Mine again or not so (Sequel to MINE) Bg fanfiction

35.The right choice

-Получих писмо...-започна тя и Хари я погледна.-От университета...трябва да замина за Канада.-този път нейните думи го нараниха. Реши да не го показва.

-Ще отидеш, нали?-тя го погледна въпросително.

-Аз...

-Искам да завършиш обучението си! Затова ще заминеш!-той обхвана лицето й с ръцете си. Тя трябваше да замине, за да може някой друг да й осигури децата, за които тя копнееше.

-Хари, ами ние? Какво ще стане с нас?-знаеше, че Флора няма да кимне толкова лесно и той въздъхна, усмихвайки се.

-Никога няма да се съгласиш с мен от първия път.-отвърна той с меко изражение и лека усмивка.-Аз споделям мнението си с теб...и то е, че искам да продължиш да следваш...с други думи по-добре е да заминеш и да осъществиш мечтите си!-тя понечи да каже нещо, но той я спря с показалеца си, който постави върху устните й.-И преди да си казала нещо. Знам, че ще избереш правилния избор, Любов.-той я прегърна силно и после целуна челото й.-Сега отивам да проверя Луи...и преди да забравя, ако все още не си заминала за Канада, знаеш, че си поканена на откриването на клуба ми.-с това той се отдръпна моментално и излезе. Направи го с цел, за да не може Флора да му се противопостави.

Трябваше му въздух. Задушаваше се тук.

Как щеше да си го прости? Как щеше да живее без нея отново? Но тя заслужаваше да бъде щастлива. Колкото и егоистично да постъпваше винаги, сега осъзна, че Флора и нейният живот бяха най-важни за него.

Флора напълно осъзна смисъла на думите му. Той я изпращаше в Канада, защото не искаше да съсипва живота й отново. От друга страна той изобщо не реагира, когато й сподели мнението си, сякаш не го интересуваше. Явно трябваше да го послуша. А това преди малко сбогуване ли беше?

Главата й се обърка от всичко случило се. Спомни си за Ел и осъзна, че нейните проблеми не са толкова сериозни, колкото бяха на приятелката й, която беше бременна. Тя хукна нагоре към нея. Плачеше й се за избора, който трябваше да направи. Тръгна към стаята на Ел, когато забеляза притворената врата на старата им стая с Хари. Стаята, която винаги беше заключена. Спря на място...нима Хари беше вътре?

Приближи се до вратата и надникна. Нямаше никого. Гледката вътре я накара да се разплаче на мига. Тя влезе набързо и затвори вратата. Задуши се от толкова много спомени в стаята. Сякаш нямаше въздух в стаята, а само спомени.