-Кейтлин, няма ли да вземеш пример от братовчедка си? Ох, забравих, вече го направи и даде на Лиам да те чука!
Какво? По погледа ми Хари разбра, че не знам за какво говори. Как така?
-Разбира се, преди всичко сме светици.
Той хвана грубо бедрото на Макензи, а с другата ръка докосна дупето и. Отвратително, не мога да ги гледам.
-Макензи, хайде ела, остави го.
Последен опит, не мога да стоя тук повече. Ето че вечерта ми отново е провалена. А глупавата ми братовчедка сякаш изобщо не ме слушаше, тя вече беше застанала с гръб към мен между краката на Хари.
-Защо си толкова недоволна винаги? Момичето има доста умения...
-Не се забърквай с нея, чуваш ли?
Хари бутна леко Макензи от себе си и се изправи. Беше доста висок, не че не съм го виждала, но все пак. Приближи се към мен, а аз усетих как правя крачки назад, докато не се блъснах в стола зад мен. Къде е Лола?Обърнах се, но нея я нямаше. Макензи ме гледаше със скръстени ръце, а аз не се осмелявах да погледна Хари.
-Май на някой увереността се изгуби, хаха. Какво ще ми направиш ако я чукам, а? Ще ме набиеш ли?
С периферията усещах, че той ме гледаше. И въпреки че не го поглеждах пак запомнях всяка една негова дума и всяко едно действие. При почти всяко изречение той докосваше устните си. Дори не знам защо.
Явно на Макензи не и пукаше как говори за нея. Такава ли беше тя?
-Просто ... пр-просто не го прави. Макензи, ела с мен.
Погледнах отново към нея, а тя поклати глава.
-Голяма си страхливка, знаеш ли?
Аз да съм страхливка? За кой се мисли той?Гневът в мен започна да се надига.
-Тя е девствена глупак такъв и ми пука за нея!Не искам да я нараниш!
Отново се разкрещях, а той хвана двете ми китки и докосна тялото си с моето. Беше топъл. Този път го погледнах.
-Този път няма да ти позволя да ми удариш шамар и ще чукам когото си поискам, знаеш ли, както Лиам направи с теб.
Каза ми Хари, така че само аз да мога да чуя.
-Лиам не е ... той не е ...
-Ще престанете ли? Доскуча ми тук...
Макензи се обади, а Хари ме пусна, след което се обърнах, за да потърся Лола.
DU LIEST GERADE
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 18 - Saviour or not ?
Beginne am Anfang
