Извинявам се за правописните грешки,просто нямам навика да редактирам, но ще се постарая да няма много. И да кажа от сега, че има смут 😂🔞. То си пише в заглавието ако има.
Чаньол се мести в ново училище, следователно...нов живот, нови приятели и...
Времето започна да минава доста бързо. Дните се изпаряваха и бавно се превърнаха в месеци, а после и в години, които започнаха да текът една след друга. Работата ни беше повече от чудесна. Всички направихме голям прогрес в живота. Що се отнася до мен и Бек...обичта ни не намаля, а нарастваше с всеки изминал ден. Разбира се карахме се понякога, стигаше се и до сериозни конфликти, но какво е една здрава връзка без проблеми. Нещо промени живота и на двама ни.... а именно това че се оженихме (омъжихме? нз кое е правилно). Деня, в който ми предложи без съмнение беше най-хубавия ден в живота ми. Не само ние скрепихме връзката си с брак. ами и останалите... Лей и Кай... Тао и Сехун... Марк и Джаксън...също Джун и Джимин. Решихме, след като сме започнали наш собствен живот и сме достатъчно зрели, да си осиновим дете. Беше момче на име Чуе Йонг-Дже. Кай и Лей също решиха да си осиновят деца. Едно момиче и едно момче. Тао и Сехун се колебаеха, а Джаксън и Марк имаха две момчета. Живота беше чудесен.
....
-Хей, бейб, трябва да се приготвяме. - чух Бек да казва от хола.
-Ей сега.-отговорих и отидох до стаята на Дже. - Хайде ще тръгваме. - казах и вратата се отвори.
- Чае хюнг ще е тама нали? - попита ме с блясък в очите си.
-Дам. - заснях се, а той показа сладката си заешка усмивка.
Чае е синът на Лей и Кай. Доста се харесват с Дже. Няма нищо лошо, даже се радваме. Приготвяхме се да ходим на заведение, тъй като Кей имаше рожден ден. Бяхме готови и скоро излязохме от нас, качвайки се в колата и потеглихме. Не след дълго бяхме пред заведението и влязохме върте, оглеждайки се за масата, където се намираха останалите. Видяхме ги и се насочихме към тях.
-Хей Кай, заповядай. Честит рожден ден! - подадох му торбата с подаръка и се прегърнахме.
-Дже! - чу се гласън на Чае.
-Хюнг! - извика Дже и се зарича към него, за да го прегърна силно.
Ние с Кай се спогледахме и се засмяхме на сладостта им. Седнахме на местата си и започнахме да разговаряме. По едно време усетих как някой ме дърпа за ръкава.
-Чичо Чан? Може ли Дже да дойде да спи в нас? Моооляяя~-каза Чае.
-Да, нека спи в нас. Вечерта ще бъде ваша. - подсмихна ми се Кай и погледна към Бек, който говореше оживено с Джаксън.
-Мм.. изкушаващо...добре позволявам му да остане във вас. - казах на Чае, а той целия грейна.
-Дже, Дже! Дават ти! - развива се и тръгна към Дже.
Не след дълго празненството беше на приключване и с Бек решихме да си ходим. Качих в се в колата и потеглихме към нас. Когато вече заключвахме предната врата Бек се усети и изкрещя:
-СИНЪТ НИ! ЗАБРАВИХМЕ ГО!
-Забравих да ти кажа, че ще остане да сми в Кай. - казах му.
-Така ли ~? - каза доволно. Значи ще се позабавляваме. - усмихна се мазно и ми намигна.
В следващуя момент ме хвана за кръсна и ме придърпах към себе си, сливайки устните ни в едновременно нежна и страстна целувка. Задвижихме устните си в сихрон, захвата му около кръста ми стягайки се, издадоха лек стон, а той се възползва от възможността и набута езика си при моя, веднагически започвайки битка за надмощие, която беше ясно, че ще спечели той. Възбуда та започна да преминава през телата ни. Задъхахме се и скоро ни свърши въздуха, принуждавайки ни да се отделим от така сладката целувка...
-... Чаньол... обичам те. - каза задъхано Бек и ме погледна с изгаряния си поглед.
-И аз те обичам... повече от всичко! Не го забравяй - поставих едната си ръка на бузата му.
-Няма да го забравя, но искам и ти да помниш, че ти си най-важен за мен..... както и Дже. - целуна ме отново и се пренесохме в нашия собствен свят за пореден път...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
.....Край....
Надявам се да ви е харесала втората ми книга😊😊❤️. Не ьнм дали ще пиша друга. Ако тази събере четения може и да почна друга.
