/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 43

~Сехун~

-Хей...бебе...ставай...-чух гласа на Тао.

Разтърках сънено очи и се обърнах към него.

-Още малко...-измърморих.

След малко усетих устните му върху своите и сякаш това ме разсъни. По навик увих ръцете си около врата му и го придърпах за още една целувка. Отделихме се и той ме погледна с такава такава топла усмивка и поглед крещящ "Обичам те". Тези очи... мога да ги гледам винаги и да усещам нежните им ласки.

-Честит рожден ден,, слънце. - каза махайки един кичур коса от лицето ми.

-Благодаря ти, Тао. - усмихнах се и го прегърнах силно.

Погушкахме се и той предложи да ставаме. Преди да се изправи ме целуна още веднъж все със същата нежност.

~Тао~

Казах на Сехун да отиде да измие, а аз през това време щях да му направя закуска. Знам, че не съм перфектен готвач, но има но поради тази причина помолих Кай и Чан да ми помогнат. Сега мога да правя уникални палачинки (единственото нещо, което мога),но това няма значение, след като мога да правя нещо и то вкусно. Направих си сместа, извадих тигана и започнах. Оформя ги като сърца със специална формичка. След като бяха готови ги сложих в една чиния и започнах да ровя из шкафчета та за сладко или мед. Най-накрая ги открих и взех сладко то от ягоди и от боровинки.
Украсих ги с тях и вече бяха готови. Тъкмо когато ги сложих на масата Сехун дойде.

-О, направил си палачинки!? - каза с весел глас и една широка усмивка.

Аз кимнах, горд с творението ми.
Седнахме на масата и започнахме да ядем.

-Ммм, много вкусно. - каза.

-Да вкусни са, но... предпочитам теб. - погледнах го, а той се беше изчервил леко.

Колко сладко.

-Тао, след малко родителите ми ще дойдат да ме вземат. Няма да стоя много при тях. Към 2 часа, после ще си прекараме чудесно двамата.-каза докато се обличаше.

-Добре, бебе. Ще те чакам. - казах.

След десетина минути Сехун излезе, а аз изчакай колата на техните да се отдалечи, така че да мога да изляза. Извадих телефона си и набрах другите.

-Ало, Бек. Кажи на другите да идват в бара. - казах му.

=Добре, след малко сме там. - отговори ми и така разговорът ни приключи.