Mine again or not so (Sequel to MINE) Bg fanfiction

42. Day of surprises

След като лекарят я прегледа и й обясни, че всичко е наред с бебето, той излезе от стаята и вместо да затвори вратата, Хари го спря веднага и застана до вратата, поглеждайки към нея. Хари. Забрави да предупреди доктора да не му споделя, че е бременна. Ами ако той вече знаеше?

-Господине, мислех, че предупредих жена ви изрично да не се стресира. Казвам Ви го, стресът е опасен в такъв период.-Флора стисна очи, но после отново ги отвори. Притесни се отново. Хари нямаше да приеме нормално новината. Знаеше го. Та той изрично я беше предупредил, че не иска деца.-Пазете я. Ще остане за преглед, после ще я пуснем.

-Значи тя е добре?-чу да пита Хари. "Не съм добре, Хари. Ти не искаш малкото ни бебе."

-Жена Ви и бебето са в добро състояние.-отвърна усмихнато лекарят и си тръгна. "О, не! До тук беше! Всичко приключи!"-помисли си тя. Хари я погледна шокирано веднага, а тя сведе поглед. Обви ръце около корема си, за да предпази бебето.

Усети, че той влиза в стаята и я затваря. Не искаше да вдига поглед, защото не искаше да види изражението му. Тя преглътна. Щеше да се справи и с него. Ще му се противопостави, както се противопостави на всички.

-Защо още си тук?-попита тя, след като той не проговори. Не го погледна, вместо това си галеше корема.-След като знаеш, че съм бременна, какво още чакаш?...Тръгвай си.-допълни спокойно. Нямаше да му позволи да я съсипе с думите си.

Хари приближи леглото, гледайки Флора как нежно милва корема си. Опитваше се да асимилира случващото се. Да осмисли всичко, което беше чул.

-От кога е...това?-каза той много тихо, а на Флора й стана мъчно, че той направи пауза, за да измисли как да нарече бебенцето им и го нарече с "това". Тонът му беше тих поради незнайна причина за нея. Явно събираше сили за предстоящия спор.

Флора вдигна глава смело и го погледна. По изражението му не се четеше нищо.

-Тръгвай.-каза тя обидено, нямаше да отговори на въпроса му, не искаше нито да го слуша, нито да го вижда.-Няма смисъл да оставаш повече.-той седна до нея, изучавайки я отблизо, знаеше всеки детайл по лицето и тялото й наизуст, но се опита да прецени колко значимо е бебето за нея.-Не ме гледай, отдръпни се!-сподели и затегна хватката си около корема.-Няма да ти го простя, ако...-лекарят влезе в стаята и прекъсна изречението й.