Mine again or not so (Sequel to MINE) Bg fanfiction

10.Enough

Кристиън се завърна от състезанието по плуване в Отава и нямаше търпение да се види с господин Джеймс и Рора, и да им сподели добрата новина. Остави си багажа в стаята и набързо се преоблече. Беше изморен от пътя, но после щеше да почине, след като ги види. Огледа се в огледалото и пооправи косата си, не трябваше да бъде рошав пред тях.

Когато беше готов, излезе от къщата си и се запъти към съседната. По пътя се замисли за Флора и затова дали вече не се е съвзела поне малко. Беше й взел подарък от Отава и се надяваше да го хареса.

Входната врата беше полуотворена и той се усъмни. Никога до сега не бе заварвал вратата така. Дали пък Флора е избягала?

При мисълта, Кристиън хукна навътре, за да говори с господин Джеймс за това какво се е случило. В хола нямаше никого, затова той отиде в кухнята, за да провери за Кара.

Влезна и видя, че Кара плаче седнала на стола до масата, а това, което е приготвяла беше зарязано върху плота.

-Кара, какво става?-веднага попита. Мисълта, която по-рано му премина май наистина беше истина.

-К-крис? О, господи. Добре, че поне ти дойде.-каза тя и се разплака още повече. Той се приближи към нея и обхвана раменете й.

-Кара, какво се е случило? Притесняваш ме, къде са Рора и господин Джеймс?-попита я, гледайки изтормозеното й лице.

-Н-не знам...господин Джеймс го няма от снощи, не се върна и аз не казах нищо на госпожицата, н-но...-тя не продължи, защото сълзите й я прекъснаха. След кратка пауза продължи. -Д-днес докато готвехме с нея, дойдоха много хора с черни маски и ни изплашиха.-Крис я слушаше внимателно.- И ние си помислихме, че може да са изпратени от господина, но тя започна да се радва и да ме прегръща. Каза ми, че е знаела кой е...

-Не!-извика Крис, прекъсвайки я.-Не ми казвай, че е тръгнала с него!?-тя поклати глава.

-Не тръгна, той насила я изкара от къщата. Исках да я спася, да се намеся по някакъв начин, но тя не ми позволи. Т-той се държеше грубо с нея, блъсна я срещу стената и я затисна. Искаше да знае за първата й любов, а тя се опитваше да го успокои, но не й се получи. Дойде някакво момиче, което викаше името: „Хари".-той стисна очи. Не можеше да повярва какво се беше случило докато го няма. Точно в този момент трябваше да бъде до Флора.