-Здравейте аз съм Джимин. –представи се на английски.
Много добре знаех кой е.Знаех го твърде добре. Знаех ,че не го бива в английския за това побързах да поклатя глава излизайки от трансът в който бях попаднала,поради човекът седящ пред мен.Как не се усетих по-рано? Преди часове гледах снимки направени от летището.
-Не е нужно да говориш на английски.Знам корейски както и тя.-бутнах приятелката си която все още гледаше Джимин.
-ПАК ДЖИМИН Е ПРЕД МЕН!
Най-сетне приятелката ми излезе от трансът в който беше попаднала заедно с мен.Ударих се по челото.За пореден път се отчайвах от нея.Погледах Джимин.Бузите му бяха почервенели от изказването на Широ. И аз да бях и мен щеше да ме хване срам.Видях очите му върху тениските ни. Зачудих се какво му е станало толкова интересно и насочих погледа си надолу. Тениските които си бяхме направили с Широ на BTS .Ама сериозно ли защо точно с тях?
-Мисля че съм разкрит.
Както винаги той се усмихваше а аз усещах че Широ ще му се нахвърли да му сплеска бузите. Не че и аз не бих де.
Взех раницата на Джимин оставяйки я в спалнята ми.Имах две легла,на едното спя аз на другото окачалката така наречена Широ, но в този случай не бих го оставила да спи на дивана за това просто щях да си деля леглото с Широ.
Когато влезнахме в стаята Широ беше на път пак да изкрещи преди да и запуша устата с ръка.
-Тихо малко! –направих и знак да замълчи а тя само кимна. –Това толкова пъти съм го сънувала но не мислех ,че ще се случи.
-На път съм да получа инфаркт Ноя! Осъзнаваш ли с кого имаш роднинска връзка? С Па-
-Тихо казах Широ!Дръж се нормално окей? Нека не го стресираме от първия ден.
Намигнах и а тя знаеше ,че нашето нормално ...никак не беше нормално.Поехме си въздух и влязохме в кухнята .Той разговаряше с нашите а ние се настанихме срещу него. Сложих му ядене в чинията а той отново се усмихна при което Широ си заби главата в ръцете в опит да не го ощипе по бузите.
-Извини Широ малко е изморена.
Видях погледа си.Беше вид „Довечера си мъртва!" а аз само и отвърнах с усмивка.
Разговаряхме по различни теми .Докато не ни хвана нормалното държание.
-Ей Джимин?- казах спокойно сдържайки смехът който напираше да излезе през устата ми.Той насочи погледа си към мен и изчадието което едва се сдържаше и тя да не се засмее.Погледна ни с обърках поглед.
-You got no jams! – Произнесохме двете в един глас точно като приятелят му Намджун.
Знаех , че той мрази това обръщение, но не можех да сдържа смехът си повече гледайки раздразненото му лице.
Погледнах родителите си.В погледите им се четеше объркване.Това ме накара да се смея повече. При вида ни самият Джимин не се сдържа и започна да се смее с нас, докато родителите ни все още недоумяваха ситуацията която се случваше пред тях.
След вечеря раздигахме масата. Тъй като и двамата ми родители бяха на работа утре , си легнаха и останахме единствено тримата тинейджъри. С Широ привършвахме миенето на чинии за това се обърнах към братовчед ми.Колко странно звучи само. До вчера можех просто да му се нахвърля , а сега и роднинска връзка имам с него. Ако това не е наказание тогава не знам.
Той се усмихваше на телефона си ,любопитството в мен започваше да ме изгаря, какво беше толкова интересно. Дали нямаше някоя и ние да не знаехме? При мисълта ме побиха тръпки. Тогава телефона ми получи известие. Туйтър , фейсбук или може би инстаграм. Секунди след мен телефона на Широ също извибрира в джоба на анцуга. Отключих го като първо се насладих на тапета си. Марк от GOT7. Погледнах известието .Туйтъра на BTS и то не кой да е а Джимин.
-Известие от BTS . –казах най-спокойно .С крайчето на окото си забелязах как чернокосия тиквеник вдигна глава от устройството си когато произнесох името на бандата му. Очакваше реакция за това реших да го дразня.
-Мм кой е този път? – заинтересовано приятелка ми се наведе към телефона за да погледне какво е написано.
„ Усещането сякаш си у дома, въпреки че сте на мили далеч от него. А.Р.М.И останете здрави и се хранете добре. #Джимин #изморен "
-Мило е. – усмихнах се след като видях , че тя беше приключила с четенето. Разбира се го казах на български за да може само тя да ме разбере. Получих кимане при което явно любопитството в Джимин не издържа и той ни попита.
- За какво си говорите? – вече подпрял лакти на масата погледа му премина през приятелката ми и се спря върху мен. Ами сега.
- Аа говорихме си за... – сръчках я когато тя беше на път да се издаде че сме прочели текста му.
-Обсъждахме , че трябва да си направим тениски като тези на BTS само че на друга група нищо интересно. – свих рамене и седнах върху бар плота. Видях тъгата в очите му. Надяваше се , че сме го прочели.
Погледнах часовника. Беше късно , а той беше изморен от пътя.
-Е Джимин мисля че е време за сън. –плеснах с ръце , при което моето действие го накара да подскочи .
-Но на мен не ми се спи! –измрънка точно като малко дете. По лицето му си личеше , че лъже. Очите му се затваряха .
- Без такива. Хайде вдигай се и към спалнята. –посочих .Трябваше да му покажа спалнята и да го оставя да се преоблече.
След като заедно с откачалката заведохме полузаспалия Джимин до спалнята реших да се отдръпна и да го оставя да се преоблече. Бях на път да тръгна към другата стая когато се сетих нещо. Аз нямах ли някой с мен до преди 2 минути? Обръщайки се на петите си забелязах Широ да влиза с него. С бързи крачки отидох и я извлякох от стаята. Дърпайки я в хола тя ме погледна объркано.
-Ей успокои хормоните си моля те.
И двете се засмяхме когато Джимин подаде главата си . И двете го погледнахме. Беше по шорти и тениска. Отново усетих как приятелката ми ще тръгне към него за това просто я ударих по главата. Смях напусна устата на съненото момче пред нас а ние го дарихме с усмивка.
-Отивай да си починеш утре имаме задачата да те разведем наоколо. –Потупах го по главата при което той се усмихна и си замина към стаята. Изчакахме няколко минути преди да се уверим че си е легнал , когато приятелка ми хвана ръката с която току що бях потупала братовчед ми.
-НЕ СМЕЙ ДА МИЕШ ТАЗИ РЪКА!
-И защо? Широ за бога той ми е братовчед! В мое право е да го пипам. -изплезих и се нагло при което почнахме да се боричкаме.
Беше нормално.Държахме се като сестри.Пазехме се една друга. Не допускахме другата да бъде наранена , ако това се случеше виновника не се измъкваше безнаказано.
Изморени от „ боя " двете се изправихме и се запътихме към спалнята. Влизайки заварихме вече спящия Джимин.
Тихо влезнахме и се настанихме в леглото. Естествено Широ не спря да го гледа, въпреки че беше с гръб към нас. Тупнах я по рамото да си ляга и тя ме послуша. И двете се наслаждавахме на спящия Джимин преди и ние да го последваме в светът на сънищата.
Както спях дълбоко усетих някой да ме бута по рамото. Измрънках мързеливо обръщайки се на другата страна, но бутането не спря. Изправих се само за да срещна усмивката на чернокосото. Погледнах навън. Слънцето тъкмо изгряваше.
-Добро утро. – усмихна ми се лъчезарно . Това момче как може да става толкова рано .
Разтърках очите си свиквайки със светлината макар и лека. Прозях се преди да го погледна.
-Джимин. Рано е защо си буден? –попитах шепнейки в опит да не събудя приятелката ми , която точеше лиги по възглавницата ми.
-Ами наспах се и ми беше скучно. - пак тази усмивка.
Въздишах в раздразнение. Беше събота. Мразех да ставам рано. Протегнах се и станах от леглото.
-С теб няма да ми е лесно нали? –погледнах го а той отново се усмихна.
Идеше ми да го застрелям в този момент . – Дай ми секунда да се разсъня и ще ти намеря занимание.
Изправих се от леглото протягайки се. Тръгнах към хола. Нашите вече бяха излезли за работа. Настаних се на единия диван , а той на другия.
Огледах го. Това момче беше пълно с енергия толкова рано , а аз се чувствах като труп.
-Какво ще правим днес?
По думите на майка ми трябваше да го разведа насам и натам за да разгледа София. Обясних му. Беше развълнуван.
Дълго време разговаряхме за различни теми. За това как Джин се държи като майка до това колко мързелив бил Юнги.Говорихме как почти нямат време за почивка и колко бил развълнуван да дойде тук да си почине малко. Знаех , че имат нещо като почивка за малко и след това щяха да се завърнат отново на сцената. Разказа ми как след като съобщил новината на останалите, те искали да дойдат също. Въпреки че , се познавахме от едва няколко часа можех да си говоря спокойно с него.
-Знаеш ли сега като се замисля ми става ясно от къде идва фамилията и името ми. –засмях се и отпих от току що направеният чай. Обичах кафе, но понякога ми влияеше зле.Ставах хипер активна и имах твърде много енергия, за това избягвах да пия кафе рано сутрин.
Вдигайки глава от чашата срещнах погледан на Джимин.
-Значи до сега си нямала представа за родословието ти?
В отговор поклатих глава а той се настани до мен изваждайки айфона си отключвайки го. Движейки пръста си по екрана той отвори галерията и снимка на него и семейството му.
-Ами това е майка ми. –той посочи жената на снимката. Имаше същата усмивка точно като него.Беше толкова лъчезарна.Усмивка се прокрадна на лицето ми гледайки семейният портрет. –Това е баща ми. – той се усмихна гледайки възрастния мъж на снимката. Въпреки , че имаше строго излъчване , усмивката на лицето му доказваше колко обича семейството си и колко е горд с Джимин.Ръцете му бяха отпуснати на раменете на двете момчета.Предположих , че другото момче от снимката е най-вероятно другият ми братовчед и брат на Джимин. Той потвърди точно когато бях на път да задам въпросът. Бяха почти еднакви.Имаха съвсем малки разлики. Виждах любовта в очите на всеки един.
-Значи това е другата част от семейството ха? – засмях се гледайки роднините ми от снимката. – Имаш ли идея от къде идва името ми? –погледнах го а той се замисли преди да побърза да намери снимката.
-Ами това е пра баба. Не знам много за нея. Починала е когато съм бил малък. Знам единствено , че от баща й идва и фамилията Пак. Предполагам и от там идват и фамилиите ни дори и с малки изменения. –слушах внимателно какво ще каже чернокосият младеж. Гледайки снимката на старата жена , очевидно извадена от стар албум , забелязах че и двете имахме почти сходни черти. Най-сетне знаех историята за семейството ми ,но приятелка ми все още не знаеше нейната. Ами ако се окажеше и тя роднина с някой корейски идол? Засмях се в ума си за шансът който ми беше даден. Тогава ми дойде другата мисъл. Това беше огромен шанс за мен това е така, но какво щяха да кажат всичките фенове ? Тогава се сетих. Ние ще трябва да го разхождаме из София , а в последно време има много техни фенове тук. Ако го видеха нямаше да имам може би нормален живот , а той нямаше да има почивката която заслужава докато е тука. Трябваше някак да го дегизирам. Нямаше да е лесно .
Унесени в разговори въобще не забелязахме вече будната Широ .Търкайки сънено очите си тя заговори.
-Ноя такъв сън сънувах. Ти и Джимин бяхте братовчеди и той трябваше да... -отваряйки очи тя изпищя на гледката пред нея. Да очевидно това за нея беше сън. Търкайки отново очите си тя остана на място зяпайки. Поклатих глава и я замерих с шишето което беше до мен. Джимин не можеше повече да сдържа смехът си.
Вече превивайки се на дивана едва поемайки си дъх , Широ осъзна какво се случа, ставайки червена като домат. Сядайки до нас тя огледа Джимин , който все още се превиваше от смях. Спогледахме се и го ударихме леко с декоративните възглавници.
Той се изправи точно когато Широ беше засилила възглавницата към него, поваляйки го обратно на дивана с един удар в лицето.
Не вярвах че ще бъде толкова забавно да имаш братовчед.
Часовете отлетяха.Беше време да разведем гостенинът из столицата. Единствено ме тревожеше – дали щяха хората да го разпознаят и какво щеше да се случи с мен?