Беше тиха нощ. Единствения шум който можеше да се чуе е дълбокото дишане на всеки от нас и на моменти, хъркането на някое от момчетата. Беше спокойно . Може би ако изпуснех игла, падането и щеше да се чуе в тишината. Бях дълбоко замислена за бурята отвън, когато тя реши да разбуди всички ни. Или поне една част . Едрите капки падащи от небето се блъскаха яростно в прозорците. Гръмотевиците запълваха тишината в къщата , а мълниите караха стаята да свети сякаш осветлението беше пуснато.
Завих се през глава . Бях от хората , които се плашеха от бури ,независимо дали бях навън или на закрито. Опитах се отново да заспя ,игнорирайки звуците отвън, преди силен писък да прониже ушите ми ,карайки ме да се изправя на леглото. Момчето в стаята тепърва се пробуждаше. Още една мълния падна наблизо донасяйки поредния писък. Нямаше и секунда и вече бягах към стаята от където се чуваше шума. Влезнах с гръм и трясък. Широ и Техьонг бяха на пода пред огромния телевизор , завити през глава с одеялото , прегърнати .
-НОЯ ТОКА СПРЯ! СТРАХ МЕ Е! – Широ извика , сгушвайки се повече във момчето до нея. Силен гръм се чу и аз закрих ушите си, не само да предотвратя шума отвън , но и да избегна пищенето на двамата в стаята.
Запътих се към отвореният прозорец в опит да го затворя. Да ама не. Вятъра беше силен , карайки дъжда да се сипе буквално в стаята . Нямах достатъчно сила , за да бутна скапания прозорец. Колкото повече се доближавах толкова по-силно бурята ме буташе в обратната посока. Двамата зад мен бяха твърде изплашени за да помръднат от мястото си. Бях сама срещу бурята. Направих няколко крачки слагайки ръка на челото си, в опит да избегна дъжда в очите си. Вятъра беше упорит срещу мен. Пода вече беше целия във вода. Опитах се да направя отново крачка, когато някой мина покрай мен с бърза скорост , затваряйки прозорецът .
- Май ти трябваше помощ а? Не си толкова силна колкото изглеждаш.
Юнги се обърна към мен . Самодоволната усмивка се разпростря на лицето му при вида ми.
Бях цялата мокра , от глава до пети. Исках да го ударя , но нямах смелост. Въпреки , че изглеждаше на моменти беззащитен ,мързелив и може би, най-лекият вятър щеше да го отнесе , той криеше една негова страна, която според думите на Джимин беше плашеща. Нямах намерение да я срещна сега или когато и да е било.
-Иди се преоблечи, ще настинеш. После ела да потърсим нещо като фенер или свещи. –Юнги се врътна отивайки към Те и Широ.
Послушах го и се върнах в стаята. Джимин го нямаше. Смених мокрите си дрехи оставяйки ги в коша за пране. Вързах мократа си коса на опашка и се върнах обратно в другата стая.
-Бавна си. Старай се да си малко по-бърза. –Юнги ме подмина излизайки от стаята. Погледнах Те . Широ се беше облегнала на рамото му унасяйки се бавно. Усмихнах се и му направих знак да я премести след като е заспала. След като бях сигурна ,че ме е разбрал , последвах Юнги в кухнята. Той вече се беше заел да търси , ровейки във всеки един шкаф. Помогнах му, след известно време намирайки свещи . Бяха достатъчни за да създадат малка светлина . Оставихме в стаята на Те , на Джин и на Мони , една оставихме в кухнята и взехме по една за нас.
- Често ли се случва да спира тока тук? –обърнах се към момчето, което се беше заело да запали малката чашка в която се намираше свещта.
-Не.
Отговора му беше студен и пълен с безразличие. Погледнах го объркано а той се завъртя. Аромат на плодове се разнесе от запалената ароматизирана свещ.
- Какво си ме зяпнала? – той се озъби насреща ми.
- Ще ти се да те зяпам Юнгс. – засмях се сядайки на дивана. Той издиша през носа настанявайки се на дивана на който бях и аз.
- Знам ,че не можеш да откъснеш очи от мен. –той ме погледна с онази негова дразнеща усмивка , а аз само завъртях очи.
Двамата седяхме тихо. Отново само шума от дъжда навън, беше единствения звук , който разваляше пълната тишина. Заслушвайки се , усетих как клепачите ми натежават . Скоро бях отведена в светът на сънищата.
Не знам колко време беше минало от както бях заспала. В далечината се чуваше шушукане. Бавно отворих очи. Трябваше ми минута за да асимилирам лицата пред мен. Широ ,Те и Намджун се подсмихваха. Огледах се. Лежах в нечии скут и бях завита. Погледнах нагоре само за да намеря спящия Юнги. Главата му беше облегната назад , една от ръцете му беше отпусната спокойно на кръста ми, а другата почиваше на корема му.
Опитах се да се повдигна, но ръката му ме прикова обратно в позицията в която бях преди минути. Момчето се размърда под мен , събуждайки се от дълбокия сън. Ръката му, която до сега беше отпусната на кръста ми , се махна намирайки своя път към изморените му очи , търкайки ги в опит да се разсъни. Изправих се в седнало положение . Юнги само се облегна назад , кръстосвайки ръце пред гърдите си.
-Беше ли ти удобно? – той се подсмихна , насочвайки сънения си поглед към мен.
Завъртях очи протягайки се.
-Колко е часа? – мрънкайки попитах Широ а тя само погледна телефона си.
- 2 следобед . Днеска нямат репетиция за това са свободни .
Погледнах тавана, все още сънено.
- Джаксън се обади . Организират парти за завръщането си. БТС са поканени. Значи и вие ще трябва да дойдете с нас. Спомена нещо за рап битка. – Намджун се обърна към Шуга , който го гледаше и слушаше внимателно , кимайки в съгласие.
-Не мисля ,че ще се впишем в обстановката като цяло. – кръстосах ръце гледайки лидера на групата.
-Защо не? Това е просто парти. А и ще кажем, че сте с нас. Едва ли някой от тях ще има против. – Хоби влезна в стаята , дочул разговора .
Свих рамене и погледнах Широ ,която просто ми се молеше .
-Предполагам ще може да дойдем.
След като думите ми напуснаха устата Широ се метна върху мен крещейки от радост.
-Широ имаш 3 секунди да станеш от мен. –заканих се на приятелката си , карайки я да стане със скоростта на светлината.
-Аз няма да съм детегледачка. – Юнги се изправи от дивана, протягайки се.
- Смятам , че съм достатъчно отговорна за се грижа сама за себе си и за всички останали. – след като изказах мнението си, Юнги се наведе ,за да може лицето му да е точно пред моето.
-Аз не мисля така.- минавайки покрай мен ,той бутна рамото ми с неговото подсмихвайки се.
-Загубеняк. – провикнах се достатъчно силно , за да може русото момче да ме чуе от стаята си ,в която беше влезнал преди минута.
Хоби се засмя разрошвайки ме. Прозях се , ставайки от дивана.
-От колко часа е? – подпрях се на приятелката си гледайки Техьонг.
- Ами Джаксън каза , че ще са там от 7 . Смятам ние да сме там към 8 ? – Намджун погледна часовника на стената.
-Значи от сега трябва да се оправяме. –Широ бързо ме издърпа от стаята, насочвайки се към моята стая.
Седнах на леглото отегчено , гледайки развълнуваното момиче. Хе вече беше разбрала и заедно с Широ тичаха насам натам в приготовления.
-Ноя ти няма ли да се оправяш? – Джимин влезна в стаята гледайки първо двете паникьосани момичета , после мен.
-Трябват ми само 30 минути. – погледнах отегчено братовчед си, а той излезе от стаята смеейки се и поклащайки глава.
Станах от леглото оставяйки двете да се гримират. Взех каквото ми беше нужно и се запътих към банята. Влизайки , я заключих. Душът ,който си взех, беше освежаващ . Разсъни ме за секунди.
Когато свърших с къпането ,облякох анцуг и тениска връщайки се при двете си приятелки , заварвайки ги в същата позиция в която ги бях оставила- гримирайки се пред огледалото.
Седнах отново на леглото ,привличайки погледът на Хе. Тя се изправи заедно с гримовете си и седна пред мен.
-Твой ред е. – тя ми подаде чантичката си с гримове.
Не обичах гримовете и контенето като цяло. Идваше ми в повече. Погледнах приятелките се , който упорито ми се молеха да ги оставя да нанесат козметичните продукти. Въздъхнах и затворих очи. Двете изпищяха от вълнение започвайки със задачата си да ме разкрасят. Седях мирно и кротко. Мина известно време след като двете момичета се бяха заели да ме гримират. Широ плесна с ръце отдръпвайки се от мен с Хе.
-Прекрасно .Чудесно. Свършихме чудесна работа. –Широ се възхищаваше на „ шедьовъра „ , който бяха сътворили върху лицето ми. Подавайки ми огледалото , аз го поех в ръцете си оглеждайки се в отражението . Имах прекрасна очна линия във вид на котешко око, карайки очите ми да изпъкнат . Кафяви и черни сенки се преплитаха образувайки лек опушен грим. Спиралата , която бяха използвали , създаваше вид сякаш миглите ми бяха по-дълги от обичайното. Лек нюанс на бледо розово украсяваше бузите ми. Молив, с цветът на устните ми , беше нанесен с цел да ги запълни и направи една идея по-големи. Последна щриха беше същия цвят гланц , правейки цялата визия на лицето ми завършена.
Тези двете си разбираха, докато аз нямах и понятие как да се гримирам. При участия или тържества имах подготвени гримьори или Широ се заемаше със задачата.
Двете очакваха нервно какво ще кажа. Усмихнах им се.
-Добра работа дами. – засмях се все още гледайки в огледалото. Радостно те изпищяха прегръщайки ме , след което се върнаха към задачата си. Бяха готови след минутка , заемайки се с избора на тоалет. Станах заедно с тях отваряйки куфара си. Огледах всичко. Носех предимно дънки, анцузи , тениски и кецове. Очите ми се спряха на сладка риза на лястовички и единствената черна пола която имах. Извадих ги оглеждайки ги внимателно.
-Широ да ти се намират черни или бели токчета? - веднага ми беше посочен сакът й с обувки, където намерих точните . Преоблякох се , пъхайки ризата внимателно в полата , създавайки прекрасна комбинация. Косата , която бях наскоро боядисала в синьо, беше съвсем леко накъдрена .
Огледах се в голямото огледало в стаята. Не приличах на себе си. Обърнах се към приятелките си. Широ ,като мен , беше сложила черна пола и бяла блуза ,която беше прибрала в полата , сякаш вместо две отделни дрехи , тя бе сложила обикновена рокля . Косата и беше изправена със съвсем лек обем. Хе от друга страна беше доста официална. Късата рокля , която стигаше малко над коленете й ,и белите токчета в тон пасваха идеално на фигурата и.Косата й , вдигната на кок със малки аксесоари. Трите взехме малките чантички , в които бяхме сложили пари ,телефони и гримове. Е те бяха сложили гримовете .
Те за последно довършиха каквото им беше останало, а аз излязох от стаята засичайки се с Хоби. Усмихнах му се мило и слязох по стълбите. Той все още седеше на едно място. Когато вече бях слязла го чух да крещи от вторият етаж.
-Джимин може ли да взема братовчедка ти на среща? – гласът му се разпространи из къщата. Секунди след това се показа Джимин заедно с Намджун.
-Хоби хюнг какво си се развикал? – братовчед ми измрънка докато играех на телефона си. Вдигнах поглед , когато го видях да седи заедно с Намджун на едно място. Мони ми се усмихна мило оглеждайки ме.
-Какво има Джимини?- отметнах косата си. Той продължаваше да ме гледа. - Джимин! – повиших тон като Намджун го бутна.
-ХОБИ СПРИ ДА Я ГЛЕДАШ! – Джимин извика заставайки пред мен.
Бавно започнахме да се събираме. При вида на мен, Широ и Хе, мисля че Хоби щеше да получи инфаркт. Единствено чакахме Джин и Юнги. Оказа се ,че Юнги все още спи , а Джин се качи да го наблюдава да не заспи отново.
След като вече всички бяхме готови се запътихме към колите , които ни чакаха отвън. Предположих , че ще отидем с 2-3 коли, но грешах. Лъскава лимузина , изпратена специално от GOT7, ни чакаше пред къщата. До сега не бях виждала на живо такава кола. Шофьорът дойде и отвори вратата любезно. Момчетата се дръпнаха настрани .
- Първо дамите.- Техьонг се усмихна чаровно.
Ние се засмяхме, влизайки в колата, последвани от момчетата. Аз и Широ седнахме една до друга. Винаги беше така. Където е едната –там е и другата. Юнги се настани до мен , а Те до Широ, до него беше Джимин, Джин, Куки, Хе ,Хоби и Намджун. От страната на Мони имаше шампанско и картичка специално от момчетата. Той сипа на всеки и подаде чашите. Казахме наздраве и отпихме от питието. Момчетата бяха издокарани. Скъпите костюми им пасваха идеално. Бяха като модели за списание. Усмихнах се , когато видях Хоби да ме гледа, карайки го да се изчерви и скрие лицето си в Джин.
-Момичета прекрасни сте. – Джин отбеляза, усмихвайки се топло на трите ни.
-Колко време ти отне да се наконтиш така този път Ноя? – Юнги ме погледна самодоволно.
-Определено беше по-малко от времето, в което ти трябваше да се оправиш хюнг. – Те се усмихна затапвайки по-голямото момче от него.
-Аз се оправих за почти няма и 30 минути. – Юнги сви рамене гледайки през затъмнените стъкла.
-Да , но трябваше още отдавна да се оправиш. Не да караме Джин да те наблюдава. - Хоби се усмихна на приятеля си, който само му хвърли злобен поглед.
Реших да игнорирам заяждащия се Юнги и насочих вниманието си към останалите. Джимин извади телефона си , отваряйки камерата.
-Време е за снимка! – Той се усмихна на всички и всеки зае поза. Аз и Широ разбира се , се постарахме да изглеждаме нормално, усмихвайки се щастливо към камерата. За разлика от нас Хоби и Те решиха просто да покажат идиотщината си . Когато Джимин ни показа снимката всички избухнахме в смях.
Когато колата спря вратата от страната на Юнги се отвори. Той излезе подавайки ми ръка. Погледнах го учудено , но въпреки това я поех. Виждайки действията на Шуга, Ви стана от мястото си излизайки след мен подавайки своята ръка на Широ. Тя се изчерви ,поемайки я. Когато вече всички бяхме излезли можехме да чуем шумът от светкавиците на камерите, развълнуваните фенки дошли за да зърнат своя идол. Момчетата тръгнаха напред, спирайки на места , за да дадат автограф или снимка на феновете, да позират за репортерите.
Аз бях хванала Широ и Хе вървейки напред заедно с тях. Джимин ни погледна и се усмихна дърпайки ни за снимка. Когато бяхме пред него той ни прегърна през рамената ,показвайки уникалната си усмивка. Когато свършиха със снимките той се наведе до ухото ми за да може да ми прошепне ,че трябва да вървим малко по-бързо. Кимнах в съгласие. Той ме хвана за ръката леко тръгвайки напред. Точно като децата в детската градина аз хванах Широ, а тя Хе образувайки влакче. Вече пред вратата на клубът в който беше партито бяхме посрещнати от хора, които никога не съм виждала.
-Много се радвам ,че дойдохте момчета. – мъж на средна възраст се усмихна. От двете си страни имаше двама едри мъже. Вероятно охрана или нещо подобно. Той стисна ръцете на всички стигайки до нас четиримата.
-А това са нови попълнения? – той се засмя , а аз сложих фалшива усмивка. Стиснах ръката на Джимин.
-Всъщност това е братовчедка ми и нейни приятелки. Нали помните момичетата за които ви казах за танците?- той се засмя а аз го погледнах объркано.
- А да правилно. Извинете ме дами. Аз съм мениджъра на тези талантливи момчета тук. Джимин спомена ,че се занимавате с танци? – той хвана ръката ми леко здрависвайки се.
-Ам да така е. – усмихнах се на мъжа пред мен.
Зададе ни още няколко въпроса преди да можем да влезем и ние заедно с другите. Имаше толкова много звезди. Вече можех да видя CL, разбира се Monsta X, няколко мембъра от EXO също се мяркаха . Джимин ни посочи нашето място и заедно тръгнахме в тази посока. Момчетата вече се бяха настанили. Двете с Широ още не искахме да сядаме. Седяхме близо до масата говорейки си , наслаждавайки се на музиката. Докато говорехме видяхме Джаксън да се приближава към нашата маса. Усмихнахме се на Джимин когато ни посочи. С помощта на ръцете си той ни направи жест да дойдем. Стигайки до масата Джаксън се обърна усмихвайки се.
-Значи вие сте дамите с тези момчета тук така ли?
-Ами очевидно?- Широ повдигна едната си вежда , карайки певецът да се засмее.
-Аз съм Джаксън. – той подаде ръката си към Широ. След като тя положи своята върху неговата той допря устни , целувайки я като истински джентълмен.
-Не знам кое е слабото ти място , но се приготви това да съм аз. –Намигайки и , той беше веднага грубо избутан от Те.
-Ъмм Широ ела да ти покажа една игра на телефона. Ще ти хареса. – имаше нещо в погледа му. Ревност? Едва ли.
Усмихнах се , когато двете с приятелката ми се настанихме на сепарето. Беше огромно.
-Надявам се ,вече сте разбрали за рап битката която ще се състои . Шуга ще се включиш ли?
Всички погледнахме момчето което отпиваше от алкохола , който си беше поръчал.
-Днес смятам да пропусна. – той се усмихна . За пръв път го виждах да се усмихва.
-Е предполагам никой няма излезе от вас.
Тъкмо когато беше на път да си тръгне Широ вдигна ръката ми.
-Тя ще участва. – бързо приковах погледа си към изчадието .
Всички бяха учудени. Шуга се облегна назад засмивайки се.
-Моля те. Каква тъпа шега.
С това изречение той запали пламъка в мен. Станах и подпрях ръцете си на масата кимайки.
-Пиши ме Джаксън. Ще участвам.-усмихнах се самодоволно на блондито , който ме гледаше с поглед пълен с ненавист. Не знаех причината ,поради която той ме мразеше , но не ми пукаше вече.
Джаксън само се усмихна .
-Ще те викнем когато е твой ред. - той се засмя смесвайки се с тълпата от хора.
Седнах обратно на мястото си.
-Аз защо не знам , че те влече рапът? –Джимин се подпря на мен поклащайки глава, уж разочарован.
- Питал ли си ме Чимчим? – двамата се засмяхме.
Времето докато почнеше състезанието мина неусетно. Някои от момчетата се забавляваха, Хе упорито се опитваше да накара Куки да танцуват, но той беше инат. Беше се вкопчил в Джин и не помръдваше. На лицето си имаше притеснен вид. Гледаше момичето пред него ,преглъщайки нервно.
След време се отпусна и двамата се забавляхава на дансинга. Аз седях и си говорех с Те и Широ за поредната игра която беше излязла. Какво ? И аз играех игри , когато имах време.
Гласът на Джаксън ме изтръгна от разговора който водехме. Той призоваваше всеки , който ще участва да се качи на сцената.
-Е май е време. – изправих се самоуверено . Подсвирквания се чуваха от момчетата. Когато се качих на сцената , всички бяха отпред да имат по-голяма видимост към изпълнението ми.
Поех си дълбоко въздух и го издишах. Сега беше моят момент.