Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 38 - Disaster

След малко вратата се прасна и една от прислужниците веднага отида да посрещне важния. Кейтлин, която стоеше до мен ме бутна по бедрото, гледайки ме учудено, а аз станах, пристъпвайки към баща си.

Всички погледи бяха към нас, а аз или трябва да му изшептя какво всъщност става, или да се правя, че сме го чакали от много време. Мамка му, мразя да се правя на клоун. Усещам как гневът от държанието му към мен миналия ден се надигаше и се обърнах, търсейки помощ в нечии очи. Търсех отчаяно червена рокля. Когато я зърнах, тя се беше втренчила в мен, а аз протегнах ръка, изобщо не забелязвайки никой друг в стаята. Тя много добре разбра какво искам от нея, но се направи, че не е, и не стана. По дяволите, момиче, стани. Насочих крачка към нея, а тя реши, че е крайно време да се прави на пет и половина и изтупа роклята си, изправяйки се. Баща ми не беше казал нищо, а гостите вече го бяха поздравили.

Хванах Кейт за кръста, за да и придам самочувствие, а тя с бавни крачки тръгна.

Гостите ни зяпаха сякаш ще се колим, а след като ги погледнах и хванах погледите на повечето, се направиха че не ни гледат и продължиха с въображаемия си разговор.

-Баща ми, това е Кейтлин. Кейтлин – Брендън. Тя организира всичко.

-Не, аз, не..

Баща ми я погледна с негодувание и в този момент само ръката и, дърпаща сакото ми ме спря да го ударя. Не стига че му е дошла на крака, а и се прави на интересен. Проклет интересчия.

Тя подаде ръката си към него, а той я погледна за секунда, смънквайки и нещо.

-А, и Блеър ли е тук?

Двамата се обърнаха, а аз се почувствах като идиот. Разбира се, че той избира курвата, той е свикнал с такива.

-Можеш да и благодариш за вечерята, защото ако не беше тя, нищо от това нямаше да се състои.

Казах му през зъби, а тя продължаваше да ме стиска.

-Хари, казах ти да се занимаваш с Блеър, докато можеш, а не да намираш нови.

КРАЙ. Няма да го търпя повече. Нови, нови?! Ти шегуваш ли се с мен? Мамка му, няма да мога да издържа, не, няма. Изпуфтях, дърпайки ръката си от Кейтлин. Този човек коренно се е променил. Няма нищо в него, което искам да притежавам. Дори парите му не искам. Още от както се помня се е стремял към тази мръсна работа, майка ми почина заради постоянното му наваляне как можел да изкара повече пари, как можел да живее по-хубав живот. Нека си живее така, ако това за него е хубав живот. Никога не е оценявал, че има семейство, което го е гледало на сто процента в очите, очаквайки единствено обичта му. Но той така и не я даде. Винаги е бил студен, не знам и никога няма да си обясня как изобщо е подмамил майка ми.