Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 26 - The kiss

"Е, не го правиш -.-"

Какво ми има? Изключих телефона си и легнах, потънала в мисли.

...

"Кейтлин, помогни ми! Махни ме от тук! Моля те, Кейтлин!

Не можех да помръдна. Косата ми беше залепнала за челото и ръцете ми бяха
вързани за стол. След малко видях познато лице. Хари се приближи и оголи рамото ми. През това време Зейн беше отишъл до Макензи и целуваше врата и.

Тя беше останала по бельо и се дърпаше, а той и каза да мълчи. Хари стоеше до мен и се смееше самодоволно.

-Довиждане,девственост,хаха.

-Майната ти! Пусни ме.

-О, спокойно скъпа и твоето време ще дойде точно след нея.

Започнах да клатя стола и да пуфтя, а Зейн дойде до мен и се приближи максимално като каза през зъби:

-Ако не млъкнеш, кучко, ще заемеш нейното място!

Преглътнах тежко и Макензи ме гледаше тъжно. Бузите и бяха влажни, покрити
с тонове сълзи, а моето изражение беше по скоро разярено.

Гледах всичко. Видях всичко. Видях как отнеха единственото и ценно нещо и аз не направих нищо. Хари стоеше зад мен и усещах дъха му. Вече и аз се разплаках.

-Макензи, не!!

Тя се беше свила в ъгъла, прегърнала краката си и се клатушкаше леко.
Беше изпаднала в депресия, а Зейн и Хари се усмихваха взаимно."

-НЕ!

Станах цялата в пот, когато осъзнах, че съм сънувала. От една страна ме обзе облекчение, а от друга още повече гняв. Ами ако Хари ме е завел нарочно там, за да видя това и ако всичко е било планирано?

...

Таксито ме спря малко преди университета, дори и с патерици, ще повървя малко. Събудих се рано заради ужасния кошмар.

-Хей, К-кейтлин мисля?

-Здрасти.

Усмихнах се фалшиво на Найл. Той носеше чанта и явно беше в добро настроение.

-Към университета предполагам?

-Да. Ти?

-И аз, но преди това ще се отбия за пица. Миналия ден те видях в един магазин за цветя.

-Да, на баба ми е.

-Яко. Емили каза, че си много мила.

-Така ли? Кога?