-Не се прави, че не знаеш, за есето.
Настроението му се променя много бързо всеки път.
-Защото не искам проблеми.
Така и мислех.
-И какво си мислиш, че ако не беше казала така щях да те изнасиля или нещо, хаха.
Не виждам смешното тук, но ме беше страх какво можеше да направи.
-Всъщност да, с Лиам много си приличате.
Този път го погледнах в очите и те ме пронизаха. Всеки път, когато увереността ми дойде и го погледна, той я смачква. Остани спокойна. Остани уверена. Не показвай, че те е страх. Той застана пред мен и удари стената вдясно с юмрук, след което каза през зъби:
-Не се прави на остроумна, защо не кажеш на Зейн каква е приятелката му, а?
Както се беше ядосал се засмя. Този човек има някакъв проблем с емоциите.
-Защото знам, че това искаш да направя и знам, че не е вярно.
-Хаха, и как знаеш, да не я пита "Чука ли някой, докато беше със Зейн?" О, забравих, ти си светица и не използваш такива думи!
-Това не е моя работа.
-Кажи и или ще накарам Лиам да те преследва постоянно!
-Не можеш да..
В този момент някой отвори вратата. Беше Лиам, като го погледнах отблизо видях, че лицето му беше леко синьо. Да не се е бил?Какво ми пука? С кой ли?
-Хаха Стайлс, сериозно? Кейти не му вярвай, аз дори не говоря с него. Виж какво ми направи снощи, той не е нормален.
Хари издиша тежко и го хвана за блузата. Не не не не не. Това не се случва.
-Мамка ти, идиот такъв! Винаги се появяваш, където не трябва! Ще те смачкам!
Тонът на Хари изведнъж се промени от подигравателен към заплашителен.
-Недейте, моля ви!
-Кейти, мръдни се от него, той има някакви психични проблеми.
Лиам прекалява. Само го ядосва и после се чуди защо става така.
-Казваш и Кейти, сериозно? Кретен, опита се да я изнасилиш, а сега и се правиш на първи приятел. Разбери, НЯМА да я чукаш!!
Хари каза това прекалено силно, а коридорът не се беше изпразнил и няколко човека се насъбраха около тях.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
Chapter 12 - The essay
Start from the beginning