Започвах да се притеснявам. Младото момче все още го нямаше , а почти беше полунощ. Седяхме в стаята ми в тишина. Никой не казваше нищо. Очаквах да чуя входната врата да се отвори , но останах с чакането. Нямах намерение да седя и да чакам.
-Последно къде беше Джин? –погледнах момчето , което очевидно се стресна когато споменах името му . Беше се замислил . Държах погледа си върху него , чакайки отговор.
-Каза че е близо до парка на 20 минути от тук.
Това ми трябваше. Изправих се бързо от Джимин взимайки телефона и нещо връхно. Всички погледи в стаята бяха приковани към мен. Насочих се към вратата , но бях спряна от Джин.
- Къде тръгна? – загрижения му поглед се насочи към мен.
-Ще потърся Куки. Мръдни се Джин. – избутах съвсем леко момчето ,което хвана ръката ми.
-Опасно е навън и е студено. Няма да излизаш сама. – заповедническия му тон ме накара да се стъписам , но мисълта за Куки навън ми вдъхна кураж. Издърпах ръката си внимателно излизайки през вратата. Юнги тъкмо излизаше от своята гледайки ме. Подпирайки се на рамката на вратата той се усмихна отново самодоволно сякаш беше направил нещо и беше супер горд с постъпката си.
- Я виж кой реши да излезе от дупката в която се беше скрила? Какво ще правиш? Ще искаш отново да ме биеш на тъпата игра? –той се засмя.
-Нямам намерение да се занимавам с теб точно сега. Отивам да намеря Куки . – затичах се надолу по стълбите. Зад мен се чуха още стъпки. Широ и Хе бяха зад мен. Наметнах черният суитчър , който се оказа че не е моят, а на Джимин. Беше ми все тая. След бурята която беше минала , навън беше студено през дена , а вечерно време беше по-зле. Излетях през вратата оглеждайки се. Без да се замислям тръгнахме на някъде тичайки. Нямах намерение да се мотам. Нямах представа къде беше и дали изобщо беше добре. Тичах с всичка сила. Оглеждахме навсякъде. Стигайки до парка, за минути го обиколихме , но нямаше и следа от макнето. Двете момичета с мен бяха съвсем леко изтощени , но като мен притеснението беше над умората която изпитвахме. Отново се затичахме в незнайна посока. Нямаше много хора , но тези които бяха навън ни гледаха като извънземни.
Докато тичахме в далечината се чуха викове. Не изчаках и секунда повече. Набрах се колкото можех изпреварвайки приятелките си. Стигнах да алея. Уличната лампа я осветяваше до една част , по-навътре беше адски мрак, но светлината ми беше достатъчна за да видя 4 силуета,единия от който беше този на изчезналото момче . Викът му ми беше познат. Три доста по-едри момчета бяха заградили безпомощното момче. Единия го хвана за гърлото блъскайки го във ламарината отзад ,карайки Куки да извика от болка.
Пускайки го , той се свлече на земята. Кръв течеше от устата му. Другите почнаха да го ритат карайки го да вика повече и повече. Усещах кръвта ми вече да кипи. Стиснах юмруци здраво тичайки към момчето на земята.
-КУКИ! – извиках с всичка сила.
Той вдигна изтощения си поглед, синините под очите му ясно си личаха на слабата светлина. Усещах как силата в мен и яростта се събират. Забих юмрука си в лицето на единия от мъжете карайки го да се отдръпне заедно с другите двама. Застанах пред Куки защитнически.
-Ноя махни се ще пострадаш. – той нямаше сили да говори, но продължаваше да ме умолява да се махна за моя безопасност.
Широ и Хе вече бяха пристигнали. Хе застана на земята до Куки след като и казах да го пази. Виждайки ,че той беше наблюдаван от приятелката ми погледнах , към мъжете пред нас.
-Ще оставиш момичета да те пазят? Колко жалко. – злобния смях на един от тримата ме подлуди.
-Тези момичета са по-способни от мъжете с които си! – Широ извика ядосано нападайки единия. Направих същото. Повалихме ги , нанасяйки удари с юмруци по лицата им. Бяхме бързи и те нямаха време да реагират. Изкарах целия си гняв върху мъжете, които бяха почти пребили приятеля ми. Усетих нещо студено по ръката си. Кръвта на мъжа беше по ръката ми. Не ми пукаше продължавах да го удрям разбивайки устата му. Обърнах се да видя Куки за секунда. Бях забравила ,че са трима. Един се беше насочил към Куки. Той защитнически прегърна момичето до него предпазвайки я от евентуалния удар , който непознатия можеше да и нанесе. Изритах мъжа с когото се занимавах ,тичайки към двамата. Тъкмо когато едрия тип беше готов да нанесе удар, тялото ми беше пред това на Куки и на Хе , отнасяйки удара вместо тях.Усещайки силна болна в долната си устна изпищях. Облизах устните си. Вкусът на кръв веднага се разнесе в устата ми. Широ се разсея при писъка ми. Мъжа под нея я удари причинявайки и същото като мен. Той я изхвърли от себе си удряйки я в стената зад тях. Мъжа пред нас ме удари в корема, карайки ме да се свлека пред пострадалото момче.
-ЧОНГКУК! – моментално главата ми се обърна в посоката от която идваше викът. Джин, Джимин, Хоби ,Ви и Мони седяха на крачки от нас.
Ви погледна обстановката, виждайки Широ на земята той се затича ,но не към нея. Яростно той и Джимин започнаха да налагат двама от мъжете. Хоби не дочака втора покана. След като видя състоянието на трима ни ,той се включи в боя. Те ритаха и удряха безпощадно. Седях на едно място гледайки. Не можех да помръдна. Намджун ме дръпна настрани оглеждайки лицето ми внимателно. Въздъхна и погледна към Джин. Той повдигна внимателно Куки , който само изхленчи от болка. Заедно с Хе се дръпнаха настрани. Погледнах братовчед си и момчетата. Не бяха на себе си. Удряха ги без да мигнат. Вените по ръцете и на тримата им бяха на път да изскочат.
-Широ! –доближих се до приятелката си , която бавно се изправи на крака.
Момчетата нанесоха последните си удари изпращайки побойниците в несвяст . Изправиха се. Ви веднага преметна едната ръка на Широ през себе и помагайки и да върви.
-Да се махаме бързо! – Джимин хвана ръката ми дърпайки ме.
Всички започнахме да тичаме. Джин носеше Куки на гърба си. От всички той беше най-зле. Усещах лека болна , но продължих да бягам без да се обръщам.
Влетяхме в къщата влизайки право в стаята на Ви. Джин постави внимателно Куки на леглото, и се зае да промива раните му. Всички , който се бяхме включили в боя, бяхме в кръв. Измих ръцете си и лицето си и се върнах обратно. Гледах как Джин се грижи за Куки. Главата ми се замая. Погледнах Широ. Тя се държеше за главата.
-Ноя , Широ добре ли сте?- гласът на Хоби се чуваше сякаш бе шепот.
Всичко пред лицето ми започна да става черно. Усетих как енергията напуска тялото ми. Викове се чуваха в далечината и тялото ми беше хванато в нечии ръце преди да изгубя съзнание.
След известно време отворих очи. Светлината от лампата ме дразнеше. Изръмжах затваряйки отново очи. Изчаках няколко минути и пак ги отворих. Огледах стаята. Лежах на леглото до Куки. Обръщайки главата си на другата страна ,видях Широ да спи, до нея Ви беше хванал ръката и. Беше застанал на коленете си ,главата му лежеше на ръката с която беше хванал тази на Широ. Усмихнах се леко на гледката. Опитах се да се надигна от леглото , но болката в корема ме преряза. Не се отказах. Трябваше да запечатам този момент пред мен. Взех телефона й ,снимайки сладката гледа пред очите ми. Оставяйки обратно телефона, погледнах Куки. Той спеше спокойно.
Долната му устна беше сцепена , под дясното око имаше синина и множество рани. Въздъхнах и се облегнах назад.
Някой влезна през вратата-Джин и Хоби. Джин се доближи до леглото ми , а Хоби просто седна гледайки ме.
-Как си?- загрижения Джин ме пипна по челото.
-Добре съм . Малко ме боли , но съм добре. – усмихнах се леко на момчетата пред мен.
-Доста ни изплашихте снощи. – Хоби се засмя тихо гледайки да не събуди спящите в стаята.
- Какво стана? –попитах а Джин се усмихна леко.
- Мисля ,че умората ,адреналина и това ,че не беше яла особено си казаха думата. – той хвана ръката ми леко.
-Джимин спи. Преди 10 минути влезнахме и той беше заспал до теб. Не беше на себе си , когато се строполихте и двете. –Хоби се засмя припомняйки си как е заварил братовчед ми.
Мисълта за колко грижовен беше братовчед ми не само за мен, но и за когото и било ме накара да се усмихна. Болката в долната част на устата ми ме подсети ,че и аз бях контузена.
Усетих мърдане от дясната си страна където лежеше Широ. Погледнах я , виждайки пробуждащото се момиче и все още спящото момче.
-Ей побойник как си? – пошегувах се а приятелката ми насочи погледа си към мен усмихвайки се изморено.
-Чувствам , че вече мога да те бия спокойно. –тя е засмя шеговито.
Джин се усмихна на връзката която двете имахме и се изправи, донасяйки нужните медикаменти за раните ни. Бавно започна с мен. Промиваше раните ми .
Докато лежах и чаках да приключи , Ви се събуди мрънкайки нещо. Погледнах го. Не оставяше ръката и.
-Мерси ,че си останал с мен през нощта. – Широ се усмихна на Ви , а той я погледна бързо отдъхвайки си.
Тя се изправи леко целувайки го по бузата. Това нейно действие накара момчето да стане червено като домат. Пускайки ръката и той се хвана за бузите за да прикрие червения цвят, който се намираше там. Засрами се ,криейки лицето си от всички ни.
- Виж си телефона.-подсмихнах се и Широ веднага взе телефона си. Отключвайки го тя почервеня . Показа снимката която бях заснела, вече украсяващ телефона и като тапет, на Ви. Той взе устройството в ръцете си. Погледна ни всички , връщайки го той започна да пищи. Всички се засмяхме на детското поведение на Те.
Някой влезна през вратата намръщено. Шуга не беше доволен.
-Техьонг какво си се разпищял толкова? – той погледна ядосано , радостното момче .
-Виж ти кой реши да ни посети. – изведнъж се усещаше напрежението в стаята. Нямаше и следа от радостния Ви.
Юнги изръмжа заставайки пред Те.
-Не се заяждай Ви!
-Защо и мен ли ще ме удариш? – той се засмя бутайки Шуга далеч от себе си.
-Какво толкова се палиш? –объркания поглед на Юнги се насочи към Куки. Изражението му омекна.
- Ако не беше грамадната ти уста и държанието ти сега и тримата щяха да са окей! – Ви стисна зъби в опит да укроти яростта си.
-Трима ли? –Юнги се завъртя гледайки ни. Погледа му се спря на мен. Преглътна тежко връщайки погледа си върху Ви.
-Заради теб Широ и Ноя излязоха по нощите да търсят Куки. Заради теб и двете са посинени, а ако не бяха трите с Хе не знам как щяхме да намерим Куки и в какво състояние щеше да бъде! – Ви седна на леглото припомняйки си моментите от снощи.
-Аз не виждам синини. –Юнги най-сетне промълви тихо. Нервите на Ви не издържаха и той повдигна внимателно ръката на Широ показвайки множеството синини по вътрешната част на ръката и. Вдигайки съвсем леко блузата и , той обърна момичето за да покаже огромна синина на кръста и гърба й.Той я остави да легне внимателно идвайки при мен. Хвана ръката ми показвайки му раните и синините по кокалчетата на дясната ми ръка.
-Да не говорим , че има и спукано ребро , само защото предпази Куки и Хе от ония психопат. – Ви седна обратно на леглото . Дишаше дълбоко успокоявайки се.
Юнги наклони главата си на една страна. Повдигнах леко блузата да видя за какво ставаше въпрос. Имах синки навсякъде. Огромно синьо петно заемаше мястото под гърдите ми. Поех си дълбоко въздух прокарвайки ръка бавно по синината. Болката веднага ме прониза карайки ме да преместя ръката си далеч от мястото. Погледнах дясната си ръка. Бях удряла мъжа силно ,но не съм предполагала , че след време ръката ми ще е в такова състояние.
- Ако аз бях на нейно място до сега щях да съм те спукал от бой. – Хоби погледна Юнги. Той все още седеше и наблюдаваше движенията ми.
- Това не беше начина да се отнасяш така с фен. Колко пъти си казвал ,че обичаш феновете си? – Джин се обърна към Шуга гледайки го сериозно .
Очите му се разшириха.
-Фен ли? – той премести погледа си от Хоби и Джин върху мен и Широ. Хоби само извади телефона ми от джоба си. Нямах идея как беше попаднал при него. Той му го подаде . Юнги отключи телефон разглеждайки нещо. Хвърлих объркан поглед на Широ а тя само сви рамене. Изправих се бавно. Джин се опита да ме спре , но нямаше полза. Опитах се да си взема телефона обратно ,но Юнги го вдигна все още гледайки. Беше в галерията преглеждайки колко снимки имах на момчетата. Опитах се да подскоча да го взема,но болката ме преряза .
-Ноя легни си веднага. – Хоби се опита да ми заповяда но без успех. Юнги погледна към мен. Не можех да разбера погледа му. В един момент не му пукаше , в друг се четеше болката , която беше нанесъл. Усетих гъделичкане в гърлото. Слагайки ръка пред устата си започнах да кашлям. Когато вече бях спокойна мръднах ръката си. Имаше кръв. При вида на течността ,която току що бях изкарала , Джин ме хвана и ме върна обратно в леглото.
Юнги даде телефона на Хоби излизайки от стаята.Трите момчета излязоха заедно с Куки , който вече беше буден. После щях да го посетя.
-Какво беше това? – Широ седна не леглото гледайки ме.
-Ох не знам и не ми пука. – въздъхнах слагайки дланите си на очите ми.
Поседяхме малко . Джин влезна отново оставяйки ни храна и ни остави. Ухаеше прекрасно , а аз определено бях умряла от глад.
След като се бяхме наяли ,вече не можехме да седим на едно място. Исках да стана но не можех. Знаех ,че ако стана щях да ядосам Джин и Джимин. Просто лежахме , играехме на телефоните си. Усетих отново умората и просто и се отдадох заспивайки.
* Гледна точка Широ *
Не съм от хората , които спят дълбоко. Дори и най-малкия шум щеше да ме събуди. Точно като отварянето на вратата. Отворих очи и не можех да повярвам какво виждах. Премигнах за да се уверя ,че не сънувам все още. Силуета на момчето се приближи до леглото на Ноя. Тя спеше дълбоко обърната с лице към мен. Беше тъмно , но можех да различа кое от момчетата беше в стаята ни. Шуга клекна до леглото й гледайки я. Дълбока въздишка напусна устните му, прокарвайки пръсти през косата си. Държеше нещо в ръката си. Гледах го. Той внимателно повдигна ръката и поставяйки това което държеше, под нея. Усещайки новата вещ в ръцете си тя само го придърпа към гърдите си. Усмивка веднага намери мястото си на лицето му. Той се наведе , докосвайки внимателно устните й с неговите. Опитах да се сдържа да не извикам от радост ,но и също бях ядосана. Той и причини толкова болка , а сега как се държеше. Отдръпна се от Ноя галейки внимателно бузата й все още усмихвайки се. Той се обърна за да види дали спя. Затворих бързо очи преструвайки се сякаш нищо не съм видяла. Той се изправи и излезе от стаята . Изчаках , уверявайки се ,че можех да погледна какво тя прегръщаше в момента. Отключих телефона си , насочвайки светлината от екрана към ръцете й. Плюшено мече. Беше толкова сладко. Тя го държеше близо до себе си. Усмихнах се и затворих очи. Трябваше непременно да кажа на Те, но трябваше и да го накарам да си замълчи. Ясно си личеше ,че Юнги има чувства към Ноя. Трябваше да ги съберем , но как? Абе ще го измъдрим.
На сутринта се събудих от нечие бутане. Отворих очи за да видя Ноя с объркан поглед.
-Широ от къде се взе това мече? – тя все още държеше плюшената играчка.
Споменът от снощи ме връхлетя. Свих рамене прозявайки се. Трябваше да се правя ,че не знам. Трябваше и по-скоро да говоря с Те.
-Може да е на някое от момчетата не знам. –потърках очи , знаейки точно на кого принадлежеше.
-Ами ще ме извинят , но вече си е мое. –тя се засмя гушкайки силно играчката. Беше точно като пет годишната Ноя която познавах. Никога не се разделяше с меченцето, докато не порасна и го остави да хваща прах някъде.
Поговорихме си малко. И двете се чувствахме малко по-добре благодарение на Джин. Усещахме лека болка , но не както вчера да не можеш да помръднеш.
Доловихме Джин да вика всички за закуска и двете се насочихме към кухнята. Долу вече бяха Юнги и Ви. При вида на момичето с мечето в ръцете й , Юнги отмести погледа си настрани очевидно засрамен. Ви само го погледна усмихвайки се. Докато ние бяхме в неговата стая , той трябваше да остане при Юнги колкото и да не искаше. Имах съмнения ,че и той знаеше какво се беше случило снощи , но щях да изчакам.
-Ноя от къде намери мечето? – Джин се засмя при вида на Ноя.
-Не знам събудих се с него. Но вече си е мое. Не знам на кого е било. – тя се сгуши в мечето усмихвайки се.
-Мое е задръж го. – лъжата напусна устните на Ви. Да бе негово.
При чутото Ноя се усмихна широко и продължи да гушка мечето. Докато тя не гледаше видях как Юнги я погледна усмихвайки се.
Погледнах към Ви. Той само сложи показалеца си пред устата си в знак да мълчим. Подсмихнах се и му кимнах.
Джин ни сложи закуската. Точно когато бяхме на път да я започнем Хоби влезна енергично в стаята. Беше развълнуван.
-Какво става Хосок? –Юнги попита момчето което само се усмихна.
-Мениджъра сега ми се обади. Отиваме в Дубай след 3 дена. Момичетата също ще дойдат. – радостното момче съобщи новината на всички.
Ами май от почивка в Корея , щеше да стане почивка и в Дубай.