/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 25

~Крис~

Не влязох в часа по физическо. Не влязох и в останалите часове. След случилото се в съблекалните реших да се прибера. Цял ден размишлява над казаното от Кай.

-"Сърце..." - повтарях си. - Не мога да накарам някой на сука да ме обича, само защото аз го. Какъв човек съм...?

Кай ми повлия на психиката само с тази дума? Мисля, че беше за добро. Защо изобщо послушай Чен? Трабва да поговоря с Кай..., но едва ли ще иска да ме види след това ,което му причиних...

~Чан~

Не знам какво стана с Кай. Трябва да го питам като ги видя. Или не, ще го питам след училище.
Часа по физическо свърши. Сега карахме физика.... ох, физика. Как я мразя само.
Всички влязохме в стаята освен тях двамата. Вече си мислех, че няма да се появят, но ето, че се. Влязоха и седнах на местата до нас.
Тъкмо мислех да попитам Кай, но ме изправи, тъй като ме познава твърде добре.

-Чан... ще ти кажа, не се тревожи. -каза.

Аз само кимнах и насочи вниманието си към учителката, която тъкмо влизаше в стаята.
Часът ни започна. Изненадващо, свърши доста бързо. От както Беки ми помага я разбирам по-добре и също така успеха ми от 5 стана на 6! Останалите часове свършиха също. Когато излязохме от училище започнах да се оглеждам за Кай. Щом го видях хванах Бек за ръката, дърпайки го.

-Кай! - изивках, а той се обърна. - Да не си мислиш, че съм забравил?!

-О... да вярно. - каза

-И ние искаме да разберем. - обади се Тао и се на мърда между мен и Бек.

-Оф, елате да седнем на беседката, там ще ви разкажа. - предложи Кай и ние се съгласихме.

Седнахме в кръг и той си пие въздух. с след това започна да разказва случилото се.
Знаех, че Крис го харесва, но.... не знаех, че е способен на това.... не мислех, че е като Чен. Мислех ьче в най-нормалния от групата ин, но уви...и той е като тях. Важното е, че  Кай е добре. Разговорът ни приключи и решихме да си ходим.
Всеки пое по пътя си.
Бек се прибра у тях, а аз у нас. Гледах да се кача без да ме за ележат майка ми и сестра ми, но не стана както исках.

-Оппа! Ела тук! - каза сестра ми.

Аз извъртях очи, но я послушай и отидох в хола, където бяха сраснали тя и майка ми.

-Какво? - попитах.

-Искам да видиш нещо. - каза тя.

-Какво? - попитах вече губейки търпение.

-Мамо, нали си съгласна бате да живее с Бекхьон хюнг? - попита тя, а аз се вкамених като чух въпроса й.

Какво си мисли, че прави?! Как мисли, че ще отговори майка ни? Хаха... мисли си, че ще каже...

-Да. - изрече майка ми.

-Знаех си, че щ-чакай какво!? Т-ти да ли каза? - попитах неярвайки на чутото.

Тя само кимна.

-Виж, Чи-чи... знам какво стана преди и бях твърдо против да те пусна отново, но.... като те виждам така щастлив... нямам против. - каза тя.

-Мамо... - усетих как очите ми се надълзяват.

Тя разчети ръце, чакайки да я прегърна. Така и направих. Оставих сълзите да се стичат по бузите ми.

-Ти най-добрата майка на света! - казах, а тя се засмя.

-О, недей да бъдеш такъв лигльо. - каза сестра ми.

отдели се от прегръдките й и след това прегърнах сестра си.

-Благодаря и на теб. - казах.

-Няма защо. Сега ще взема й твоята стая. - засмя се подло.

-Аз си знаех! Правела го, защото ме обича, да бе да. - за смях се и аз. - Но, все пак благодаря. - добавих.

-Трябва да те науча да готвиш по-добре, че Бек трябва са ти харесва гозбите, нали? - каза майка ми.

-Не мерси, ще помоля Кай. - казах и се запътих към стаята си.

Извадих учебниците си и започнах да уча. По едно време телефона ми извибрира. Беше съобщение от Бек.

Беки-бу:Мило, искаш ли да излезем довечера?

Моето Чи-чи~:Съгласен.

Беки-бу:Ще те взема в 20.

Моето Чи-чи :Ще те чакам ~

Така чата ни приключи. Сега беше 18 и 30. Реших да вляза да изкъпя и след това щех да се оправям.

...

След като се изкъпах се преоблякох и изсуших косата си. До оправих се и излязох от нас. Видях колата на Бек, паркирана пред дома ми. Отворих вратата и седнах отпред до него.

-Здравей, миличък. - каза ми и ме при дърпа към себе си.

Сля устните ки в нежна целувка. Реши да се отдели, но аз сложих ръцете си на врата му, спирайки го. Той разбра какво искам и задълбочи целувката, вкарвайки езика си при моя.  Започна да ги усуква и да си играе с моя. Не разбрах кога се отказах седнал в скута му. Плъзна ръце под тениската ми, обхождайки всяко достъпно за него кътче от тялото ми, а аз се наслаждавах на действията му. Той се отдели пръв от така страстната целувка, оставяйки ме дишаш тежко, искащ още.

-Нека довършим някой друг път, че момчетата ни чакат. - каза той.

-Д-добре.-заекнах.

Седнах на седалката до него и си сложих колана. Потеглихмв и скоро се озовахме пред един бар. Влязохме и се огледахме за останалите. Намерихме ги на една от крайните маси, както винаги. Отидохме при тях и седнахме....