Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 1 - The Departure

Днес е денят. Днес заминавам.Полетът ми е в 17:00.Имам няколко часа,за да се сбогувам с Вашингтон и Луи.И майка ми.Не мога да кажа,ще ми липсва,но все пак съм израстнала тук. А и не искам да си го изкарвам на града. Какво ли ми предстоеше?Дали щях да съм щастлива в Ню Йорк?Дали не очаквах прекалено много?Ще се сприятеля ли с някого?Въпросите се въртяха в главата ми,а отговори нямаше.Прибирах всичките си дрехи в куфара,който купих преди седмица.Беше на разпродажба.Да,не съм и от типа момичета,които са с най-новите дрехи,които следят модата и които прахосват парите си за неща,които дори не носят.Не че не можехме да си го позволим,просто нямах такова желание.

Прибрах любимата си рокля,когато зърнах снимката ни с Луи от рождения му ден.Косата му беше направена на бодлички,той никога не я прави така,но тогава аз го накарах.Отиваше му.Всички спомени нахлуха в главата ми и една сълза се търкулна по бузата ми.Как щях да се справя без подкрепата му?Да,щяхме да се чуваме,но не е същото. Сигурна съм,че ще си намери приятели,той е разговорлив.Дори понякога прекалено.Имах среща с него след 30 минути,трябваше да се освежа и да се подготвя психически.Не се знаеше кога ще се видим отново.Сложих си малко спирала и гланц за устни,взех старата си чанта и излетях през вратата.

-Кейти,къде отиваш? *на вратата ме спря майка ми*

-Имам среща с Луи,забрави ли?

-О, разбира се, че не съм забравила,просто съм затрупана с работа,утре отново заминавам за Лас Вегас. Новите дистрибутори харесаха новия парфюм. Имаме последна конференция, на която трябва наистина да ги впечатля.

Дъщеря и заминаваше за Ню Йорк,а тя се интересуваше от това.Все пак се радвам за нея.Това не е голямо нещо в нейния живот,така или иначе не се виждаме.Тя дори не знае какво харесвам.Винаги съм имала малка надежда, че това ще се промени.Че ще бъде любящата и грижовна майка,която едно дете заслужава.Глупости.Няма да мисля повече за това,тя никога няма да се промени.

-Чудесно, късмет.

-Скъпа,мисля че трябва да си вземеш общежитие.Баба ти Уилма не е много добър вариант.

-Вече обсъдихме това, мамо.Искам да остана при нея.

Майка ми не харесваше майка си.Те са толкова различни.Радвам се,че баба не прилича на нея.

-Както искаш.Тя ти влияе зле с нейните измишльотини какъв трябва да е животът.Трябваше да направиш като Макензи и да останеш да учиш във Вашингтон. Сега няма да се виждаме често.