/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 24

~Крис~

С момчетата седяхме на оградата и си говорехме. По едно време забелязах Лей и Кай, които наближава ха училище. Държаха се.... за ръце. Усетих как адреналин ми се покачва и стиснах ръцете си в юмрук. Цяла вечер мислех за план как да останем насъме с Кай. Вече знаех, че отива сам до съблекалните и това ми беше достатъчно. Те влязоха в стаята и като наближи началото на чса и ние влязохме. Физическото ни беше 4ти час. Седнахме на чина до Кай и онзи изрод. Какво му харесва?! Както и да е. Часа ни скоро започна и учителят влезе в стаята. Започна да преподава. Първите два часа минаха бързо и беше време за голямо междучасие.

-Ела да си взема нещо, че умирам от глад. - измърмори Чен.

-Ще дойда само да не гледам как тези се натискат. - посочих с поглед Сухо и Лухан.

-Ние се обичаме. - защото се Сухо.

-Еми не показвайте обичтя си навсякъде. - казах и тръгнахме с Чен.

Така междучасието мина и скоро третият ни час започна. Ох... хайде да минава по-бързо...! За мое нежастие математиката винаги е минавала най-бавно. Така беше и този. Едвам не заспах. Хубаво, че свърши. Още щом изби званеца се втурнах към салона. Другите влязоха. Само Кай липсваше. Както и очаквах той отиваше към съблекалнята. Лей беше в салона заедно с останалите, а той е съвсем сам! Това е шансът ми! Излязох от салона и се запътих към съблекалните  кедето беше и той.

~Кай~

Отидох до съблекалните, за да се преоблека и после щях да се върна при останалите в салона. Влязох и започнах да вадя дрехите си. Свалих си бузата, готов да облекла другата когато чух затръшването на вратата. Обърнах се и усетих как тръпки побиха цялото ми тяло. Не беше кой да е, а Крис. Защо е тук? Какво ще прави? Лоши мисли започнаха да превземат съзнанието ми. Но сигурно е дошъл да си вземе нещо пък. Просто ще го игнорирам.
Облякох тениската си по най-бързия начин. Затворих си шкавчето и реших да изляза когато се блъснах в нещо.... или по-скоро някой. Крис седеше пред мен с беззизразно лице, което ме накара да потръпна. Направих крачка назад, но той в еднага пристъпи напред. Ледах за начин да се измъкна, но той изведнъж ме при клещи до шкафчета и сложи ръцете си от двете страни ли стани, за да не мога да избягам.
Умирах от страх... нямаше никой, който да ми помогне.

-К-какво и-искаш от м-мен? - пристраших се да попитам.

Лицето му придоби съвсем друг вид след казаното. Устните му оформиха перверзна усмивка и се засмя.