/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 2

~Чаниол~

С Кай се оговорихме да се чакаме всяка сутрин пред къщата ми.
Тъкмо бях на вратата когато телефона ми звънна.

-Да тъкмо излизам. - казах.

=А добре. Чакам те. - каза Кай и ми затвори.

Излязох от нас и го видях, седнал на пейката. Да беше досто удобно, че има пейка до къщата.
Веднага щом го видях се сетих за вчера. Трябва да го питам. Твърде съм любопитен.

Преди да успея да задам въпроса си вниманието ми се насочи към момчето, излизащо от съседната къща.

-Това... Бекхьон ли е? - попита Кай.

Той погледна към нас и след това се усмихна.

-Е, явно сме съседи. - погледна към мен. Ще се видим по-късно. - намина ми и усетих пеперуди в стомаха си.

-Еха. Какъв късмет. - каза Кай и се засмя.

Тръгнахме към училище и се сетих, че щях да му задавам въпрос.

-Еее...ще ми кажеш ли какво щеше да кажеш вчера? - попитах.

-Н-не се сещам. - каза и погледна настрани.

Разбрах, че лъже. Винаги гледаше на някъде другаде като лъже.

-Кажи ми. Знам, че не си забравил. - казах.

-Няма значение, не е нищо важно. - каза.

-Хайде де. Моляяя.- помолих го

-Не.-отсече ме.

-Хюююг кажи миии.Моляя те. Кажи ми де. Нали сме най-добри приятели? - той не ми отговаряше. Кажи ми по дяволите иначе ще ти извия ръката. - казах и това привлече вниманието му.

Знаеше, че не мога да го направя и точно поради тази причина винаги като кажех нещо заплашителни вместо да го хване страх ми се смееше. Обзалагам се , че и сега ще стане така.

-Хахах! О, моля те! - знаех си.

-Хайде де! Иначе ще ти се разсърдя! - това обаче минаваше при него.

-Ох... добре де добре. Ами... онова момче... Лей. А-аз го харесвам. - каза и извъртя глава.

-Ооо, ама това е хубаво! - казах радостно.

От както се раздели с бившия си беше изпаднал в голяма депресия и не поглеждаше никого, камили пък да хареса някой. Радвам се, че най-накрая някой го е привлякъл.

-Не.. не е хубаво. - каза с тъжен тон.

-Но защо?! - попитах объркан.