Daddy's bitch

Деветнадесета част

Сутринта се събудих в прегръдките на Блейк. Той спеше толкова сладко, че реших да не го будя. Ще го оставя още малко да поспи и после ще го събудя. Вчера не стана нищо интересно. Говорехме си, гледахме филм, след това малко се гушкахме и заспахме. Опитах се да мръдна ръката му, за да стана, но той си затегна хватката повече. Отвори леко очи и ми се усмихна.
-Добро утро!-целунах го.
-Добро е, щом очите ми виждат първо теб.- усмихна се още повече и ме целуна.
Ах как обичам да прави така. Винаги ме кара да се усмихна.
-Трябва да стана.
-Неее! Ще седиш тук при мен!
-Ама...-той ме прекъсна.
-Няма ама! Тихо!-затвори очи.
-Ама ще се напишкам!-прошепнах, но така, че да ме чуе.
Той отвори очи. И ме погледна някак странно.
-Имаш късмет, че тоалетната те спасява!
Засмя се леко, целуна ми челото и ме пусна.

Вечерта
*********
Блейк паркира колата пред нас, целуна ме и аз слязох. Казахме си само по едно чао. Не бяхме скарани, а просто бяхме много изморени. Той трябваше да се прибере в тях, защото щели да говорят нещо.
Отключих входната врата и влязох вътре. Отидох в кухнята и си изпих хапчето. Реших да си направя нещо набързо за ядене и после да легна да спя. Часът беше само 20:47, а на мен ми се спеше! Може би, защото съм болна и се натоварвам още от първия ден или може би, защото станах рано.
Реших да си направя омлет. Взех две яйца и сирене. Включих котлона. След няма и 10 минути бях готова. Седнах на високия стол и сложиш чинията на плота. Взех си виличка преди това и започнах да ям.
Спомени нахлуха в главата ми от днес. Щях да се виждам с Рейчъл но, отмених оговорката. Вместо това с Блейк отидохме на разходка. Първо ми беше малко лошо но, после от чистия въздух се оправих. Бяхме извън града. В някакво малко село. Но беше много приятно.
Излязох от мислите си, като чух съобщение от телефона ми. Взех го и го включих. Имах съобщение от непознат номер. На него пишеше само "Внимавай". Не обърнах никакво внимание. Изядох си вечерята, сложих чинията в пълната съдомиялна и се качих горе. Взех си един топъл душ. Облякокох си пижамките и легнах на леглото ми. Тъкмо започнах да се онасям като чух чупене на прозорец и падане на стъкла.
Веднага станах от леглото и заключих вратата на стаята ми. Сега какво да правя?! Взех си телефона, но той беше изключен. Нямаше батерия. Пуснах го на зарядното и изчаках да се включи. Бях много оплашена. Чух как някой се кача с тежки стъпки нагоре по стълбите. Не мърдах, нито издавах звук. Телефона ми се включи и веднага звънах на полицията. Говорих възможно най-тихо. Те казаха, че ще дойдат след 20 минути! Ами ако до тогава съм умряла!
Някой се опита да отвори вратата. Под леглото ми имаше малко място. Скрих се отдолу. След малко вратата падна на земята. Вече бях сигурна, че това е мъж. Виждах му краката. Беше обул черни найкове, леко надрани отзад.
След малко той тръгна да излиза от стаята, но телефона ми звъна. Опитах се да го спра но вече беше късно.
Човека спря и се обърна. Тръгна към мен. Беше стигнал точно до леглото ми когато....

Здравейте хора! Това е новата ми глава. Знам, че чакахте доста, но просто нямах идеи. Надявам се да ви хареса. И също съжелявам за правописнате грешки, ако има.