Daddy's bitch

Двадесет и четвърта част

Сутрешните лъчи светеха към лицето ми. Отворих очи и имах чуство, че  ме ударят с тиган по главата. Много ме болеше и нямах никакви сили. Огледах се и видях, че съм в къщи. Така де къщата на Блейк. Не си спомням как съм се прибрала, надявам се да не съм направила някоя глупост. Огледах се за Блейк, но той го нямаше. Качих си възглавничката малко по-нагоре и се наместих. Взех си телефона и започнах да разглеждам Instagram.
Доста хора си бяха качили снимки и сторита.
Както си разглеждах и изведнъж усетих как ми се повдига. Станах рязко от леглото и отидох в тоалетната. Всичко, което бях яла и пила снощи се върна.
След като вече нямах какво да повръщам си съблякох дрехите, с които бях още от вчера и ги хвърлих на пода. Може би ако си взема една дълга баня ще ми мине. Главата така силно ме цепеше, че ще трябва да изпия няколко хапчета после.
Пуснах горещата вода във ваната. Сложих аромат и балончета. След като се напълни влязох.
Мина половин час. Излязох от банята. Увих си една бяла, голяма кърпа около тялото. Застанах пред огледалото и си измих зъбите. Дахът ми, вече беше ментов.
Облякох си черно дантелено бельо. Тъмно синя тениска на Блейк, която ми стигаше до половината на бедрата ми. И черни къси панталонки.
Вързах си косата на хлабаво кокче и слязох долу в кухнята. Там бяха Блейк, Рейчъл и Дан.
Изобщо не ми пукаше как бях облечена.
Те ме погледнаха, но нищо не казаха, както и аз. Просто нямах сили да говоря. Бръкнах в любимия ми шкаф и изкарах нескуйк. Взех мляко и една купичка. Налях млякото в купата и сложих топчетата. Погледнах напред и видях как Блейк следи всяко мое движение. Взех купата и една лъжица. Седнах на дивана и изключих звука на телевизора. Смятам да гледам само картинки. След малко чух как си шушукат нещо. Дан и Рейчъл станаха и излязоха.
Блейк седна до мен.

-Добро утро!-хвана ми ръката.

Седях и гледах към телевизора, без да откъсвам поглед.

-Мхмм.

-Главата ли те боли?

Обърнах се към него и кимнах.

-Аз как се прибрах снощи?-изкарах толкова гаден и присипнал глас, че ако някой друг човек, който не ме познава, чуе как говоря, ще си помисли, че съм болна.

-Прибрах те!-усмихна ми се.

-Към колко се прибрахме? Сега колко часът е? Може ли до ми дадеш няколко хапчета.-казах само това. Не смятам да говоря нищо повече.
Хапвам, пия хапче и се качам отново да спя.

-Ами прибрахме се към 5 и нещо. Сега е 14 и 28. И ще ти дам само едно хапче, защото няма повече.
Той стана от леглото и ми донесе хапче и чаша вода. Изпих го и станах от дивана. Оставих празната купичка в мивката и тъкмо като излизах от стаята Блейк ме спря. Обърна ме към себе си и сля усните ни. Ето това ми липсваше от няколко дни. Една малка, но много значима целувка за мен. Тази целувка ми действа като успокоително. Удрянето в главата ми спря. Бешя спокойно. Усещах само любовта.

-Къде отиваш?-попита като се отдели от целувката.

-Мисля да легна още малко.-усмихнах му си леко.

-Аз имам малко работа навън. Като се върна ще измислим какво ще правим. Майка ми и Ерик ги няма. На ваканция са, и сме само ти, аз, Дан и Рейчъл.

-Пак къде отиваш?!-намръщих се и отклоних поглед настрани.-Вече не ми обръщаш внимание!

-Любов, обещавам като се върна ще бъдем само аз и ти. Ще имаш цялото ми внимание!- целуна ме по челото и излезе от стаята.

След малко чух как се затваря входната врата. Изпувтях и излязох от кухнята. Качих се в стаята ми и легнах на леглото.

Това е новата глава! Надявам се да ви хареса!