Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 31 - On the road again

-Мога ли да те помоля за нещо?

Обърнах се крайно отегчена.

-Първо за Макензи. Тя нямаше да го направи ако не го е искала. Тя не е нещастна.

-О, колко успокоително.

Казах със сарказъм.

-Сериозно. И за това с Хари, той го е направил неволно.

-Ти вече от негово име ли говориш?

-Моля те, не бъди толкова заядлива. Знам, че Лола не знае за това.

-За кое?

-За нещата ви с Хари.

Очите ми паднаха. Отворих уста, но се осъзнах. Първо с Хари нямаме никакви "неща" и второ разказвал е всичко на Зейн?! Зейн явно разбра погледа ми.

-Предлагам ти нещо. Моля те, не казвай на Лола за мен и Макензи.

-Това няма как да стане.

-Аз ще и кажа. Искам да знае от мен.

Замислих се. И без това не знаех как ще и кажа.

-Днес. Направи го днес. Иначе аз ще и кажа.

Обърнах се и продължих.

-Кейтлин?

-?

-Благодаря ти.

Не искам да ми благодари, не му правя услуга.

***

-Здравейте.

По физиономията на Лола разбрах, че още нищо не знае. Вече беше обяд и не се бяхме виждали оттогава. Лиам седеше на масата до нея, а тя не можеше да търпи присъствието му.

Странно е да е наоколо.

-Хей, Кейт.

-Хей. Хайде за обяд.

Лола се облекчи, когато дойдох, за да се отърве от Лиам, но той се възползва от възможността и се доближи до мен, докато Лола извървяше.

-Как си?

-Ъъъ, нормално.

Странно.

-Имам предвид, след знаеш ...

-Лиам, казах ти още тогава..

Той сложи пръст на устните ми. Не искам онази целувка и думите му да означават нещо за него. Защото за мен не. А не искам да го отблъсквам. Това ще бъде ужасно.Няма да го
направя.

-Замълчи.

Чакахме за храна, когато Зейн мина покрай Лола и и каза нещо. Изражението и се промени и след колебание тя го последва без да ми каже нищо, а аз се направих, че не съм ги видяла. Ох, сега е моментът. Трябва да съм до нея, когато разбере. Няма да го приеме леко.