Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 29 - Guilty or angry ?

-Защо не ми каза да се облека по-официално?

-Стига, прекрасна си.

Найл ми се усмихна и ми отвори вратата, като подаде ръката си. Няма да е много приятно да вървя с тези патерици покрай такива важни хора. Найл ме хвана под ръка и тръгнахме да влизаме. На входа имеше трима огромни мъже с много татуировки и много набити, които стискаха юмруците си. Носеха тениски с надпис "ОХРАНА". Не им ли е студено с тези тениски? На мен ми беше, въпреки чорапогащника, а на тях горките. Найл се втурна към някаква маса в ъгъла. Никога не съм идвала на подобно място. Много е красиво, но сякаш това не е моята среда. Никога не съм си представяла да вечерям в такъв ресторант, държейки се любезно и
усмихвайки се без да си показвам зъбите. Поне така си представям вечерта. Найл ми дръпна стола и ми помогна да седна, след като поръча вино.

-Е, какво те накара да ми звъннеш?

-Не знам. Днес денят ми не беше от най-хубавите и исках да се разведря, но не очаквах това. Престарал си се.

-Просто исках да си прекараме добре.

След малко като фон започнаха да свирят на цигулки и виоли. В центъра на ресторанта имаше огромен абажур, който осветяваше целия ресторант. Отстрани като украса имаше наредени много свещи и листенца от рози. Беше доста романтично.

-Харесва ли ти?

Найл видя как се оглеждах наоколо и ми се усмихна. Не че не ми харесва, просто ми се струва преувеличено.

-Да, много е красиво.

-Гладна ли си?

-Малко.

-Тогава да поръчваме вечерята?

-Добре.

Не съм свикнала някой да ме пита за всичко.

***

Гледна точка на Хари

Грях. Грешник ли съм? Отрепка ли съм? Мамка му, и двете съм. Не мога да спра да мисля за това, по дяволите, и двете съм. За първи път шибаният алкохол не ми помага.

Утре отново няма да помня нищо, но за първи път, мамка му, ще съжалявам. Ще съжалявам, че съм го направил. И ако го направя пак няма да ми мине. Дори вината ще

се увеличи.Какво ми става?Това не съм аз.Стайлс,ти чукаш подред,никой не може да те спре.

"Моля те, не прави това на Макензи."

Мамка му. Когато тези думи излязоха от напуканите и устни, аз загубих ума и дума. Нямаше какво да и кажа, защото не исках да призная, че няма да го направя, защото тя така ми е казала. Че се отдръпнах от Макензи, заради нея, защото тя така искаше, защото умът ми беше напълно завладян от това да искам да слея устните ни,