Тази глава ще я пиша само аз ♡ #Selly:
*Гледна точка на Ребека*
Сълзите замъгляваха виждането ми, но не ме интересуваше. Исках да се махна от тук колкото се може по-скоро.
Чух силен вик от Хари, който огласи целия коридор, но въпреки това не се обърнах.
Излязох от университета и изтрих сълзите си. Извиках си такси, за да се прибера вкъщи.
Когато таксито дойде му казах адреса си и се облегнах на седалката, отпускайки се и обмисляйки случилото се днес.
Знаех, че това между мен и Хари няма да провърви. Той иска само да ме вкара в леглото и след това ще ме зареже, както прави с всяка друга. Колкото и да го харесвах трябваше да стоя на страна от него, защото нищо от това нямаше да свърши на добре. Решението ми, което взех щеше да бъде в полза на двамата ни. Въпреки всичко ме болеше. Болеше ме, когато видях Хари тази сутрин с насълзените очи. Първо беше мил и чувствителен, а след целувката ни беше точно противоположното. Безчувствен и лош. Това момче си сменяше по-бързо настроението и от бременна жена с бушуващи хормони.
Не съзнателно съм потънала в мисли и не съм осъзнала кога таксито е спряло пред сградата. Платих му 15$ и излязох. Тръгнах към жилището и реших да взема асансьора по простата причина, че ме мързеше да се изкачвам по стълбите. Докато излизах от асансьора, извадих ключовете на апартамента. Когато бях пред входната врата, осъзнах, че апартамента на Хари е точно срещу моя, което значеше, че ще бъде доста по-трудно да го избягвам, отколкото очаквах. Избутах тези мисли и отключих, влизайки вътре. Съвсем бях забравила, че от малкото наводнение хола и всекидневната бяха все още мокри. Въздъхнах и се качих в стаята си. Влязох в гардеробната и събух пантофките си и бялата роклята, с която бях. Извадих си сив анцуг и прерових шкафа за тениска. Попаднах на бялата тениска, която Хари ми беше дал в нощта, когато спах при него в апартамента. Извадих я и без да се замислям тръгнах към банята. Пуснах топлата вода и застанах под струята вода. Взех си кратък душ и след като свърших, увих бялата кърпа около тялото си, излизайки от душа. Изсуших тялото си от малките капки вода и облякох дрехите, които си бях взела. Все още се усещаше лекия аромат на мента и парфюма му. Вдишах и издишах шумно. Вързах косата си на рошав кок и излязох от банята, слизайки на долния етаж.
***
След 1 час чистене на целия етаж най-накрая всичко беше чисто и нямаше следа от водата, която най-нахално се промъкна през тавана.
Погледнах часовника и беше 3:48 РМ. Дани и Пери все още не се бяха върнали. Отидох до кухнята и си направих топъл шоколад и пуканки, защото бях планирала да гледам филм.
Седнах на мекия диван и сложих купата с пуканките до себе си, а чашата с горещия шоколад държах в ръката си. Пуснах си "Maze Runner".
***
Когато филма свърши оставих купата и чашата в миялната и се качих в стаята си. Извадих телефона от чантата си и видях, че имам 4 пропуснати повиквания и 1 съобщения. 1 от Дани, 1 от Пери и 2 от майка ми. Съобщението беше от Пери, което гласеше: "В 8:30 РМ бъди готова. Ще те вземем от апартамента. П.С. облечи нещо секси ;)". Бог знае какво са намислили отново. Погледнах часа и видях, че имам време, тъй като беше 5:16 РМ. Реших да звънна на майка ми. Набрах номера й и след третото позвъняване тя ми вдигна.
- Ало? Мамо? - казах, но от другата страна на линията беше пълно мълчание. - Мамо, чуваш ли ме?
- Како?! - чу се сладкото гласче на Кейтлин.
- Хей, Кейти! Как си, сладурано?
- Добре! Липсваш ми, како! - отговори тя и чух как плачеше. - Когато теб те няма съм самичка и няма с кого да си играя!
- О, миличката ми тя! И ти много ми липсваш, мъник! Обещавам, че ще говоря с мама да ми дойдете на гости! Съгласна ли си, Кейти? - усмихнах се и очите ми се напълниха със сълзи, защото много ми липсваше.
- Даааа! Мама разказа ли ти, че е намерила свободно място в детската градина и следващата седмица ще ми бъде първият ден. Дано си намеря приятели. - каза ентусиазирано, но тъжно.
- Кейт, сигурна съм, че ще ти хареса! Ще намериш много приятели. - окуражително й отговорих. Последва мълчание. - Мъник, там ли си още?
- Обичам те, како!
- И аз те обичам много! - казах и една сълза напусна окото ми.
- Миличка, да си ми виждала телефона? - чу се в делечината. - Да, говоря си с кака, мамо!
- Мъник, дай ми мама! Ще се чуем утре, става ли?
- Да! Чао, како, липсваш ми!
- Чао, Кейт!
***
Поговирих си с мама, след което й затворих и станах от леглото, за да се оправя, тъй като мислех да се поразходя из центъра, за да си купя кола.
***
Прибрах се след около час, паркирайки чисто новия си "Мини Купър" пред сграгата.
Излязох от колата, заключвайки я и се запътих към входнаха врата на блока. Качих се в апартамента, за да се оправя. Когато влязох отново нямаше никой в помещението. Очевидно Пери и Дани няма да се прибират, за да се преоблекат. Качих се в стаята си. Отидох до гардеробната и облякох една къса розова рокля, която ми стигаше до малко над коляното, но без презрамки, а деколтето й е във формата на сърце. Отгоре наметнах дънково яке, а обувките ми бяха кафяви с висок ток. Гердана беше с леки шипове, а на усните ми сложих червило в същия цвят като роклята. (#Selly: На снимката е облеклото на Ребека. Напишете в коментарите дали ви харесва ♡) Взех спиралата и си сложих на миглите. Косата ми беше на леки къдрици и се спускаше свободно по раменете ми. В чантата си сложих портмонето и ключовете на апартамента, а телефона си го взех в ръка. Изключих осветлениено и излязох от апартамента, заключвайки. Тръгнах надолу по стълбите и излязох от сградата, а пред нея бяха паркирани две коли. Черен познат Range Rover, който много приличаше на този на Хари, но силно се надявах да не е неговия, защото нямаше да го понеса, ако го видя след случката в университета, а другата кола беше BMW-то на Лиам. Пери излезе от нея и тръгна към мен с широка усмивка.
- Хей, мила! - поздрави ме тя и ме прегърна. Беше облечена в лилава рокля, която стигаше малко над коленете й, а косата и беше изправена. Красива е.
- Здравей! Къде отиваме? - попитах.
- Изненада. - намигна ми и ме хвана под ръка.
- Мразя изненадите! - извъртях очи и се усмихнах. Тръгнахме към колата, но точно преди да се кача ме побиха тръпки. Настръхнах. По дяволите!
- Ребека ще пътува с мен! - съобщи Хари, а аз стоях като парализирана. Взех се в ръце и отговорих.
- Нямам желание да пътувам с теб! Тук ми е добре! - отговорих студено, опитвайки да бъде безчувствена, но вътрешно се борех със сълзите си!
- Моля те, Бека! Трябва да поговорим!
- Няма за какво да говорим. Просто ме остави, Хари! - въздъхнах.
- Моля те! - прошепна. Няма да го поглеждам в очите, защото веднага щях да се размекна. Но пък... Само един единствен кратък поглед? Оф, дяволите да го вземат! Погледнах го и заключих погледите ни. Беше облечен в черни дънки, бяла тениска и черно спортно сако. Естествено, Хари Стайлс няма да изневери на стила си, тц.
- Хари, не съм ти църква, че да ми се молиш! Не искам да пътувам с теб! Моля те, забрави ме и напусни живота ми! Не го прави по-трудно отколкото е!
- Не ме карай да ти падам на колене Ребека! Искам само да поговорим, а ако след това все още искаш да се махна от живота ти ще го направя, колкото и да не го искам! - въздъхна и сведе поглед. Ако го познавах щях да кажа, че е доста добър актьор и прикрива чувствата си. В крайна сметка реших да се съглася, защото от един разговор нямаше да дойде край на света, нали? Или пък да?
Изпуфтях и тръгнах към джипа му.
- Бека, миличка, не мисля, че е добра идея! Все пак припомни си какво стана по-рано днес в университета. - започна Пери, но аз се обърнах.
- Всичко е наред, Пез! Ще се видим там, където и да отидем... - усмихнах се, а тя кимна и се качи в колата при Дани, Найл и Лиам.
***
Пътуването минаваше в мълчание. Дразнех се. Хари каза, че иска да говорим, а защо, по дяволите, не го прави тогава? Издишах шумно за пореден път. Тъкмо исках да наруша тишината, когато...
- Красива си!
- Оу, моля ти се, Хари! Стига с тези игрички! Нека не се лъжем. Всички сме наясно, че се държиш мило с мен, само защото искаш да ме вкараш в леглото, а след това да ме захвърлиш като някакъв боклук. - бях бясна и не усетих кога съм повишила тон.
- Това не е вярно! По дяволите, защо си изградила такова негативно мнение за мен! - Хари не остана по-назад и също повиши тона си, но все още не викаше.
- Слуховете говорят, Хари! Първо се държиш страшно мило, а в следващия момент си лош задник, който се натиска с първата срещата! Ти си блейбоя на университета! Сменяш момичетата по-често от гащите си! Не мога да ти имам доверие! - последно го прошепнах, а в колата настана тишина.
- Не мога да си го обясня. Почти нещо не знам за теб, но ме привличаш. Излъчваш такава енегрия, която ми действа като дрога. Кара ме да искам още и още от теб. Да не се отделям от теб. Не мога да ти обещая, че няма да те нараня и че няма да правя грешки, защото все пак и аз съм човек. По дяволите, аз съм шибян човек! - Не знаех какво да кажа. Сърцето ми забърза ритъма си, а пеперудите затанцуваха в стомаха ми. Ребека осъзнай се.
- Докажи го, Хари! Покажи ми, че съм единствената за теб! Докажи, че ме уважаваш и няма да ме зарежеш! Накарай ме да чувствам, че мога да ти имам доверие. Покажи ми, че и ти имаш чувства. Иначе забрави за всичко и ме остави! Усещам, че това няма да свърши добре, но ти давам шанс! Не го пропилявай. - прошепнах достатъчно силно, за да ме чуе!
- Обещавам! Ще направя всичко възможно! За теб, Бека! - това беше последното, което каза Хари по време на пътя. В главата ми се повтаряще само "За теб, Бека! За теб!
Бях ли готова да му дам шанс? Ох, не знам!
Авторска бележка: Здравейте, сладури! ^.^ Как смятате се получи главата? ♡ Ако има неща, с които не съм се справила или смятате, че не описвам добре не се притеснявайте да ми го кажете в коментарите, защото се уча от вашите критики и те наистина имат голямо значение за мен! Обичам ви! ♡