Daddy's bitch

Двадесета част

Човека спря и се обърна. Тръгна към мен. Беше стигнал точно до леглото ми когато.... някой влезе в стаята с гръм и трясък. Не знам какво ставаше, виждах само крака. Мисля, че човека който дойде беше момче. Мисля че беше някой полицай, но не съм много сигурна. Докато бях заплетена в мислите си, видях че вече няма никой в стаята. Излязох бавно от под леглото ми и се огледах. Вратата беше изкъртена. До нея имаше кръв. Излязох от стаята,  кръвта водеше до първия етаж. Слязох бавно и тихо по стълбите и видях Блейк. Беше целия в кръв и рани. Веднага го гушнах и се разплаках.
-Блейк.... какво стана?-сълзи се стичаха по лицето ми.
Той просто ме гушна силно и започна да гали гърба ми.
-Спокойно Дани, всичко е добре. Той си замина!-шептеше ми до ухото.
-Кой? Кой беше това? Какво правеше тук!?- започнах да плача по-силно.
-Даниел!- той се отдръпна от преглъдката и ме хвана за ръмената.
Погледнах го в красивите му сини очи и сякаш страхът ми изчезна. Той ми действаше като успокоително.
-Не знам кой беше това, или какво правеше тук, но ти няма да останеш в тази къща сама! Идваш в нас!
-Но...-не можах да си довърша защото той ме спря.
-Дани! Точка по въпроса. Идваш в нас!
Аз исках да съм с него. Където и до е. Но да остана в тях! Това е прекалено. Съгласих се, защото той нямаше да ми позволи да откажа.
-Добре... ще дойда.-гушнах го силно.- А ти, какво правеше тук! И по-важния въпрос, този човек наранили те?!
-Спокойно, на мен нищо ми няма, той пострада не аз. 
Дойдох тук защото, като се прибрах майка ми спеше. Не и беше добре и реших да те посетя. Добре че дойдох, защото можеше да ти се случи нещо.
Сега се качай горе, вземи си каквото ти е нужно и да тръгваме.

Не му отговорих нищо. Просто се качих горе взех си една раничка, пъхнах малко дрехи и още някои неща. Преоблякох се набързо, защото не исках да ме виждат по пижами. Сложиш си черен клин и бял половер. Огледах стаята и се зачудих този човек какво ли искаше от мен!?
Слязох долу, заключих и се качихме в колата му. 
Не си казахме нищо през пътя. Той паркира кората пред тях и бързо ми отвори вратата. Подаде ми ръка и ми взе раницата. Влязохме вътре в тях. Той ми хвана ръката и се качихме в стаята му.
Затвори вратата и аз веднага го гушнах. Сълзите продължаваха да се стичат по лицето ми.
Блейк ме целуна по главата и изтри сълзите от лицето ми.
-Ами полицията?-попитах го с тих глас.
-Спокойно аз оправих нещата ти докато си оправяше раницата.
Сега лягай и утре ще си продължим разговора. Чу ли?!
Кимнах и седнах на леглото. Той си съблече тениската и дънките. Аз просто седях и го гледах. Бръкна в гардероба си и ми подаде черна тениска. Подаде ми я и отиде в банята.
Съблякох си дрехите и облякох тениската му. Мирише на него. Сгънах дрехите и ги сложих на стола до бюрото. Легнах на леглото и затворих очи.

              Г.Т.Н.Б

Ретроспекция

След като оставих Даниел до тях се прибрах. От утре Рейчъл и баща и ще живеят тук. Потърсих майка ми и я видях в хола. Беше легнала на дивана и спеше. Реших да не я будя и да говорим утре. Качих се в стаята ми и реших да я прибера малко. Това беше рядко, аз да си прибирам стаята, но просто няма какво да правя.
След 20 минути бях готов. Легнах си на леглото и започнах да си разглеждам Instagram. Когато получих съобщение от непознат номер.

-Казах ти да внимаваш какво правиш. Сега момичето ти ще го понесе.

Кой подяволите е това!

Веднага станах и слязох долу. Взех си ключа и се качих в колата ми. Карах възможно най-бързо. След малко спрях пред Даниел и влязох в тях........

  СЕГА

Излязох от банята и погледнах към леглото ми. Момичето се беше свило в единия ъгъл на леглото и спеше. Легнах до нея, завих ни и я гушнах.

Здравейте хора! Много се извинявам, че дълго време не съм качала глава. Имах доста работа и нямах време. Надявам се тази глава да ви хареса. Пишете в коментарите. Изкажете си мнението! И според вас какво ще стане?