Бяхме готови за излизането. Широ трябваше да се преоблече което и отне приблизително 2 часа. Тутка .Тъй като тя не живееше твърде далеч от нас просто щяхме да я изчакаме пред тях. Хвърлих бърз поглед в огледалото. Нормалният ми стил беше на лице- черни накъсани дънки, дълга тениска с принт на Mики Mаус , черната раница която мъкнех с мен на всякъде и черните кецове. Обърнах се към Джимин. Той беше облякъл обикновена блуза и черен анцуг.
Като мен той носеше раница в която беше сложил шапка,вода и още куп глупости които нямаше да му вършат работа . Притеснявах се , че не се беше дегизирал .Надявах се да не привлече внимание към себе си.
Докато пътувахме към Широ беше тишина.Нито единия не пророни и дума. Той просто извади телефона си и започна да разглежда нещо докато вървяхме. Не казах нищо. Вероятно имаше работа. Пресякохме улицата и вече бяхме пред домът на приятелката ми ,която вече се задаваше към нас. Братовчед ми не обърна внимание особено.Продължаваше да ръчка по телефона си ,когато прочистих гърлото си. Той вдигна поглед от екрана усмихвайки се . Погледнах Широ, очаквайки нейната реакция но тя просто седеше там и се държеше нормално. Явно беше свикнала с факта ,че ще трябва да гледа тази усмивка докато той е тук.
-Ами сега ще те разведем.Добре е да оставиш телефона за да се насладиш на природата. – казах драматично разпервайки ръце
-То па една природа. – измрънка под носа си Широ очевидно отегчена от това че е навънка. Обърнах се с ядосан поглед към нея (разбира се на шега) и я плеснах по главата леко. Тя изохка преструвайки се , че я е заболяло.
Качихме се на метрото. Джимин беше като детенце в магазин за сладки. Очите му бяха широко отворени и разглеждаше наоколо, усмивката не напускаше устните му.
Огледах се. Хората дори не обръщаха внимание на корееца до мен. Олекна ми . Продължих да гледам радостното момче, когато гласът упоменаващ следващата станция не ме подсети, че трябва да слизаме.
Слизайки от метрото Джимин премина с ръка през косата си.
Мисля , че му беше топло. И как нямаше. Навънка беше едва началото на лятото , но беше твърде горещо.
Излязохме на главният булевард. Беше пълно с хора. От майки с деца излезли да пият кафе с приятелка, до просто тинейджъри излезли по магазините. Имаше хора които се заглеждаха по нас. Имаше и такива който ни питаха дали ни трябва помощ , при което отвръщах със злобен поглед карайки непознатите да си плюят на петите. Мразех такива хора. Мразех непознатите. Не съм общителна и не възнамерявах сега да бъда такава. Започнахме обикалянето. Той оглеждаше наоколо слушаше историите , които му разказвахме минавайки покрай забележителности. Спирахме се на всеки 5 минути за да може той да направи снимки за да покаже после на останалите като се върне в Корея.
Към следобед минахме покрай Националният дворец на културата. Мозъка ми изключи , че имаше твърде много кейпопъри на това място. Когато минахме помахах на познатите лица които викаха името ми. Огледах всеки един от тях когато забелязах ,че повечето бяха стъписани. Тогава се сетих с кого бях излязла за това побързах да се махнем от това място по възможно най-бързия начин преди да се усетят.
Заедно с Широ бутахме Джимин да върви по-бързо.Той нямаше идея защо давахме толкова зор. Докато го бутахме му обяснихме за хората които видяхме преди по малко от 2 минути. Осъзнавайки на какво се излага , той тръгна самостоятелно с бързи крачни напред, въпреки че нямаше и на идея на къде върви.Беше важно да се махнем от там.
Вече максимално далеч от мястото можехме да отдъхнем спокойно. Продължихме разходката си. Джимин пак гледаше в телефона си. Съсредоточен в мобилното си устройство и завладяващата игра, той се удари в пътен знак. Заедно с Широ избухнахме в смях . Охкайки братовчеда разтърка главата си.
-Това е защото си невнимателен! –тупнах го леко по главата при което той отново изохка поглеждайки ме с раздразнен поглед.
Разходката ни продължи както беше и преди с изключението ,че този път Джимин беше по-внимателен къде върви. Обикаляйки центъра ние се озовахме през залата ни за танци. Чуваше се музика. Имаше някой , но днес групата ни не се събираше. Бяхме на път да си тръгнем когато вратата се отвори. Приятелката ми Хе Чон излезе през стъклената врата. Виждайки ме тя се запъти в моята посока .Трябваше да прикрия Джимин. Бутнах Широ .Тя веднага свали шапката от главата си слагайки я върху тази на Джимин. Беше твърде късно. Тя го беше разпознала. Седеше с ръце пред устата си в опит да не изкрещи от вълнение. Побързах да изтичам до нея и да сложа и моите ръце за по-голяма безопасност.
-Ако не крещиш ще ти обясня всичко ясно? – огледах наоколо дали нямаше хора. За мое щастие нямаше. Тя само кимна,махайки моите и нейните ръце от устата си поемайки дълбоко въздух в опит да се успокои. Поглеждайки отново момчето до Широ , Хе сложи отново ръце на устата си.
-Просто побързай да ми обясниш какво се случва. – промърмори през закритата си уста. Аз само кимнах и дадох знак на двамата отзад да отидем някъде другаде. Четиримата тръгнахме на някъде. Без посока, без цел, просто на някъде, озовавайки се на детска площадка. Разбира се детския акъл на Джимин се пробуди завеждайки го право на пързалката и люлките.
Аз ,Широ и Хе седнахме на земята обяснявайки цялата ситуация в която бях попаднала . Тя ме слушаше внимателно възприемайки новата информация. Отне и няколко минути за да се осъзнае. Погледна люлеещото се момче за минута преди да си поеме въздух. Също като нас тя беше запалена по BTS . Беше ходила на техен концерт още в началото когато дебютираха , но никога не и беше минавало през ума , че самият Пак Джимин ще се окаже братовчед на приятелката й.
Уикендът мина неусетно. Тъй като в неделя времето реши да ни изненада с порой , трябваше да останем у дома през целият ден. И тримата седяхме пиейки чай за да можем да се стоплим. Беше странно как малко дъжд може да те накара да облечеш дългият ръкав. Гледахме и анимации. Джимин доста се впечатляваше на детските които пускахме. За момент се зачудих дали той не беше на може би кой знае 4-5 ?
И ето , че понеделник дойде. Ъгх. Мразя понеделниците. Мразех всеки ден от седмицата в който бях принудена да отида на училище . Но този път братовчед ми беше с мен. Спасение . Нямаше избор. Трябваше да бъде с мен постоянно , което значи че и училището влиза в това „ постоянно" .
Когато вече бях готова погледнах Джимин и се отчаях.
- Джимин какво за бога си облякъл? – посочих униформата която беше навлякъл.
Ние бяхме едно обикновено училище. Нямахме униформи , с изключение по спорт. Там беше задължително момичетата да бъдат с къси панталони и потници. Естествено нито едно момче не изпускаше този час и възможността да огледа нечии задник по време на загрявка. Ем оставаха разочаровани след като единствените момичета от класа, които се занимаваха и със спорт бяхме аз и Широ. Другите бяха меко казано твърде мързеливи за да станат от пейката. Когато се изпълняваха нормативите познати на всеки ученик , винаги отнасяхме злобните погледи от страна на момичетата. Заради танците бяхме тренирани да сме бързи което помагаше в тичането, гъвкавите движения ни помагаха в скокът на дължина. Мога да кажа , че сме любимките на тази по спорт.
Погледнах часовника, закъснявахме и нямах време да накарам момчето с униформата да се преоблече за това просто го дръпнах и излязохме от апартамента насочвайки се към училището. За наше щастие пристигнахме на време , точно когато първият звънец би. Отворих вратата на стаята по философия , извинявайки се за закъснението и се дръпнах за да може Джимин да влезне. Обясних на учителя ситуацията и той нямаше против. Завъртях се когато усетих нечии поглед върху мен докато разговарях с учителя. Почти целия клас ме гледаше. Погледите им се местеха от мен до момчето което пак си ръчкаше на телефона. Нямаше да им обяснявам кой е. Не заслужаваха.
Седнах на мястото си до Широ. Дръпнах един стол и Джимин се настани до мен гледайки наоколо. Беше завършил наскоро, едва ли беше доволен от мястото където се намира.
-Ей Ноя. – обърнах се в посоката от където идваше момчешкия глас на съученика ми. –Това кой е?
-Не възнамерявам да ви давам обяснение за всеки който е с мен. Ако той желае би ви казал , но за ваше съжаление не говори български а аз няма да превеждам. –щракнах с пръсти докато братовчед ми гледаше въпросително Широ която превеждаше а той само кимаше в отговор.
Тогава класната влезна. Погледа и се спря на момчето до мен. Зададе същия въпрос а аз бързо и отговорих че в нейния час ще и обясня. Тя ни подаде бланки за състезанието.
-Класна искам и аз да участвам . Не е честно само тези двете да участват. Моето ниво е над тяхното! –Мелани започна да писка а нейната приятелка разбира се я подкрепи.
Засмях се сухо на самочувствието и.
- Вече сте го обсъждали Мелани. Моля те да не повишаваш тон .Не забравяй къде се намираш!
Затапи я. Обърнах се назад да видя какво става.
-Нека направим състезание. Аз ще извикам моя партньор и във вашия час на класът ще видим кой е по-добър. –идеята беше дадена а множеството се съгласи. Ами ще е състезаваме. Трябваше само да изберем песен , танца да го изгледаме веднъж и сме готови.
Класната напусна часът.
-Какво се случва Ноя? – братовчед ми ме потупа по рамото.
-На кратко имаме състезание . Който спечели отива на почивка. Бяхме избрани аз и Широ , но момичето отзад не е съгласно и иска да се състезаваме една срещу друга за да се избере кой последно ще е. – обясних на бързо на чернокосият
- С коя песен ще се представите? –прозявайки се , той подпря главата си с дланта си.
Спогледахме с Широ и му отговорихме в един глас „I need you!". При чутото очите му се разшириха и той се изправи .
- Не ми казвай , че ще е нашата песен.
В отговор получи кимане, а той остана вцепенен на мястото си. Нямаше да го караме да танцува. Трябваше ние да се представим не той.
След още 3 часа вече беше време да се изявим. Партньорът на Мелани беше дошъл. Същата надувка като нея. Всички се настаниха с лице към двойката която беше на път да танцува . Тъй като класната ни имаше лаптоп й пратихме песните си за да може да се чува по-добре. Аз , Широ и Джимин бяхме най-отзад. Докато беше голямо междучасие той ме попита дали случайно имам нещо като анцуг и тениска. И аз имах в шкафчето си по спорт. Странно но той влезна в тях без проблем.
Госпожата пусна музиката. Бавна и скучна. Нейният стил на танци беше смесица от валс , латино и ча-ча-ча. Тъй като стаята беше огромна те имаха място да се движат свободно на всякъде. Следях всяко едно движение. Имаха грешки , които на състезание щеше да ги доведе до провал. Скоро песента свърши. Всички изчакаха няколко секунди и запляскаха. Нормално може би скучно и отегчено пляскане. Надменният поглед от лицето и не слизаше. Опитваше се да докаже , че е по-добра. Слязохме от чина когато госпожата каза да заемем мястото си. Джимин мина напред за да може да гледа от близо. Все пак той знаеше танца искаше да се увери че всичко е наред.
И двете легнахме на пода и зачакахме музиката.
Госпожата я пусна. Дочуваше се лек смях , който се усили от подигравките на Мелани. Бях със затворени очи.Чаках моята част да дойде. Когато Шуга запя заедно както е в клипа бавно се изправих в седнало положение. Смехът все още се чуваше. Усмихнах се на Джимин който се изстреля и зае мястото си точно както е в танца. Стана ми ясно защо е искал да се преоблече. Имал е намерение да танцува с нас още от момента в , който чу коя ще е песента. Когато той зае мястото си до нас всичко заглъхна. След частта на Шуга всички заехме точно определена позиция. Когато Широ видя Джимин се усмихна . Изправихме се и започнахме да танцуваме като Джимин беше пред нас и ни водеше припявайки. Всички бяха смаяни. Гледах Мелани с усмивка и тихо си припявах заедно с Широ и Джимин.
Когато дойде високата нота на Джимин , само той и музиката която звучеше бяха единствените шумове в стаята.
Песента свърши . Все още всички бяха смаяни а ние гушнахме Джимин който беше задъхан и определено потен като прасе.
-Мерси Джимини. – усмихнах се на момчето което ни гушна по-силно . Тъй като бях доста по-ниска от него погледнах на горе само за да видя как той се усмихваше самодоволно в посоката на Мелани.
Ръкопляскане и викове огласиха стаята. Съучениците ми бяха на крака, Мелани беше на ръба на нервна криза. Беше ясно кой е избран.
-И Мелани викаше ,че била нива над тях. Да бе. А това момче пееше точно както в песента. – едно от момчетата ни дойде пред нас а аз започнах да се смея силно.
-Госпожо може ли за малко да използвам лаптопа Ви и проекторът ? –попитах а тя кимна отдръпвайки се от мястото си. Направих знак на всички да седнах и дръпнах Джимин на дъската.
-Ами нали питахте ще обясня сега на всички. Това е братовчед ми Пак Джимин. Той е от Корея и ще остане с мен за няколко месеца. Вече чух от някого ,че гласът му много представлява като този от песента.
Седнах и пуснах проекторът .Отворих гугъл и написах името му отваряйки снимки. Чу се ахване.
-Както виждате момчето от снимката и това тук...-бутнах Джимин който само се усмихна. – са едно и също. Той е от доста популярна група в Корея и песента , която чухте е тяхна. И този който пееше на някои места беше той.
И тогава започнаха да валят въпроси. Братовчед ми се почеша по главата в объркване.
-Хора той не говори български и няма как да ви разбере а аз не мога да чуя всички. Също ще ви помоля да мълчите за това кой е той. В момента Джимин е на почивка тук и не искам да си я развали защото някой се е изпуснал. За теб се отнася Мелани! Колкото и да ме мразиш искам да се замислиш преди да създадеш проблеми на мен, на училището, на Джимин и на още куп хора. Това между нас с теб не бива да влиза във връзката ми с Джимин и с това кой е той. За това ви моля просто да си траете и ще отговори на всеки ваш въпрос.
Всички замълчаха когато един по един започнаха да вдигат ръце с въпросите си. Разбира се бяха нормални от вида „ Какво е да си известен?" , някои момиче го помолиха да изпее нещо , при което той запяваше а те гледаха замечтано към него.
-Изтанцувайте нещо само двамата? – Класната ни се обади а аз погледнах братовчед ми.
Изтанцувахме Bulletproof частта му с Джей Хоуп , като той не пропусна да се завърти накрая във въздуха само за да се изфука.
Всичките часове до края на деня минаха във въпроси поднесени към Джимин, а аз бях неговия личен преводач. Дано докато е тук това внимание към него намали, защото нито аз нито той щеше да издържи, въпреки че беше свикнал.