Заключих телефона и, навеждайки главата си и гледайки я с поглед трябва-да-спреш-да-мислиш-за-него, но тя не изглежда, че ме отрази, докато баба не влезе в кухнята.
-Хей момичета, Кейтлин, защо не си сложила нищо, значи ще я държиш гладна и ще криеш сладките си, а?
Каза Уилма закачливо.
Аз станах и извадих от шкафа няколко кутии с бисквити и някакви сладки. Не че ги криех, просто не се бях сетила.
Не съм чааак толкова стисната.Лола се засмя на баба, изглежда двете се харесваха. Щом баба я удря по дупето значи определено я харесва. Това е нещо като знака и, че е приета за баба. И оттам се започва с шегичките на Уилма. Хаха.
Да видят какво ми е. Тази жена обожава да се подиграва за каквото и да било.
-За Зейнчо ли е всичко това?
-Бабооо!
Не трябваше да и споменавам за това. Нали уж не помни имена, как го е запомнила, а и се подиграва за това.
-Няма проблем, така е.
Поне Лола не е от хората, които се засягат толкова бързо. Но аз съм си доста тънкообидна и лесно мога да бъда наранена.
Но пък като се ядосам казвам напълно всичко в очите."Странница". Ах, отново разтръсках главата си, точно сега ли?
***
И днес отново си продължавам с ежедневието след релаксиращата неделя. Дано и следващата седмица да е така спокойна, но
всъщност се дразня, че си мисля за това, защото попринцип за каквото си мисля, че ще се случи, не се случва, а става напълно
обратното. Но в този случай по-добре да мисля, че всичко ще си продължи така.
Днес реших да си направя къдрици. С Лола щяхме да излезем за първи път вечерта, след раздялата и със Зейн. Едвам я накарах, но това не означава, че ще имаме някаква луда вечер или нещо. Просто да се освободим от мисли, и двете. Навън се застудяваше с всеки изминал ден, така че си сложих дънки и бяла дебела блуза със син шал и черното палто.
Запътих се към стълбището и си изпуснах телефона. Вдигнах го, не знам как не се счупи от толкова бързане. А ми е само от година. Майка ми каза, че ако го счупя няма да видя нов телефон от нея. Не че се съмнявах в това, а и аз не съм такъв човек.
Никога не бих я накарала да ми купи нов след като съм го счупила, а и нямаше да искам, доста съм си пестелива. Не обичам да
прахосвам насам натам.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 17 - Unexpectable
Start from the beginning
