Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 28 - Why did you do this?

-Бабо? Къде си била?

Опитах се да не звуча заповедно или паникьосано.

-Момиче, просто се разходих и минах през доктора.

-Защо?

-Хаха, не забравяй че съм на 81.

-Още не си ги навършила.

-И това време ще дойде.

Сложих няколко палачинки със сирене на баба и се радвам, че за първи път от доста време си разменяме ролите. Тя е тази, която се радва на готовата топла храна, макар и не вкусна като нейната, но все пак бива.

-Ще излизаш ли днес, нощна птичке?

-Не съм нощна птичка, а и повече няма да излизам вечер.

Отпих от млякото си, обръщайки една палачинка, която се пльосна острани на тигана.

-Снощи да не стана нещо, а?

Бях с гръб към нея, но знаех, че се усмихва загадъчно.

-Не, бабо, спокойно.

-Срещна ли познати?

Всъщност не и бях казала, че ходих с Лиам.

-Мм..мернах Макензи, но няма значение.

-О, тя поздрави ли те?

-Дада.

Смъмрих колкото да приключа разговора.

-А някой къдрав,който псува постоянно,хаха?

-Хаха, много си забавна.

Обърнах се и се усмихнах саркастично.

-Значи Лола се е върнала?

-Не ходих с нея.

След като баба замълча в знак да и кажа с кой съм била, преглътнах и реших да го изтърся.

-С едно момче Найл от клуба по география.

Забърках се в по-голяма каша, че забърках Найл в това, но ако и кажа, че съм била с Лиам няма да го приеме много хубаво, а не ми се спори с нея. Дори не знам защо излязох с него, и без това е дразнещ. А и нямаше с кой да и кажа, със Зейн няма шанс, Лола я няма, можех да кажа Емили, но тя знае, че не сме
в най-прекрасните отношения, с Хари няма шанс, него изобщо защо го броя, Макензи е напълно отписана и май познатите ми са това.

-Оу.

-Просто приятел е бабо, престани. Аз ще тръгвам, ще се срещам с Емили.

-Да няма да се сдобрявате?

-Нещо такова, чао, ще повървя малко.