Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 25 - Lost virginity?

Той махна ръката си. Сериозно. Аз се наклоних и сърцето ми започна да бие, след което той грубо ме хвана отпред за корема. След което завъртя патерицата на ръката си и ми я даде. Всъщност бяхме стояли тук доста време. Поне 1 час. -

-Ела.

Той ми каза и започна да върви прекалено бързо за възможностите ми. След малко отключи джипа си и се качи. Какво? Няма да се кача в колата му за втори път. А и няма как да си отворя вратата. Застанах до джипа с чантата си и извадих телефона си. След малко той излезе от джипа, пуфтейки.

-Какво по дяволите правиш?

-Поръчвам си такси.

-Ох не се прави, че не искаш да се качиш в такъв джип.

Усмивка се появи на лицето му.

-Не искам.

-О, така ли? Не мисля, че братовчедка ти ще възрази да я чукам вътре.

Идиот.

-Така или иначе не мога да си отворя вратата.

-Не съм джентълмен, да знаеш.

Той отвори вратата и ме остави да се оправям. А аз какво очаквам да дойде и да ме вдигне, за да ме качи в джипа. А и защо се качвам.

-Защо искаше да се кача?

-Не искаш ли да се прибереш вкъщи?

Той извъртя очи. Качих се след няколко минути въртене как да вляза в колата.

-Толкова време ли ти беше нужно?

-Трудно е да се движа с патерици.

Отвърнах намръщено. Гледах в телефона си през цялото време. Пътят до вкъщи ми се стори доста, когато погледнах към пътя бяхме в съвсем друга посока.

-Къде по дяволите сме?!

-О, нашата можела да псува, хаха.

-Кажи ми, веднага!

-Намали тона и ще ти кажа.

-Къде сме?

Този път го казах по-ниско, възможно по-малко панирана.

-Няма да ти кажа.

-Ще се обадя на полицията.

-Ох, сериозно, какво ще правя тогава? Хаха.

Идиот. Най-лошото е, че трябва да се прибирам с него, защото не видях накъде тръгнахме след университета. Мислех, че не е толкова изперкал, че да тръгне на другаде, но явно е. След малко стигнахме вила. Вила?!