/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 20

~Чан~

С Бек се прибрахме, както и останалите.

-Ще направя нещо за ядене и ще ти кажа нещо относно Лей и Кай.-казах му.

-Добре, коте. - каза и ме целуна по бузата.

-Н-не ми викай така. - погледнах на другата страна, за да не види колко червен бях.

-Орива ти - прошепнах в ухото ми и целия настръхнах.

Отидох да направя яденето и скоро бях готов. Извиках го и седнахме на масата.

-Та какво щеше да ми казваш? - попита той.

-Нали по-рано бяхме в болницата и Лей и Кай отидоха някъде? - започнах и той кимна. - Е, видях ги да се.... целуват. - казах и изненада се изписа по лицето му.

-Еха! Значи Лей е решил да действа. - засмя се.

-Ще ги изчакаме да видим кога ще ни кажат. - казах.

Наядохме се и беше време да си тръгвам.

-Неее, не искам да си ходиш~-прегърна ме.

-Но, трябва. - казах.

-Живей с мен. - каза и ме погледна е очите.

Той сериозно ли? Наистина ми се иска, но.... не знам какво е каже майка ми. Реших да не отговарям и просто си взех раницата след което отидох до входната врата.

-Щ-ще тръгвам, чао. - казах и набързо излязох от тях.

Прибрах се и се запътих към стаята си без да обръщам внимание на майка мин и сестра ми. Седнах на стола и извадих учебниците от раницата си. Започнах а си пиша домашните и скоро си научих и уроците. Бях готов за утрешния ден и реших, че е време да си взема заслужена почивка. Слязох долу, за да си взема нещо за ядене.

-Хей, оппа! - извика сестра ми и аз се обърнах с досада към нея. - Какво ти има? - спря се след като видя изражение то ми.

-Искаш ли нещо? - попитах я набързо.

-Трябва ли да искам нещо, за да те поздравя? - попита и ми направи мили очички, а аз се опитах да ги игнорирам.

-Попринцип да. - казах й.

-Ела за малко. - каза ми.

-Оф, ако искаш да гримираш някого, моля те покани си някоя приятелка. - казах.

-Няма да те гримираш, глупчо! - извика и ме хвана за ръката, дърпайки ме към стаята си.