...
След 15 минути стоене на масата с Лиам, който обясняваше нещо, аз не се сдържах и станах. Лола още я нямаше. Не видях и Зейн. Ох, ще се побъркам.
-Лиам, ще се видим после, става ли?
-Но не си си изпила шейка...
Затичах към стаята за лекции, където щеше да е Лола, но беше празна. Върнах се в кафенето долу, нямаше никой. Тръгнах към стола. След като подадох глава през вратите зърнах двамата. Не, не Зейн и Лола. Хари и Макензи. И още хора с тях. Обърнах се, за да се върна, но чух името си.
-Хей, Кейтлин, чакай!
Мазният и глас кантеше, а на заден план се чуваше смях. Трябва да намеря Лола, няма да се занимавам с тази, наречена моя братовчедка. Странно е, защото се сърдя на Зейн заради нея, а всъщност на Макензи наистина не и пука и не е нещастна.
-Виж, надявам се сме в добри отношения, беше просто чукане, споко.
Говореше ми като някоя 16-годишна.Всички говорят така, а на мен това не ми харесва. Само ми се натъртва в мозъка и ме дразни, но постоянно чувам да се повтаря.
През това време звънях за стотен път на Лола, но телефонът и беше изключен. Знам, че тя ще го приеме много по-зле от мен. А и защо да е зле за мен? Те със Зейн са имали нещо, най-вероятно още имат, въпреки че той не я заслужава. Не разбирам защо я наранява като и казва, но от друга страна не може да бъде крито.
-Имаш ли номера на Зейн?
Изтърсих.
-Да, защо?
-Дай ми го.
Поне да имам полза от нея.
-Ех, не мога да го намеря, Хаз, ела да ми помогнеш!
Ужас. Обърнах се на другата страна, сърбейки се зад врата, гледайки на другаде. Видях с периферията как той се приближаваше със самодоволна усмивка.
-Помогни ми. Кейти търси номера на Зейни.
Дразнят ме тези прякори. Кейти, Зейни, Хаз. Типично за нея.
-За какво и е?Да не иска да правим оргия?
Най-тъпата шега,която съм чувала някога.Тъпак.идиот.И все още прави идиотски шеги след всичко.
-Хаза, стига се шегува, дай и го. Може да имат сметки за уреждане.
Не мога да се стърпя.
BẠN ĐANG ĐỌC
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 31 - On the road again
Bắt đầu từ đầu