Daddy's bitch

Двадесет и седма част

Бяхме в колата на Дан. Рейчъл седеше на предната седялка до него, а аз отзад.
Никой не ми казваше къде отиваме.
Взех си телефона и злязох в Instagram. Имах много пожелания и картички, от приятели от Л.А.(Лос Анджелис).

Блейк още не беше ми честитил.... може би е забравил.
След малко колата спря някъде. Рейчъл слезе и се качи отзад, при мен. Колата отново потегли. Какво ли са намислили?

-Дани, там където отиваме трябва да е тайно за теб. Ще ти вържа черна лента пред очите, за да не виждаш, чу ли?

Аз просто кимнах и тя я завърза. След не много време колата отново спря. Казаха че сме пристигнали. Рейчъл ми хвана ръката и ми помогна да изляза.

След малко чух много викове и музика. Рейчъл ми махна превръзката от очите. Бяхме пред много голям лунапарк и пред мен стоеше Блейк. Държеше голям мечок и рози. Скочих веднага в обятията му. Той ме прегърна силно и ми прошепна в ухото.

-Честит рожден ден принцесо моя! Извинявай, че тези дни не бях до теб! Обещавам това няма да се случва повече.

Цялата настръхнах от дъхът му, който се удряше в кожата ми.

-Благодаряя!!-започнах да целувам цялото му лице.

Отдръпнах се от него. Той ми подари мечока и розите. Оставихме ги в колата и се запътихме към увеселителните атракции.
Дан и Рейчъл вече бяха се загубили някъде в голямата тълпа.

-Обещавам че този ден ще бъде незабравим за теб!- хвана ми ръката и ме поведе на някъде.

Първо се качихме на някакво влакче. После решихме да видим кой може да рита по-добре. Трябваше да ритаме футболна топка и да влезе в определени дупки. Разбира се той победи, но аз получи още една плюшена играчка.
После обиколихме още много места. Вече бяхме останали без крака. Оговорихме се с Дан и Рейчъл да се чакаме на *Виенското колело* и след това да си ходим.
Наредихме се на дългата опашка. След не повече от 10 минути се качихме. Огледахме се и видяхме, че другите са се качили също.
Колелото започна да се върти. Изкачихме се нагоре и цялата започнах да треперя. Всъщност нямам страх от високо, ако това си мислите, просто ми беше студено.
Блейк се доближи до мен и ме гушна.
Както в романтичните филми колелото спря да се върти като бяхме най-горе.
Блейк се наведе леко надолу и сля устните ни....

Вече си бяхме в къщи. Беше много хубаво на лунапарка. Когато колелото спря да се върти Блейк ме целуна и ми каза колко съм красива, каза че никой не може да ме замени, че съм неповторима и още много сладки неща. Имаха още планове какво ще правим, но аз реших че ще си почина поне за час. Говорих с майка ми. Тя ми честити и много ми се извиняваше, че в момента не е до мен. Стана ми много тъжно. Но такива са обстоятелствата.

Ето как изглеждаха мечока с цветята.

Хей хораа!! Найстина много, много ви се извинявам, че ви излъгах. Казах че ще кача глава в петък или събота, а я качам сега. Обещавам това няма да се повтаря! Обичам ви! Надявам се да ви хареса новата глава. Както винаги сори за правописни грешки. Може да сложите по една звездичка☆!