Двадесет и девета част

235 7 3
                                    


Минаха три месеца от рождения ми ден. Най-прекрасния рожден ден който съм имала, дори по-хубав и от 8мия ми, когато баба ми подари розово-златисто пони.
Та ето как протече ноща от порастването ми. Блейк ме заведе в ресторант, там бяха всички мои близки приятели, беше много готино, танцувахме, смях ме се и най-вече се наядохме. След това отидохме в едно нощно заведение и цяла нощ веселието продължаваше, само дето една кучка малко ми развали настроението, като отиде при моя Блейки и го дърпаше да танцуват, но той я избута. И така си прекарах.

През тези три месеца не се е случило нищо интересно. Ходихме на училище, по партита и правихме глупости, нормални неща за нас.

Утре е събота най-накрая, имах чуството, че тази седмица няма да свърши скоро.
С Рейчъл ще посрещаме майка ми на летището. Щеше да дойде за уикенда.
Днес трябваше да се прибера в къщи и да почистя, да оправя навсякъде и да напазарувам, че инъче ще седим гладни.

Сега чаках Рейчъл пред пробната на един малко скъпичък за мен магазин.  Искала да си купи нови дрехи, защото с Дан щели да ходят някъде. По точно те ще заминават за няколко дни. Той и прави изненада.

Малката вратичка на пробната се отвори и пред мен застана Рейчъл с много тънък, златист потник и дълги, черни, накъсани дънки.

-Как съм?- попита ме тя поне за стотен път от както сме в мола.

-Всеки път ти отговарям едно и също, защо изобщо ме питаш?-засмях се аз и станах от малкото лилаво диванче.

-Знам че всичко ми седи, но ако идва прекалено?-засмя се и тя с мен.

-Както и да си, Дан ще те хареса  нали знаеш?- не изчаках отговор от нея. Бутнах я в пробните и затворих вратата.- Обличай се и да се прибираме, че се скапах.

След по-малко от 5 минути тя вече беше в нейните си дрехи. Държеле в ръцете си поне, хиляда вида различни дрехи.

-Май взимам само тези.-засмя се тя и тръгна към касата.

Само тези ли?! Тя държеше целия магазин в ръце!

След като плати решихме, че и двете ще си се прибираме в къщи. Прегърнахме се за чао и тръгнахме.

Радвам се, че живея близко до всичко. Защото съм много голям мързел.
Като се прибрах си включих малката тонолонка на JBL, пуснах си музичка и започнах до прибирам. Започнах от хола, оправих дивана, пуснах прахосмукачка, измих пода, сложих в миялната всички прибори, които бях оставила на масичката пред телевизора и бях готова тук.
Направих същото и в другитя стаи. Прахосмукачка, миене на под и още малки детайли.

Daddy's bitchWhere stories live. Discover now