрачвайки прага на банята изпищях.
-НОЯ! Момиче изкара ми акъла! - поставих ръката ми на гърдите си , успокоявайки сърцето си , което благодарения на приятелката ми щеше да изкочи. Оставих нещата си настрани и седнах до нея.
-Не знаеш как се събудих само! - тя издиша шумно лягайки назад.
-Какво се е случило? -огледах я внимателно чакайки я да заговори.
-Събуждам се аз и какво да видя. Юнги спи до мен и аз така съм се сгушила в него . Ако някой ни беше видял щеше да си помисли ,че сме двойка. И той просто ме държеше до себе си. Дори не знам как се бяхме озовали така. - трябваше да слушам внимателно за да разбера какво ми обясняваше, тъй като говореше бързо.
-Добре спокойно. Знаеш ,че когато стане въпрос за спане той ще заспи където и да му посочиш. Явно е заспал след като те е оставил. - свих рамене гледайки я.
Тя разтърка лицето си .
- Как си след снощи? - тя ме попита набързо ставайки от леглото,мушкайки ръце в джобовете на анцуга си.
- Често казано супер. Сякаш нищо не е станало. - докоснах кръста си.Нямаше и следа от болката , която изпитвах снощи. Синините бяха изчезнали още вчера . Странно.
Тя вдигна ръцете си във въздуха разтягайки се,почти стигайки до пода.
-Ноя внимавай моля те.- заспях се на момичето .
-Мда и аз съм добре.- тя се засмя.
Седна обратно пред мен на леглото обсъждайки вчерашния ден. Те ни прекъсна влизайки в стаята. И двете го погледнахме.
-Ноя Джимин те търсеше за нещо. Каза да отидеш при него когато можеш.
-Добре ей са ще видя какво иска. - тя се изправи излизайки от помещението , оставяйки ни само двамата с Те.
-Не знаеш какво ми каза Юнги хюнг.- Ви радостно седна до мен кръстосвайки крака.
Започна да ми разказва всичко което си бяха говорили с Шуга. Разказа ми как Юнги сънувал сън с Ноя. Обясни ми подробно всичко. Бил кошмар и щом се е събудил е легнал до нея. Значи той не е заспал веднага след като я е оставил. Преместил се е до нея. Подсмихнах се доволно.
-Планът върви чудесно значи. - дадохме си пет.
-Ще се събираме при басейна след закуска. Нека да слизаме . Другите сигурно са долу. - той се засмя галейки къркорещия си корем.
Изсмях се силно когато коремът му почна да издава звуци , припомняйки му ,че трябва да пъхне малко храна вътре.
Насочихме се към ресторанта. Или поне така предположих. Докато се чудехме в коя посока да тръгнем се сблъскахме с Ноя и Шуга. Бяха се изгубили като нас. Четиримата се огледахме виждайки най-сетне асансьора. И тъкмо когато се качихме, детенцето във Ви се обади. Приближи се до таблото с копчета натискайки почти всички преди да го спра.
-Ви идиот такъв. - Шуга го удари леко по главата.
Нямаше да издържа да спираме на всеки проклет етаж.
-Кълна се ,че на следващия етаж на който спрем ще изляза от тук и ще сляза до долу по стълбите. - заканих се.
-Аз просто ще седна. - приятелката ми се наведе и седна на пода чакайки да слезе асансьора до първия етаж.
Кой изобщо реши да ни вземе стаи на тридесет и втория етаж? Ви си тананикаше нещо . Приятелката ми вдигна поглед от телефона си заслушвайки се. Скоро мисля ,че бях на концерт. Двамата дечковци се разпяха в асансьора. Шуга ги погледна. Мисля ,че ги съдеше за действията им.
-Ако не спрете ще ударя някой. -заканих се макар и да ми беше забавно.
Пееха Touch my body.
-Ако някой от вас почне да танцува ще го застрелям! - обърнах се към двамата. Те се спогледаха .
-Не си го и помисляйте! - засмях се когато и двамата бяха готови да затанцуват.
За мое щастие вече бяхме на първи етаж. Ви и Ноя излязоха напред. Обърнаха се срещайки обърканите ни погледи с Шуга.
-Touch my body! - И те почнаха да танцуват. Това беше края. Хвана ме срам. Подгоних ги. Те пищяха и се смееха. Оставих ги да се забавляват. Гонейки се влязохме в ресторанта. Всички хора вътре впериха погледите си в нас. Юнги ни подмина сякаш не беше с нас, насочвайки се към масата където седяха другите. Какво се беше случило? Защо Хе и Куки имаха сметана по лицата си?
Приятелката ми седна до братовчед си , който ни гледаше странно. Защо ли.
Закуската ни беше сервирана. Палачинки с нутела? Зарадвах се и метнах погледа си към приятелката си , която не обичаше сладкото. Физиономията и беше безценна.
-Ама аз не ям сладко. - тя въздъхна облягайки се на стола си.
-Понякога трябва и да ядеш сладко. - засмях се отхапвайки от вкусната палачинка.
-Не мерси. - тя ме погледна когато и се изплезих.- Baka!
-Внимавай кого наричаш идиот момиченце. - засмях се на приятелката си.
-О я млъкни по-голяма съм от теб. - тя се наведе напред , поставяйки малко парче от закуската си в устата.
-С няколко месеца , голяма работа.
- Не беше на същото мнение когато бяхме на 10. -тя се усмихна мазно.
Ах това момиче. С тази нейна памет някой ден или щеше да ме изкара от затвора или да ме вкара вътре.
-Куки вие какво сте правили с Хе ,че целите сте в сметана? - Ноя подпря брадичката си върху ръката си гледайки двамата.
- Чонгкук си поръча торта . - Джин въздъхна гледайки двете деца пред него.
-Нищо не ми говори Джин. - засмях се , на това колко беше настоятелка.
-Просто Хе заби лицето му в тортата а той взе от нея и размаза по лицето и. Нищо особено.- отегчено Намджун се облегна назад гледайки приятелката ми.
-Куки мисля,че сега е моментът да пробваш сметаната. Е виж там на устните и има малко.-посочих усмихвайки се доволно на двамата. За части от секундата се изчервиха.-Ние ще се обърнем няма да гледаме.
Нарочно се завъртях на другата страна.
-Широ ще ти промия мозъка със светена вода ! - Ноя се размрънка гледайки ме.
-Какво? Айде обърнете се и вие може да го е срам.-бутнах Ви да се обърне. Той заедно с Джимин и Юнги се заливаха от смях.
-Аз няма да се смея.- Ви обяви категорично обръщайки се напред заедно с другите две момчета.
Намигнах на приятелката си.
-Знаеш ли какво? Направо ще кажа на попа да те вземе да станеш монахиня.- приятелката ми плесна карайки момчетата да се свлекат на пода от смях. Ви държеше корема си смеейки се доста звучно. При вида им не се сдържах . Всички избухнахме в смях.
-Виждам светлина. - Ви се обади от пода все още смеейки се, протегна ръка към тавана.
-Ви това е просто лампа. - Джин се обади смеейки се на идиотското поведение на Техьонг.
-Отивайте да се оправяте за басейна и ви чакаме долу .- Джин се успокои малко . Бавно той изправи „ децата си" по стаите.
Ноя ме дръпна към асансьора. Зад нас ходеха Ви,Юнги и Джимин.
-Ако пак натиснеш копчетата ще те метна през терасата! -обърнах се към Техьонг който се подхилкваше.
30-40 минути по-късно бяхме готови. Ноя настояваше да се преоблече при мен .
Беше от срамежливите. Не обичаше много да излиза по бански , но сега нямаше избор. Само Юнги да я видеше щеше да му падне ченето.
Чухме почукване. Момчетата казаха ,че ще ни викнат когато сме готови. Двете с Ноя сложихме плажните рокли. Бяха само докато стигнем до басейна ,макар че тази на Ноя можеше лесно да покаже банският и.
-Хайде Ноя чакат ни. - започнах да бутам приятелката си към вратата. Хванах дръжката, завъртайки я дръпнах вратата рязко. Двете момчета седяха на земята отегчено. При вида ни и двамата се изправиха рязко.
-Ъ-ъ-ъмм нека вървим. - Техьонг заекваше. Дърпайки Юнги за блузата с която беше, двамата тръгнаха с бързи крачки напред. Дори не ни чакаха. Хвърлих поглед на приятелката си. Тя дори не ги отразяваше. Гледаше нещо в телефона си без да и пука.
Когато бяхме вече при басейна част от момчетата се намираха във водата.Техьонг се закачаше с Куки ,Джимин и Хоуп във водата. Намджун,Юнги и Джин се бяха разположили на шезлонгите почивайки. На Юнги не му ли беше топло с този дълъг ръкав.
-Ноя влизай във водата. -Джимин се изкрещя получавайки само доста странен поглед от Хоби.
-Джимин остави момичетата намира преди да те удавя. -Хоби го удари по вратът карайки момчето да охка.
Засмях се и легнах на едно от свободните места. Ноя се настани до мен все още не откъсваше поглед от телефона си.
Релаксирахме около басейна. Наблюдавах момчетата във водата. Забавляваха се. Разбира се Те беше с най-детски акъл от всички за това той просто си се държеше като такова. Снимачния екип беше тук. Снимаше ги през цялото време. След като и Джин беше във водата всички се кротнаха. Шепнеха си нещо. Секунди по-късно Куки,Джин,Джимин,Хоби и Те се насочваха право към Юнги. Повдигнаха го от мястото му.
-Момчета какво правите? - провикнах се. Те само ми се усмихнаха вкарвайки Юнги във водата.
Пуснаха го и се насочиха към Намджун. Той разбра намека им и бързо влезна във водата. Тогава погледите им се насочиха към нас.
-Ако ни пипнете ще се върнете без някой крайник. - Ноя се провикна все още гледайки в телефона си.
Момчетата продължиха да снимат и се закачат един с друг. Дори и танцуваха.
Развълнуван и разлигавен Ви бутна Джимин и Куки във водата, но след като Куки го хвана веднага беше изхвърлен във водата. Ноя се изправи от мястото си махайки роклята с която беше.
-Ще си потопя краката малко да се разхладя не ми се влиза във водата. -тя ме погледна набързо. Станах следвайки примерът й ,сядайки до басейна.
Продължихме да наблюдаваме момчетата. Ви излезе идвайки до мен.
- Ела за мъничко. - той ме повика и аз станах. Минахме настрани и погледнах към Ноя. Седеше сама докато Юнги не седна до нея пръскайки я в лицето. Тя го погледна и се дръпна на страна от него. Докато ги гледах усетих как Те ме вдига.
-Приготви се да се изкъпеш Широ! - Ви започна да тича .Знаех какво следва за това си поех бързо въздух преди да се озова във водата заедно с Техьонг.
Изплувах на повърхността смеейки се. Ударих леко Ви който само се смееше.
-Беше идея на Хоби.- той се оправда плувайки далеч от мен. Юнги се беше качил някъде и беше готов да скача.
-Ще се потрошиш! -Ноя извика гледайки го. Той само се засили мятайки се във водата.
-Пфф слаба работа . -Ноя се възмути на скачането му. Тя се изправи заставайки на неговото място.
-Жено ела тук да им покажем как се скача!
Бързо излязох до нея смеейки се. Имахме една хореография която накрая завършваше с предно салто. Момчетата веднага се наредиха да гледат. Затанцувахме и накрая се преметнахме падайки във водата. Излязохме над водата. Момчетата пляскаха смаяни от изпълнението. Единствено Ви и Юнги бяха като замръзнали. Засмях се на израженията им.
Към следобед мениджъра на момчетата каза ,че имаме около 2 часа да се разходим из града и ни иска за вечеря долу. Щяхме да сме сами без охрана и без снимачният екип който трябваше да заснеме момчетата през тяхната ваканция. Повечето бяха изморени от цялата забава около басейна, но щяха да се възползват ,от свободното време което имаха , на макс. Разбрахме се след половин час с Ви и Юнги да се чакаме долу. Те щяха да се оправят в едната стая.
Двете бяхме готови за отрицателно време. Носех къси панталонки с висока талия и потник над пъпа ми. Ноя беше с дънкови панталонки и черен потник ,заедно с черна шапка и белите и кецки.
Обух своите и излязохме.
Момчетата вече бяха долу, и така започна нашата разходка. Разглеждахме. Градът беше просто прекрасен. Гледахме да седим близо до Джин ,защото той беше най-голям и единственият да се сети да вземе карта. По едно време Юнги и Ви се забавиха назад. Казаха ,че са разглеждали нещо. Когато беше време да се връщаме , всички се насочихме обратно към хотела.
Оправихме се и слязохме в ресторанта. Мястото ни беше близо до огромният фонтан, осветен от множество светлини сменящи цветовете си постоянно. Гледката беше просто разкошна. Седнахме на местата си. Имаше сцена. Щеше да има някакво шоу. Музиката се чуваше чак при нас въпреки ,че бяхме далеч.
Разговаряхме ,смеехме се на моментите от днес . Ноя ме дръпна по едно време да танцуваме. Мислех да и каже за сънят на Юнги.
-Знаех ли какво ми разказа Те?-бавно започнах. Тя поклати глава . Бързо и разказах за сънят му. Тя беше изненада да разбере , че той всъщност не беше заспал веднага до нея , ами беше легнал по собствено желание.Беше объркана от действията му.Тъкмо си седнахме на местата, когато Те дръпна на някъде Юнги и Куки. Тримата се насочиха към сцената. Силно се надявах да не направят някоя простотия. Всички погледи бяха насочени към тях. Говориха с мъжа пускащ музиката. Той само кимна подавайки им три микрофона. Сведох глава очаквайки да направят глупост. Мъжа пусна тяхна песен. Трите момчета запяха Hold me Tight. Гледах изпълнението на момчетата беше просто красиво. И тримата слязоха от сцената все още пеейки. Те се насочи право към мен. Приятелката ми веднага ме избута напред . Той ми жестикулира да се завъртя с гръб към него. Послушах го и се завъртях. Бавно той отметна косата ми на една страна поставяйки нещо на вратът ми. Погледнах го . На вратът ми беше окачен сладък гердан с малко синьо камъче. Беше толкова сладко и красиво. Той ме прегърна а аз скрих почервенялото си лице в него. Той продължаваше да пее а аз се наслаждавах.
Скоро всичко приключи той се върна да остави микрофона. Аз седнах бързо на мястото си. Ноя беше ухилена до уши и ме ръчкаше.
-Аз какво пак изпускам а?
Изчервих се повече виждайки погледите на момчетата. Те седна срещу мен. Момчетата не изпуснаха моментът да започнат да се шегуват с Ви, който беше също червен. Продължихме с вечерята. Пуснаха бавна песен и разбира се приятелката ми ме вдигна.
-Хайде жено идвай да танцуваме. - всички се засмяха на прякора който ми беше дала най-добрата ми приятелка. Изправих се и двете се гушнахме сякаш сме двойка. Всъщност през цялото време тя ме бъзикаше за бъдещата ми сватба с Техьонг. И като заговорихме за вълка.
- Ако може ще открадна жена ти. - Ви се засмя и приятелката ми се отдръпна.
-Внимавай наблюда...- не успя да си довърши. Юнги беше зад нея тупайки я по рамото. Стрелнах му бърз поглед. Тя се обърна а ние с Ви наблюдавахме бавно поклащайки се на песента. Учтиво той я помоли за танц. Бурно скандиране се чу от нашата маса. Разбира се. Ноя се обърна гледайки ме а аз и се усмихнах давайки и знак да не се притеснява и просто да приеме. Връщайки погледа си върху Юнги тя кимна. Миличкия беше нервен. Колко сладко. Той я дръпна към себе си държейки за кръста. Нейните ръце бяха около неговия и просто се движеха бавно. Нейния поглед беше навсякъде но не и към него. Той от своя страна се наслаждаваше на моментът.
-Планът продължава да върви перфектно. - Ви прошепна тихо ,но имах чувството ,че Юнги ни беше чул ,защото веднага след като беше произнесъл думите , погледът на Юнги беше насочен към нас.
Вечерята мина бързо. Всички се насочихме към стаите си. Бях капнала от умора. Щом отключихме стаята си , тялото ми беше на леглото секунди по-късно. Ви влезна след мен заключвайки. Нещо не беше наред беше притеснен.
-Ъм Ви за какво беше това герданче? - изправяйки се застанах пред него. Той преглътна тежко и ме погледна.
-Ами днес като се разхождахме го видях и се сетих за теб. За това колко си красива и колко прекрасно ще ти седи. -той прехапа леко долната си устна.
-Какво е значението на всичко това?- бях объркана не схващах какво се случва.
Той се засмя гушкайки ме.
-Глупаче искам да кажа ,че те харесвам. -отново тази вечер бях станала цялата червена. Не очаквах точно това. Усмивката не слизаше от лицето му.
Телефонът ми извибрира. Погледнах го все още в прегръдките на Ви. Туйт от Джаксън нищо интересно. Тъкмо прибирах телефона си когато усетих ръката на Ви да хваща брадичката ми. Бързо погледнах какво се случваше. Той се усмихна и се наведе бързо докосвайки устните си с моите. Краката ми омекнаха. Бързо той се отдръпна извинявайки се.
-Н-няма проблем.-заекнах.
Бързо се изнизах в банята да се приготвя за лягане. Напръсках лицето си с вода. Успокоих се и излязох от банята. Ви вече беше готов и седеше на своето легло. Бързо легнах завивайки се.
-Ако възнамеряваш да спиш пак на пода не си познал! -бързо се сетих обръщайки се към него.
-Тогава как да съм сигурен че си окей?-той се надвеси над мен загасвайки лампата.
-Ами легни тук. Така ще знаеш ,че нищо ми няма.
Той само това чакаше .Настани се с гръб към мен . Въпреки присъствието на момчето до мен , бях твърде изморена . Преди да заспя дълбоко можех да го усетя как ме придърпа към себе си . Подпря главата си на рамото ми. Заедно заспахме прегърнати.
*Гледна точка Ноя*
Разтърках очи сънено. Толкова ми се спеше. Прозявайки се , седнах на леглото. Думите на Широ все още кънтяха в главата ми. Какво правеше Юнги? Обърнах главата си към мястото на което той седеше. Беше на терасата замислен . Свих рамене. Негов си проблем. Изправих се и се преоблякох. Тъкмо когато бях на път да си легна той ме спря.
-Какво искаш Юнги искам да спя?- обърнах се към него след като ме беше повикал.
-Ела моля те. - погледнах го. Все още седеше с гръб към мен на терасата.
Доближих се до парапета подпирайки се. Какво пък искаше сега? Не ми се говореше с него.
-Какво има? -изглеждаше неспокоен.
-Стой мирна ок? -той каза набързо преди да застане зад мен. Какво правеше това момче? Хванах парапета здраво. Не знаех какво е намислил. Усетих нещо студено да докосва вратът ми. Тръпки ме побиха и не мърдах.
-Спокойно няма те убивам. -гласът му звучеше нормално. След минута той се отдръпна. Погледнах надолу. Точно като приятелката си , красиво герданче висеше на вратът ми.
-Какво е това? - докоснах герданчето , а той отново погледна напред усмихвайки се.
-Хмм. Ами приеми го като извинение за всичко , което казах. За грубите думи и за грубото отношение. Изобщо за всичко което стана. Знам , че се държах като задник и довлякох куп неприятности. Знам ,че постъпката ми беше глупава , но когато го осъзнах беше късно. Не знаех по какъв начин да се извиня. Днес като се разхождахме с Техьонг ги видяхме. - той се засмя припомняйки си нещо. - Искаше да направи подарък на Широ. Тогава ми и дойде идеята да взема и за теб в знак на извинение . - той ме погледна .
Не знаех какво да кажа след това негово признание. Не очаквах ,че той ще се извини след всичко което стана. Не изглеждаше като хората които се извиняваха първи.
-Ами много мило . Благодаря. - докоснах новата вещ. Не носех принципно бижута, но това щях да го пазя и ценя.
Въздишка напусна устните му ,сякаш камъни паднаха от раменете му. Бързо ме дръпна към него прегръщайки ме. Може би това беше краят на една измислена вражда и ново приятелство