Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 25 - Lost virginity?

Всъщност има много слаби и дълги крака. Какво прави? Имаше шапка. Сякаш се крие. Не сякаш се крие, а го прави. Чакай малко. Той да не би да ... чисти. Обзе ме смях. Не е възможно богаташчето със скъпия джип Стайлс да събира листа.

Започнах да се смея с глас, а той ми даде леден поглед. Отдалечих се леко от него. Добре де..значи ме е послушал? Хаха.

-Какво се смееш, странница.

-Не всеки ден можеш да видиш богаташ с торба с листа в ръка.

-Слушай, не го правя заради думите ти. Всъщност ми обещаха да изчукам едно невинно момиче.

Сякаш изведнъж ролите ни се разделиха и той беше този, който дразни. Не че ме дразни, но го изгледах с по-сериозен поглед.

-Шегувах се, страннице, но мога да го направя, когато си поискам.

Той вдигна вежда. Чудя се дали говори за определено момиче или просто се прави на мъжкар.

-Браво на теб.

Няма какво да си говоря с него, в един момент когато си помисля, че може да се появи нещо човешко в него, той отново забива с глупавия си хумор, който дори не разбирам.

-Няма ли да ми помогнеш?

Обърнах се, за да го погледна. Защо да му помагам?

-Виждам, че се справяш супер.

-Крак и половина ще ми бъде от полза, хаха.

-Много смешно.

Погледнах го саркастично и взех една торба, като оставих чантата си до стената.

-Защо си промени решението?

-Не съм, Скай напусна.

-Можеше да наемеш друг, за да ти върши работата.

-Престани да задаваш проклети въпроси.

-Защо?

Хари се обърна и за моя изненада не беше ядосан, ни най-малко. Дойде до мен и взе торбата от ръцете ми като я хвърли на земята. Аз инстиктивно започнах да се движа назад, въпреки че не е лесно да се движа с патерица назад. Стигнах до стената, а той откъсна патерицата от ръката ми. Аз залитнах, а той сложи ръцете си от двете ми страни. И нямах друг избор освен да се облегна на ръката му, за да се задържа. Ако си пуснеше ръката шях да се срещна лично със земята.

-Защото няма да е в твоя полза.

-Няма да си махнеш ръката.