Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 6 - Worried

-Добро утро,бабо.

Опитах се да и се усмихна, но стана нещо като криво въртене на устните. Държах се възможно най-нормално. Знам, че не можех да се правя, че не се е случило нищо и че не ме е видяла с разкъсана рокля, рошава коса и размазан грим снощи, но не искам да насилвам нещата и да не спирам да я тревожа с всичко случващо се.

-Знам, че може би не ти се говори за това, но знаеш, че трябва.Колко време имаш?

-Не много, защото ще вървя пеша, искам да подишам малко чист въздух.

Баба се усмихна леко,сякаш доволна от идеята ми.

-Мисля, че ще ти се отрази добре.Изяж си закуската и ми кажи това, което искаш да знам.

Седнах на стола, а тя остана права, гледаща към вратата, може би не иска да се втренчва в мен и да очаква да проговоря ,въпреки че иска да разбере всичко с всяка подробност.Въдъхнах.Няма как да го крия.Ще бъда напълно откровена.

-Бабо,това парти не беше за мен.Нищо не можа да ми се случи, но щеше. Не искам да си спомням, макар да помня всяка отделна секунда перфектно.

Тя кимна бавно,очакваща да продължа.

-Отидох до тоалетна да се освежа и едно момче влезе вътре като хвана китката ми и започна да ... скъса роклята ми.

Очите ми се напълниха със сълзи.Чувствам се унижена, дори и да говоря пред баба.Срам ме е от себе си...и всеки път се чудя ако всичко това беше стигнало по-далеч?

-Каза ли ти нещо?

От устата на баба излезе дълга въздишка и тя дръпна кичур бяла коса от челото си,сядаща на стола срещу мен.

-Всички там говорят по много странен начин.По различен.Езикът им е вулгарен и неприемлив за мен.

Говорех много бавно, дори прекалено.

-А Хари?

О не.Поне малка част от мен очакваше тя да е забравила, но все пак това е баба. Какво да и кажа за Хари? Че ме е спасил?А какво друго.Но това не е дори спасяване, в очите му виждах, че той не го искаше. Може би не е чул виковете ми и е влязъл в тоалетната просто така?Не знам отговора на този и още много други въпроси и надали ще ги разбера,защото нямам намерение да го питам.

-Той минаваше оттам и просто се притече на помощ...не че имаше голямо желание...

-Искаш да кажеш,че не е искал да ти помогне?