Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 7 - Dinner against wild actions

Исках да прекратя разговора, докато не и издрънкам всичко. Поне пред Тед няма да ме пита.Дано.

-Звъннах на майка ти.

Бях тръгнала надолу, но се спрях.Защо и е звъняла?

-Защо?Какво и каза?

-Казах и че университетът не е за теб и мисля да се преместиш на общежитие, защото така ще се чувстваш по-добре. А и също така и казах за случката с този татуирания.

Лицето на баба беше напълно безизразно? Общежитие? Да се чувствам по-добре? Казала и е за Лиам? ПЪЛНА КАТАСТРОФА. Какво и става на баба? Изражението ми напълно се промени от разочаровано в напълно унило.Майка ми ще е много доволна от раздвоя на нещата. Да не живея повече с баба.

-Няма ли да кажеш нещо?

Лека усмивка се прокрадна по лицето и.

-Баба Уилма може да е стара, но знае как да те измами. Да си беше видяла лицето,хаха.

И двете прихнахме в смях. Облекчение премина по тялото ми.Ух.

-Ти си най-хладнокръвният лъжец, който съм срещала. Лицето ти не трепна.

-Можеш да научиш много от тази стара устица.

Баба ми върна настроението.Както винаги.

-Отивай.

Тя се запъти към рафта и пъхна едно хапче в устата си. Мразя хапчета. И да съм болна. Но това няма нищо общо със старостта.
***
Гледна точка на Хари
Трябва да се прибирам. Мамка му. Не искам да виждам  физиономията на баща ми и колегите му.Ще пия цяла вечер вино или уиски, ще има някакви претенциозни ястия, сготвени от прислужницата и ще си говорят за  идиотски сделки, които не ме касаят.Трябва цяла вечер да стоя и да ги гледам. Дано колегите му не доведат дразнещите си дъщери.

Паркирах колата си в гаража, няма да я прибирам и без това няма откъде да мина, вече са дошли.Защо  има три коли?Още натрапници към вечерта. Най-много баща ми да е довел някоя от пачите си.Не вярвам.Колегите му са същите, но са довели и жените си, пред които тази гледка е невъзможна.Защо  изобщо мисля за това? Праснах вратата и влязох вътре.Точно както си мислех, с една разлика, че имаше две прислужници и повече момичета. Милите им дъщерици. Правят се на невинни.Идиотки. Исках да мина през всички без да ме забележат, но разбира се  баща ми ме спря. Хвана ме за ръката и ми прошепна: