Mine again or not so (Sequel to MINE) Bg fanfiction

24.Flora or Megan

-Кристиън Смит! Състезател по плуване и синче на министър, а?-Хари захвърли листа, върху който беше изписана информация за въпросния изпращач на цветя.

Вече знаеше всичко за него, единствено не знаеше какво имаше между него и Флора. Научи, че беше съсед на онази къща, която беше посетил в Канада. Къщата, в която той неуморно се опитваше да проникне през изминалите две години. Къщата, в която Флора живееше. Той стисна ръката си в юмрук.

-От малък се занимавал с плуване и имал купища медали и купи.-каза Хари, припомняйки си прочетеното.-Значи е добре трениран.-добави, размишлявайки на глас.-Също така е добър в рисуването...чакай малко...той ли е нарисувал онези картини с Флора на тях?-Хари блъсна стола.-Сам си подписва смъртната присъда.-започна да обикаля в кабинета си.

-Ъгх, Флора, стой далеч от него!-за сега беше добре, че той не е в Лондон, нямаше да приближава Флора. Това беше повече от перфектно, но само за сега. Не знаеше дали Флора ще замине отново към Канада.

Думите на Луи и Тина възникнаха в ума му. Бяха прави, че трябваше да стои далеч от нея, защото си има приятелка, но това, че Флора можеше да си има приятел беше прекалено. Никак не му харесваше мисълта, че Пийтито я беше докосвал преди него, а сега и този Кристофър. Беше невъзможно!

-Флора е моя!-изръмжа Хари и огледа наоколо какво да удари. Беше крайно изнервен след онази нощ. Не можеше да спи, нито да мисли рационално или за друго. В ума му беше тя. Беше си обещал, че няма да я приближава, но след като усети аромата й, не беше на себе си дори и обещанието му се изпари.

Телефонът му започна да звъни и той премести поглед, за да види кой е.

-Мамка му, Мегън! Само ти липсваше.-изкрещя той. Днес го беше търсила поне сто пъти.-Какво искаш?-вдигна и чу тишина.

-Скъпи.-започна плахо тя и той затвори очи, когато се сети какви ги е свършила Тина. Мегън нямаше никаква вина.-Притеснявам се за теб! Цял ден не сме говорили, нито сме се виждали. Вчера също не сме...какво става? Да не би да си в опасност?-гласът й бе тих, спокоен, също като на Флора, но копиран. Лиам влезе в кабинета и Хари го погледна.

-Не, няма такова нещо, просто съм напрегнат. Това е всичко.-въздъхна той, а Лиам поклати глава разочаровано.

-Ако искаш мога да дойда и да...

-В никакъв случай, късно е, ще се видим утре.-не беше много сигурен, но трябваше да я успокои по някакъв начин. Лиам го погледна.