/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 47

~Дкамсън~

Бях заспал, но по едно време се събудих, защото ми се стори, че някой казваше името ми. Тка се оказа. Марк се бе сгуши като зайче в мен и подсмърчаше тихо докато повтаряне "Джак". Реших да го събудя.

-Хей, Марк... събуди се. - прошепнах, но в отговор получих хлипане.

-Събуди се. - този път го побутнах.

-Не! - извика и се изправи в седнало положение. - Д-Джак? - попита усплашено докато го придърпах отново да легне до мен.

-Шшш... спокойно, тук съм. Било е просто лош сън. - започнах дя галя косата му.

Пеисрите ми се заплитаха в меките му кичури, пръсти из всички посоки. Бях го пеириснал до себе си, а рой бе срисна бузата ми здраво. Успокои се и усетих как захвата му се отпуска, което означаваше, че е заспал.

-Лека нощ, Марк. - поставих целувка на челото му и също започнах да се унасям.

*на сутринта*

Разтърках очи и се протегнах.
Обърнах се и усмивка се настани на лицето ми, като видях сладко спящият Марк.

-Хей, Джак, добро утро. - опа, бил е буден.

-Добро да е. - отговорих.

-Как спа? - попита.

-Добре. - казах.

-Извинявай... за снощи... просто съня ми се стори толкова реален, беше ме страх и... - прскъснах го като сложих ръка на бузата му.

-Спокойно, аз ще те пазя. - усмихнах се още по-широко, както и той с леко зачервени бузки и ми благодари.

~Чаньол~

-Хайде де, по-бавен от това не можеш ли да бъдеш?!-виках на Кай.

-Идвам де, идвам! - провикнах се от другата страна на стаята.

С Бек бяхме решили да отидем в мола, за да си купим нови дрехи и бански. Скоро се бяхме уговорили да ходим на море и трябваше да сме готови. Тъй като познавам много добре Кай, и знам че няма да отиде да си купи нещо без да му напомня или да го влача до мола, решихме да извикаме и него и Лей, а после четиримата ще отидем да вземем Тао и Сехун. Сега с Бек стояхме пред спалнята им и ги чакахме. Излязоха след около 20 минути и тръгнахме към дома на Тао и Сехун.

-Не можах да разбера кога се премести да живееш с Лей. - каза Бек.

-Ами... не ъм се преместил... - започна Кай.

-Все още. - побърза да добави Лей, преди Кай да е продължил изречението си и се усмихна.

-Да. За което ще помагате, но както и да е. Та, къщата ни беше нападната от стършел и още два дена няма да може да ходим там, защото напръскаха и да не ни повлияе отровата. После трябва да им званя.... и те щели да правят нещо... и затова седа при Лей. - обясни.

-Ами къде седи Джаксън?-попитах.

-О, той е при един негов приятел. - каза Кай.

-Кой? - попитахме в един глас тримата.

-Ами, каза, че Бам ги запознал. Казва се Марк. - обясни.

-Ааа, онова момче дето всяка сутрин беше в кафенето му ли?-попита Бек.

-Да. Мисле, че става нещо между тях~. - каза с мазна усмивка.

-Ох, веднъж отишъл да преспи у приятел и ти го обвързваш. Винаги правиш така и на края излиза, че хората даже не се харесват. - за смях се.

-Ами, казах ти, че с Бек още като за пръв път влезе в стаята и започна да рочиш лиги по него и се отказах прав. - каза с невинна усмивка, а аз усещях как лицето ми започва да пари.

-Още с влизането в стаята? Оо, сладурът ми. - Бек уви едната си ръка около кръста ми и ме при дърпа по-близо до себе си, за да може да ме целуне по бузата.

-Кай? - каза Лей и Кай се обърна към него, гледайки го въпросително. - А ти от кога ме харесваш? - попита.

-А-аз... а-ами... - започн да заеква и да гледа навсякъде, но не и в очите на гаджето си.

-От както сте в един клас. - изтръсих.

-Чаньол! - извика ми Кай.

-Упс. - извъртях очи, доволен от себе си.

-И аз така. - каза Лей.

-Н-наистина? - попита Кай.

-Да. От както те видях, сърцето ми започна да бие бързо и да си мисля за теб. - каза Лей и хвана ръцете му.

Бяхме спряло точно пред къщата на Тао и Сехун и докато Лей и Кай се намира в своя си свят, ние с Бек ги извикахме. Двамата започнаха да се прегръща, а вече четиримата стояхме отстрани.

-Много сте сладки, но ням ли да тръгваме? - попита вече раздразнен Тао.

-Да, да. - каза Лей и го изгледа на криво.

Така най-накрая тръгнахме към мола, за да си изберем банки и да си вземем някои други неща за плажа.